Решение № 244 от 1.06.2012 г. на ВКС по н. д. № 734/2012 г.

Решение № 244 от 1.06.2012 г. на ВКС по н. д. № 734/2012 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Касационното производство е образувано по жалба чрез защитник от подсъдимия С. Н. Ц. против решение № 39 от 5.III.2012 г. по внохд № 8/2012 г. на Великотърновския апелативен съд. Възраженията срещу правилността на обжалваното решение са по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Искането е за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане или оправдаване на подсъдимия. В съдебно заседание подсъдимият, изготвилият касационната жалба защитник или друго лице упълномощено да осъществи защитата, не се явява. Заключението на представителя на ВКПр е за оставяне на обжалваното решение в сила. ВКС установи: С присъда № 55 от 5.XII.2011 г. по нохд № 593/2011 г. на Русенския окръжен съд, постановена след проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 372, ал. З НПК, С. Н. Ц. е признат за виновен в това, че на 6.VII. 2011 г. в с. Сливо поле, Р. област, е използвал данни от платежен инструмент-персонален идентификационен номер на платежна карта с № 6773104011287630,издадена от Банка "Garanti Bank 8А", Румъния-без съгласието на титуляра, за което и на основание чл. 249, ал. 1 НК е наказан с 2 години лишаване от свобода, отложени от изтърпяване за срок от 3 години. Предметът на престъплението-пластика, имитираща банкова карта-е отнет в полза на държавата на основание чл. 53 НК. С обжалваното решение горната присъда е потвърдена. Жалбата е лишена от основание както срещу процесуалната, така и срещу материалноправната правилност на въззивния съдебен акт. В подкрепа на твърдението за допуснати съществени процесуални нарушения в жалбата са посочени: липсата на данни още в обвинителния акт за използвания персонален идентификационен номер; липса на "експертиза...всъщност какво представлява т. нар. пластика", т.е. предмета на престъплението; въпросната пластика представлява ли "годно разплащателно средство при въведен ПИН код"; неизясняване от двете съдебни инстанции на причината за задържането от банкомата на пластиката; коментирането на "свидетелски показания на служител от МВР по линия на "Банкови карти", за прочитането на чиито показания подсъдимият и защитникът му не били дали съгласие; липса на описание на пластиката от намерилите я свидетели Р. Б. Г. и Ч. Д. А.; използване казаното от подсъдимия в последната му дума за изводи в негов ущърб. Някои от изброените твърдения са неверни, като непосочването в обвинителния акт на използвания персонален идентификационен номер /ПИН/, както и коментарът от двете съдебни инстанции върху показанията на свидетеля Д. Р. М., за четенето на които подсъдимият и защитникът му не били дали съгласие: използвания ПИН е изписан както в обстоятелствената, така и в заключителната част на обвинителния акт, а с позоваването и на казаното от Д. М. не е допуснато ограничаващо правата на подсъдимия процесуално нарушение, след като показанията на този свидетел се отнасят до самоличността на подсъдимия, а тя е установена посредством други доказателствени средства. Други твърдения като това, дали предмета на престъплението представлява "годно разплащателно средство при въведен ПИН код", пропускат очевадния факт, за чието установяване не са необходими каквито и да било специални познания, налагащи експертно становище, че този предмет не е банкова карта, а имитация на такава и годността му е равна на тази на неистинския паричен знак като разплащателно средство. Без значение за фактическото изясняване на делото е установяването на причината, поради която банкоматът е задържал предмета на престъплението, а липсата на някаква конкретика в описанието му от свидетелите Г. и Атанасов не се дължи на друго, а на липсата на каквито и да било индивидуализиращи го белези, каквито би следвало да има имитирания оригинал /срв приложения на л. 12 от досъд. разсл. предмет със съдържанието на писмото, приложено на л. 60 от същото дело/. Не съставлява процесуално нарушение, накрая, и обсъждането от съда на казаното от Ц. в последната му дума, защото в това изявление не се съдържа никаква информация, която да не е била до момента установена, а именно, че той е лицето, което на посочените в обвинителния акт дата и място си е послужило с неистинска платежна карта, използвайки данни /ПИН/ от истинска такава. Твърдението за неправилно прилагане на материалния закон е подкрепено с доводи /изведени, впрочем, включително от последната дума на подсъдимия, което иначе е вменено в нарушение на съда, че той "не е съзнавал, че ползва чужда банкова карта", което било "възможно" да е станало и със съгласието на "титуляра" и, друго, че не бил установен въпросния титуляр, което било "задължителен елемент от състава на престъплението. Неоснователността на това твърдение следва преди всичко от неправилната употреба-за пореден път- в жалбата на словосъчетанието "банкова карта", когато в действителност такъв предмет престъплението няма, поради което не може да се говори нито за неин, на картата, титуляр, нито за оправомощен картодържател, да се претендира тяхното установяване, както и да се оспорва наличието в представите на подсъдимия, че "ползва чужда банкова карта" без съгласието на титуляра или на картодържателя. Предвид дотук изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС в състав от трето н. о.