Решение № 2270 от 6.3.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационните жалби на Министерство на правосъдието и Б. Алексов срещу Решение 104 от 30.06.2022 г., постановено по адм. дело 65/2022 г. по описа на Административен съд Кюстендил. Министерство на правосъдието обжалва решението в частта му, с която са уважени предявените срещу него искове за обезщетяване на претърпени имуществени и неимуществени вреди. По изложени в жалбата съображения се извежда неговата неправилност като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му в тази част, като вместо него се постанови друго, с което се отхвърлят изцяло предявените срещу него искове, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Б. Алексов обжалва решението в частта му, с която са отхвърлени предявените от него искове за обезщетяване на претърпени имуществени и неимуществени вреди и е осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение. Изложени са съображения, че същото е неправилно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон, отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му, като вместо него се постанови друго, с което се уважат предявените искове изцяло, като се присъдят и направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби и правилност на обжалваното решение. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната от всяка част, поради което са процесуално допустими. Производството пред Административен съд Кюстендил се е развило по предявените от Б. Алексов срещу Министерство на правосъдието обективно съединени искове за обезщетяване на претърпени имуществени и неимуществени вреди, произтичащи от отменени като незаконосъобразни актове на заместник министър и министър на правосъдието. Размерът на претенцията за претърпени имуществени вреди, пропуснати ползи, извежда като разлика между получавано в посочения в исковата молба период трудово възнаграждение като помощник нотариус и дължимото се такова в по-голям размер като помощник нотариус по заместване. Неимуществените вреди основава на негативни изживявания от невъзможността да упражнява професията си и унижение пред клиентите в исковия период. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. С обжалваното решение административния съд е уважил частично предявените искове. За да постанови този резултат съдът е приел, че от отменените като незаконосъобразни административни актове са произтекли имуществени и неимуществени вреди, като тяхна пряка и непосредствена последица, но не в претендирания от ищеца размер. Решението е валидно, допустимо и частично неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал.1 от закона за отговорността на държава и общините за вреди (ЗОДОВ) държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове на техни органи или длъжностни лица. За да възникне законовата отговорност следва да е налице освен отменен по надлежния ред акт, което в случая е безспорно установено и реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Неправилен е изводът на съда в обжалваното решение, че в случая по отношение на предявения иск за обезщетяване на претърпени имуществени вреди е установено наличието на всички законови предпоставки, което основава частичната му основателност. Безспорно установена е по делото отмяната на административни актове на заместник министър и министър на правосъдието, с които е отказано издаване на заповед за вписване на ищеца като помощник нотариус по заместване. Не е доказано обаче причиняването на вреда, произтичаща от тяхната отмяна. Претенцията е за пропуснати ползи, като вероятността от настъпването на вредите следва да е несъмнена и да се основава от настъпване на факта, единствено от ненастъпването на който не са получени и няма да бъдат получени твърдяните доходи. В случая това не е така. Сочените в исковата молба обстоятелства, че при постановяване на позитивен акт ищецът е щял да получава трудово възнаграждение в посочения в исковата молба размер и период от време, по-високо от реално полученото такова, не е подкрепено от нито едно доказателство по делото. Пропуснатата полза не се предполага в исковото производство а следва да доказана като сигурно увеличение на имуществото. Ищецът е този, който следва да докаже основателността на претенцията си, което безспорно в случая не е сторено. Искът за имуществени вреди се основава на конкретно изложени обстоятелства, които са останали недоказани в развилото се съдебно производство. Обстоятелството, че в един последващ исковия период момент ищецът е сключил допълнително споразумение към трудов договор, в който се договаря различен размер на трудовото възнаграждение от това, получавано до този момент, не може да основе извод, че точно такова би било договорено и изплащано през исковия период. Следва да се отбележи, че и двата трудови договора са за изпълнение на една и съща длъжност помощник-нотариус, като с допълнителното споразумение освен размера на трудовото възнаграждение е променено и работното време от един на осем часа. Основателността на иска не може бъде приета въз основа на предположения, а не на реално доказани факти. Дали, кога и при какви условия ще бъде сключен договор между страните зависи изцяло от тяхната воля. Доказателствената тежест за установяване на обстоятелствата на които се основава предявения иск изрично е указана на ищеца с нарочно определение на съда, но той не е ангажирал такива, установяващи ги. Неправилно при това положение предявеният иск за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди е уважен частично от първоинстанционния съд. Като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон следва решението в частта му, с която е уважен предявения от Б. Алексов против Министерство на правосъдието иск за обезщетяване на претърпени имуществени вреди като неправилно да бъде отменено и се постанови друго по съществото на спора, с което искът като неоснователен се отхвърли и в тази му част. В частта му, с която е уважен предявения иск за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди решението е правилно. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът обосновано е приел, че са доказани и подлежат на обезщетяване неимуществените вреди, причинени на ищеца от незаконосъобразните административни актове, с оглед тяхната характеристика и въздействието им върху психическото състояние на ищеца. Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административния орган, отменени по съответния ред. В случая е доказано засягане в гореописания аспект, в продължителен период от време - заповед по чл. 46, ал. 2 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност е издадена четири години след първото заявление за вписване, след прогласяване нищожността на мълчалив отказ, отмяната на две заповеди и мълчалив отказ на министъра на правосъдието от съда. С оглед естеството и характера на причинените на ищеца страдания при конкретните обстоятелства от които произтичат, негативно въздействие върху състоянието му в един продължителен период от време основават възприетия от административния съд размер на обезщетението, който отговаря на изискванията на понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. В уваженият размер искът за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди е основателен и доказан. Като правилно решението в тази му обжалвана част следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на Министерство на правосъдието за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно за сума в размер от 100 лева при приложението на чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение