Решение № 7704 от 22.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1661/2019 г.

Решение № 7704 от 22.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1661/2019 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по реда на гл. ХII на АПК във вр. с чл. 166 от ДОПК. Образувано е по касационни жалби на директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" /БДИБР/ срещу решение № 2554/4.12.2018 г. на Административен съд П. по адм. д. № 2120 по описа за 2018 г., с което е отменен акт за установяване на публично държавна вземане /АУПДВ/ № 31/10.05.2018 г., издаден от директора на БДИБР. Конкретни са доводите на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон. Изразява несъгласие с решаващия извод на съда за освобождаване от такса за водовземане от повърхностен воден обект във връзка с ползването на воден обект за аквакултури и свързаните с тях дейности, като разграничава понятията за водовземане и за ползване на воден обект в контекста на отделните разрешителни режими за двете дейности. Иска отмяна на решението и "потвърждаване" на АУПДВ. Ответникът по касация "П. А. Л. - БГ" ЕООД, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска присъждане на разноските за касационната съдебна инстанция. Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспорения пред АС Пловдив АУПДВ са установени в тежест на "П. А. Л. - БГ" ЕООД задължения за такса за водовземане от повърхностни води за отчетни периоди 2014 – 2017 г. в общ размер 9 602. 40 лева с лихви за забава в общ размер 1 567. 97 лева. Актът е издаден на основание чл. 195б, ал. 1 от Закона за водите във вр. с чл. 166 ДОПК и с позоваване на чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗВ. С първоинстанционното решение е отменен АУПДВ. По констатациите на първостепенния съд "П. А. Л. - БГ" ЕООД е субект на правото на водовземане от повърхностни води, предоставено му с разрешително № 300137/17.03.2003 г., продължавано неколкократно. Разрешеното водовземане е от река Широколъшка, десен приток на р. Въча, в землището на с. Н., общ. Д., обл. Смолят, като целите на ползването на водата са аквакултури и свързани с тях дейности; лимитът на ползваната вода е 2. 4 куб. м. на година, а мястото на водоползване рибарник "Д. № 2" в м. "Китово ханче", на десния бряг на р. Широколъшка, в землището на с. Н., общ. Д., обл. С. В мотивите на съдебния акт са описани количествата изразходвана вода и дължимата такса по видове дейности, посочени в декларациите на титуляра на разрешителното по чл. 194б ЗВ. Определянето на обемът вода е посоченият в разрешителното, тъй като не е монтирано измервателно устройство. Съдът е мотивирал отмяната на АУПДВ за определените задължения за такса за водовземане от повърхностни води за аквакултури за отчетни периоди 2014 – 2017 г. с позоваване на приложимите по време разпоредби на чл. 194, ал. 7, т. 4 ЗВ, а след новелата от ДВ бр. 58 от 31.07.2015 г. – чл. 194, ал. 11, т. 4 ЗВ. Приел е, че не се дължи такса за водовземане, когато се отнася за аквакултури и свързани с тях дейности. Първоинстанционният съдебен акт е правилен. Извършената от съда интерпретация на правото при решаването на спора за съществуването на определените с АУПДВ задължения за такса за водовземане от повърхностни води за аквакултури за отчетни периоди 2014 – 2017 г. е съответна на материалния закон. Въведеният с чл. 194, ал. 1 ЗВ принцип е за възмездност на ползването на водите – както за водовземане, така и за ползване на воден обект, замърсяване и концесия. В ал. 7 на същата разпоредба е предвидено изключение от принципа за възмездност, като са посочени изчерпателно хипотезите, в които не се дължи такса за водовземане от повърхностни и подземни води /използвана е законодателната техника на препращането от чл. 194, ал. 7 към ал. 1, т. 1, б. "а" и "б" относно вида на таксата/. С приемането на т. 4 на ал. 7 /ДВ бр. 36 от 2008 г. / в обхвата на изключението се включва ползването на воден обект за аквакултури и свързаните с тях дейности. Т. е освобождаването е от такса за водовземане /а не за ползване на воден обект/ за дейности, свързани с аквакултури. С новелата на ЗВ от ДВ бр. 58 от 2015 г. ал. 7 на чл. 194 става ал. 11. В т. 4 се запазва основанието за освобождаване от такса, но се разширява обхвата на освобождаването за всички такси по ал. 1. Субектът на правото на водовземане не е дължал такса за ползване на водите за дейностите за аквакултури. Определянето с АУПДВ на задължения за такса за водовземане е неправомерно, а отмяната на утежняващия акт с първоинстанционното решение – правилна. Правилното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника по касация се дължат деловодни разноски за касационната съдебна инстанция в размер 951 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение