Решение № 434 от 25.10.2012 г. на ВКС по н. д. № 1382/2012 г.

Решение № 434 от 25.10.2012 г. на ВКС по н. д. № 1382/2012 г., II н. о., НК, докладчик съдията Лиляна Методиева Производството по чл. 419 и сл. НПК е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за проверка по реда на възобновяването на протоколно определение от 25.04.2012 г. постановено по НОХ дело № 862/2012 г. на Старозагорския районен съд. Искането касае частта от определението, с която е одобрено споразумението за решаване на делото между прокурора и защитника на подсъдимия З. Н. В. Поддържат се основания за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК и се иска производството са бъде възобновено, протоколното определение отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав. В подкрепа на искането се излагат съображения, че съдът не е упражнил правомощията си по чл. 384, ал. 1 НПК и е приложил неправилно материалния закон в тази част, като е одобрил споразумението относно начина на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Представителят на Върховната касационна прокуратура в съдебно заседание поддържа искането по изложените в него съображения. Осъденият не се явява в съдебно заседание, а служебно назначеният му защитник изразява становище искането да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на влязлото в сила протоколно определение, за да се произнесе констатира следното: С протоколно определение от 25.04.2012 г. постановено по НОХ дело № 862/2012 г. Старозагорският районен съд е одобрил постигнатото споразумение между прокурора и защитника, с което подсъдимият З. Н. В. се е признал за виновен в това, че на 10.04.2012 г. в гр. Ст. Загора, в условията на повторност, след предварителен сговор с Д. Г. К., като съизвършител, отнел от владението на К. В. Т., без нейно съгласие и с намерение противозаконно да го присвои имущество на стойност 1091.55 лв, като по време на деянието е бил непълнолетен, но е могъл да разбира смисъла и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, а случаят е немаловажен и на основание чл. 195, ал. 1, т. 5 и 7 във вр. с чл. 194, ал. 1, чл. 63, ал. 1, т. 3 и чл. 54 НК му е наложил наказание пет месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложил изтърпяването му с изпитателен срок от три години и е прекратил производството по делото. Със същото определение е одобрено постигнатото споразумение между прокурора и защитника на подсъдимия Д. Г. К. Определението не подлежи на обжалване и е влязло в сила. Искането е процесуално допустимо, защото е направено от легитимна страна, в срока по чл. 421 НПК и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело. Разгледано по същество е основателно поради следните съображения. Преди да одобри постигнатото между прокурора и защитника на подсъдимия споразумение за решаване на делото, съдът не е изпълнил задължението си по чл. 382, ал. 7 НПК да провери дали не противоречи на закона. В конкретния случай такова противоречие е налице в частта, с която е постигнато съгласие по въпроса за начина на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Съдът се е съгласил да бъде приложен института на условното осъждане, без да извърши проверка на данните отразени в приложеното свидетелство за съдимост и без да съобрази разпоредбите на глава седма от общата част на НК. В приложената на лист 12 от делото справка за съдимост № 1794, издадена от Бюро за съдимост при Старозагорския районен съд, касаеща съдебното минало на осъдения З. Н. В., има отразени три влязли в сила осъдителни присъди за умишлени престъпления от общ характер. По първите две са му наложени наказания "пробация", включващи пробационните мерки "задължителна регистрация по настоящ адрес" и "задължителни периодични срещи с пробационен служител". С третата присъда, постановена по НОХ дело № 168/2012 г. е осъден на шест месеца лишаване от свобода за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7 НК, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от три години. Тази присъда е влязла в сила на 5.03.2012 г. Деянието, предмет на одобреното от съда споразумение, което по силата на чл. 383, ал. 1 НПК има последиците на влязла в сила присъда, е извършил на 10.04.2012 г. При тези данни не може да се приеме, че е налице осъждане за първи път на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, като едно от изискванията за приложение на чл. 66, ал. 1 НК. Като е приел противното и е одобрил споразумението в частта относно начина на изтърпяване на наказанието, съдът е нарушил материалния закон. Нарушението е съществено по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, защото е довело до неоснователно смекчаване наказателното положение на осъдения. То е основание за отмяна на непроверяваното по касационен ред определение. Може да бъде отстранено само при ново разглеждане на делото от първоинстанционния съд. На това основание производството по делото следва да бъде възобновено, влязлото в сила определение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Старозагорския районен съд от стадия на съдебното заседание. При новото разглеждане на делото съдът следва да изпълни правомощията си по чл. 382, ал. 5 НПК, като предложи промени в споразумението в посочения по-горе смисъл, които да се обсъдят от страните. Ако те се съгласят с тях следва да бъдат вписани в окончателното споразумение и последното да бъде одобрено от съда. В противен случай следва да продължи разглеждането на делото по общия ред съобразно внесения обвинителен акт. Водим от гореизложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение