Решение № 14296 от 1.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1520/2014 г.
ВАСIII отделение01.12.2014 г.докладчик Емилия Георгиева
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Елена Милушева Петрова от гр. София срещу Решение № 811 на Министерския съвет на Република България от 21.12.2013 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Северна скоростна тангента", в частта относно определеното обезщетение от 1 661 лева за отчуждаване на 1.943 дка от имот с идентификатор по ККР 68134.1325.12 в землището на Требич, Столична община. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 14296 от 1.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1520/2014 г., III о., докладчик съдията Емилия Георгиева Производството е по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/. Образувано е по жалба на Елена Милушева Петрова от гр. София, кв. Требич, ул. Леденика № 7, като наследница на Никола Михайлов Стоев срещу Решение № 811 на Министерския съвет на Република България от 21.12.2013 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0+000 до км 16+400 /идентичен с км 16+540/, участък от км 0+000 до км 15+100" на територията на област София, в частта му, с която се отчуждава имот с идентификатор 68134.1325.12, описан под номер 3 в приложението към РМС за Требич, целият с площ от 5.003 дка, от който се отчуждават 1.943 дка и определено обезщетение в размер на 1 661 лв. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на процедурата по отчуждаване, като иска да бъде отменено решението в оспорената част като незаконосъобразно и алтернативно оспорва по отношение размера на определеното обезщетение за отчуждения имот, като го намира за занижено. Имотът се намират в землището на Требич и представлява нива. Иска от съда да отмени оспореното решение, алтернативно да го измени в оспорената част, като увеличи размера на обезщетението до размера на пазарната стойност на имота, претендира разноски. В съдебно заседание, чрез пълномощник - адвокат Хаимбоазка поддържа жалбата, представя доказателства. Ответникът по оспорването - Министерски съвет оспорва жалбата, намира решението за законосъобразно и иска от съда да отхвърли оспорването. По делото са конституирани като заинтересовани страни - министърът на регионалното развитие, министърът на финансите и агенция "Пътна инфраструктура" /АПИ/, които чрез процесуалните си представители оспорват жалбата и искат от съда да отхвърли оспорването. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: От събраните по делото доказателства, както и от тези, представени пред административния орган се установи, че с писмо вх. № 04-19-198 от 11.12.2013 г. до министъра на регионалното развитие и министъра на финансите, председателят на АПИ е поискал да бъде започната процедура по отчуждаване на имоти и части от имоти за държавна нужда за изграждане на обект: "Северна скоростна тангента". Към искането са приложени: заповед № РД-02-2374 от 24.09.2012 г. на зам. министъра на РРБ, с която е одобрен подробен устройствен план - парцеларен план, която не е оспорена и е влязла в законна сила, влязло в сила решение № ОВОС № 6-3 от 18.04.2012 г., финансова обосновка, доклад за определяне на съответно равностойно парично обезщетение при отчуждаване, скици и документи за собственост. Със съвместен доклад от министъра на регионалното развитие и министъра на финансите, внесен в МС с писмо изх. № 03-07-182 от 19.12.2013 г. е представен и проект за решение за отчуждаване на имоти - частна собственост за реализиране на държавна нужда - изграждане на посочения обект. С решение на МС № 302 от 20.04.2012 г. обект "Северна скоростна тангента" е обявен за такъв с национално значение, а път "Северна скоростна тангента", който е част от Трансевропейски транспортен коридор № 10 за национален обект. На свое заседание, МС е приел решение № 811 от 21.12.2013 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0+000 до км 16+400 /идентичен с км 16+540/, участък от км 0+000 до км 15+100" на територията на област София. В приложение към точка 1 от решението са описани имотите, които се отчуждават в землището на Требич, Столична община, като номер по ред 3 е посочен имот с идентификатор 68134.1325.12, който е с № 54012 по картата на възстановената собственост, представлява земеделска земя с начин на трайно ползване - нива, целият е с площ от 5.003 дка, като за отчуждаване са предвидени 1.943 при обезщетение в размер на 1 661 лева. Собственик на имота е Никола Михайлов Стоев, чийто наследник е оспорващата, съгласно удостоверение за наследници. По делото е представена Заповед № РД-02-14-2374 от 24.09.2012 г., с която е одобрен подробен устройствен план - парцеларен план за обект "Северна скоростна тангента". Видно от направеното върху нея отбелязване е, че е влязла в законна сила. Във връзка с това обстоятелство, по делото не са представени доказателства тази заповед да е била оспорена пред съда, включително от жалбоподателката Елена Петрова. Заповедта е влязла в законна сила и представлява стабилен административен акт, предвид на което са неоснователни доводите в жалбата, че е нищожна, тъй като е издадена от некомпетентен орган. С договор № РД-37-24 от 13.09.2012 г. АПИ е възложила на лицензиран оценител да изготви оценка на имотите, необходими за реализиране на описания обект. За изпълнение на възложената поръчка, лицензираният оценител е ползвал удостоверения за пазарни аналози, съгласно чл. 32 от ЗДС от Службата по вписванията, като са изискани и взети предвид при оценката сделки, които отговарят на законовите изисквания и отразяват състоянието на пазара за период от една година преди възлагане на оценката, а именно - 13.09.2011 г. до 13.09.2012 г. С Удостоверение изх. № 23 от 15.01.2013 г. са представени шестдесет и шест броя вписани сделки, като за землище Требич са вписани седем сделки. В шест от представените сделки не са могли да се определят цени, съгласно ЗДС, тъй като три от тях са между физически лица и три сделки са между физически и юридически лица за земеделски земи в няколко землища, като е посочена обща стойност на сделката, без да е посочена пазарна стойност на поземлените имоти по отделни землища и имоти. Само една от предоставените за землище Требич сделки, отговаря на законовите изисквания и може да се ползва за пазарен аналог. С Удостоверение № 24-00-979 от 18.05.2013 г. са предоставени на оценителя от вписани сделки, от които пет броя са в землището на Требич, но три от тях са между физически лица, една е с обща стойност с други поземлени имоти в различни землища и една може да се ползва за пазарен аналог, която съвпада със сделката по цитираното удостоверение от 15.01.2013 г. Предвид на тези данни за вписани сделки в землището на Требич, оценителят е определил равностойното парично обезщетение съгласно наредбата по чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС, като са отчетени бонитети и други характеристики, описани в таблица в оценката, приети по делото с административната преписка. Експертната оценка на лицензирания оценител е направена и предадена на възложителя АПИ месец декември 2013 г., като на съда е служебно известно, че това е станало с приемо-предавателен протокол от 10.12.2013 г. Посочената цена за имота, предмет на оспорването в настоящето производство е възприета от административния орган и е определена като обезщетение на собствениците на отчуждения имот. Съдът приема, че датата, отразена в този приемо-предавателен протокол е датата, на която е изготвена оценката от лицензирания оценител. Видно е от представените по делото удостоверения от Агенция по вписванията, че данните за вписани сделки са изисквани, като е водена кореспонденция по цитираните в тези удостоверения писма между Агенция по вписванията и АПИ - изх. № 24-00-1882 от 14.09.2012 г., изх. № 24-00-1971 от 26.09.2012 г., изх. № 24-00-1968 от 25.09.2012 г., изх. № 14632 от 19.10.2012 г., изх. № 11-00-1080 от 29.11.2012 г., изх. № 24-00-2192 от 16.10.2012 г., изх. № изх. № 24-00-749 от 15.04.2013 г. Необходимо е било технологично време за предоставяне на всички, отговарящи на законовите изисквания сделки за релевантния период, които да се вземат предвид като пазарни аналози за изготвяне на експертната оценка, като част от процедурата по чл. 32 от ЗДС, тъй като обектът, предмет на решение № 811 на МС е разположен на територия, която обхваща стотици поземлени имоти и основно поради обстоятелството, че персоналната система, която се ползва от службите по вписванията към Агенция по вписванията извършва справки само по ЕГН, ЕИК за ЮЛ или трите имена. Поради това съдът приема, че датата, на която следва да се приеме, че лицензираният оценител е направил оценка на имотите, подлежащи на отчуждаване е тази, посочена в приемо-предавателния протокол, а именно - 10.12.2013 г., която дата е релевантна за срока по чл. 34 от ЗДС. В този смисъл са неоснователни доводите на оспорващата, че не е спазен тримесечният период по чл. 34, ал. 2, т. 3 от ЗДС. По искане на оспорващата е допусната съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение за пазарната цена на процесните имоти. Експертизата е изготвена от вещо лице, което отговаря на изискванията, посочени в § 1а, т. 3 от ДР на ЗДС да бъде "оценител на имоти". Съдът е приел експертното заключение и допълнителното експертно заключение и ги цени като компетентни и безпристрастни. По първото експертно заключение, вещото лице е ползвало като пазарен аналог една сделка, която отговаря на законовите изисквания и е дало осреднена стойност като пазарна оценка на процесния имот в размер на 1 629.21 лв., която сума е по-ниска от определеното от административния орган от 1 661 лв. В допълнителното експертно заключение вещото лице е изготвило три варианта. В първия вариант е ползвало като пазарен аналог всички представени като пазарни аналози сделки в райони Надежда, Кремиковци и Сердика и е определило размер на обезщетение за процесния имот в размер на 84 738.48 лв. Вторият вариант от експертното заключение е на база сделки с имоти, които са съседни на Требич, които също са разположени в няколко района, а именно - в Надежда, Кремиковци и Сердика, определената стойност от експерта оценка на база тези сделки е в размер на 13 28032 лв. Третият вариант обхваща сделки, сключени с имоти, които се намират в район Надежда, където се намира квартал Требич и определената цена на процесния имот на база тези пазарни аналози е в размер на 1 264.79 лв. При така установените обстоятелства, от правна страна съдът установи: Оспореното решение е взето от компетентен административен орган в кръга на неговите правомощия и при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 34а, ал. 3 от ЗДС, когато се отчуждават имоти или части от тях за изграждане на национален обект, министърът на регионалното развитие, съответно областният управител, публикува за сметка на инвеститора на обекта обявление в два централни и един местен ежедневник, с което оповестява за започналата процедура по отчуждаване и изпраща копие от него до кметовете на общини, райони, кметства и до кметските наместници, на чиято територия се намират имотите или части от имотите - частна собственост, предмет на отчуждаване. Кметовете и кметските наместници поставят обявлението на определените места в сградата на общината, на района, на кметството или в населеното място, на чиято територия се намират имотите - частна собственост, предмет на отчуждаването. Обявлението се публикува и на интернет страницата на Министерството на регионалното развитие, на съответната областна администрация и на съответната община. Страните по делото не установиха тази процедура по обявяването да е спазена. Съдът намира, че е допуснато нарушение на това изискване, но то не е съществено. Нарушаването на административнопроизводствените правила е съществено тогава, когато, ако не би било допуснато, резултатът от проведеното производство пред административния орган би могъл да доведе до установяване на друга фактическа обстановка и евентуално издаване на различен от оспорения административен акт. Целта на законовия текст е да се даде по-голяма публичност за започналата вече процедура по отчуждаване за изграждане на национален обект. Неизпълнението не би довело до издаването на друг административен акт, поради което и нарушението не е съществено. Оспорващата твърди, че е допуснато нарушение на чл. 34, ал. 2, т. 3 от ЗДС - към искането за отчуждаване се прилага оценка на имотите, извършена от оценител на имоти, направена не по-рано от три месеца от датата на подаване на искането за отчуждаване. Установи се по делото, че искането за отчуждаване от заинтересованото ведомство по ал. 1 - Агенция пътна инфраструктура е направено с писмо вх. № 04-19-198 от 11.12.2013 г. до министъра на регионалното развитие и министъра на финансите. Съдът приема, че оценката е направена тогава, когато е предадена от изпълнителя - лицензиран оценител на възложителя - АПИ, което по делото се установи, че е станало месец декември 2013 г. При тези доказателства и установените с тях обстоятелства, съдът приема, че не е допуснато нарушение на сроковете, предвидени в административнопроизводствените правила при отчуждаване. Алтернативно оспорващата иска изменение на решението в частта за собствения й имот по отношение на размера на определеното обезщетение, което намира за занижено и иска то да бъде определено до размера на пазарните цени. Съдът намира, че това искане е неоснователно по следните съображения: Съгласно чл. 32 от ЗДС имоти и части от имоти - собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение. В ал. 2, 3 и 4 на същия текст е определен редът и критериите за определяне на равностойно обезщетение, като то се определя в съответствие с предназначението на имота преди влизане в сила на ПУП, съответно преди одобряването на ПУП, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. Първият вариант на представената от вещото лице оценка по основната съдебно-оценителната експертиза не е в съответствие със законовите изисквания, тъй като "пазарни цени", съгласно определението на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС са "осреднените цени на всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождение на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните вписани 20 сделки." Целта на законодателя е при определяне на справедливата пазарна цена да се вземат предвид данните от поне 20 сделки, които са неизчерпателно изброени в текста на закона, за да бъдат защитени интересите на засегнатите собственици, които да бъдат обезщетени за принудителното им отчуждаване на собствен недвижим имот с цена, каквато биха получили при свободно договаряне на пазара на недвижими имоти. В този смисъл първи вариант на експертното заключение не отговаря на законовите изисквания, тъй като се отнася за една сделка в Требич. При положение, че има само една сделка, то не може да бъде приложен законовият критерии за осреднени цени с всички сделки, тъй като не е приложим сравнителният метод на оценяване по пазарни аналози. Освен това предложената от вещото лице пазарна цена по това заключение е по-ниска от тази на административния орган. Неоснователни са доводите и възраженията на оспорващата, направени в писмената защита, че следва да се изследват като пазарни аналози всички сделки на територията на землище гр. София или че дадената цена на обезщетението в първи вариант от допълнителното заключение на вещото лице най-пълно отговаря на законовите изисквания. При принудителното отнемане на собствеността от частно лице по реда на ЗДС за изграждане на национален обект и в случаите, когато обезщетението ще се осъществи чрез парично обезщетение, а не с равностоен имот, целта на законодателя е собственикът на имота да получи като парично обезщетение такъв размер, който да е равностоен като размер на паричната сума, която би получил при свободно предлагане на пазара на този имот. За да се определи размерът на обезщетението, следва да се посочат пазарните цени на имоти, които да са с подобни характеристики и да се намират в близост до отчуждавания - чл. 32, ал. 2 от ЗДС. А съгласно § 1а, т. 4 от ДР на ЗДС - имоти в близост до отчуждавания са имотите, които са разположени в един и същ район в големите градове с районно деление, в един и същ квартал в другите градове или населени места или селищни образувания и в едно и също землище в земеделските територии и горските територии. София е град с районно деление, поради което приложим критерии за имоти в близост до отчуждавания са тези, които се намират в един и същ район. Процесният имот, част от който се отчуждава представлява земеделска територия - земеделска земя - нива, разположен в квартал Требич, район Надежда. Ползваните от вещото лице пазарни аналози, които отговарят на законовите изисквания са тези по вариант трети от експертното заключение, прието в съдебно заседание, проведено на 3.11.2014 г. Експертната оценка за справедливата пазарна цена по този вариант на експертизата сочи за цена на отчуждената част от имота на оспорващата в размер на 1 264.79 лв., който размер е по-нисък от определената от административния орган стойност на обезщетението. Предвид на това оспорването следва да бъде отхвърлено като неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение