Решение № 11037 от 1.12.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Агенция по вписванията, подадена чрез процесуален представител юрисконсулт И. Тодорова, против решение 479/29.01.2021 г., постановено по адм. дело 7993/2020 г. по описа на Административен съд София-град, с което Агенция по вписванията е осъдена да заплати на Яница Естейтс ЕООД сума в размер на 675 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, както и разноски за съдебното производство в размер на 350 лева. Излагат се доводи за неправилност на оспореното решение поради нарушение на материалния закон, поради и което се иска отмяната му, евентуално, намаляване размера на присъденото обезщетение. Ответната страна Яница Естейтс ЕООД, чрез адв. Н. Павлов, с писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна и необоснована, поради и което моли за нейното отхвърляне. Моли обжалваното съдебно решение да бъде потвърдено, както и да му бъдат присъдени разноски за адвокатско представителство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Посочва, че исковата претенция е недопустима, поради това, че е налице специален ред за претендиране на сторените в съдебното производство разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С оспореното решение административният съд е осъдил Агенция по вписванията да заплати на Яница Естейтс ЕООД сума в размер на 675 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди - заплатени адвокатско възнаграждение и държавна такса в производството по търг дело 1728/2017 г. по описа на СГС, ТО, VІ-17 състав, във връзка с оспорването на отказ 20170410184354-3/18.04.2017 г. и 20170418134149/18.04.2017 г. на Агенцията по вписвания, отменени като незаконосъобразни с Решение 1535 от 27.07.2017г., постановено по горното дело. От фактическа страна по делото е установено, че с отказ 20170418134149/18.04.2017 г. и отказ 20170410184354-3/18.04.2017 г. по заявление 20170418134149/18.04.2017 г. и вх. 20170410184354/10.04.2017 г., издадени от длъжностно лице по вписванията при Агенция по вписванията, е отказано вписване в Търговския регистър на промени по партидата на Яница Естейтс ЕООД. Отказите са отменени с решение 1535/27.07.2017 г., постановено по търг. дело 1728/2017 г. по описа на Софийския градски съд. Решението е окончателно. Като доказателство по делото е прието за послужване търг. дело 1728/2017 г. по описа на Софийския градски съд. В кориците на делото е приложено пълномощно и договор за правна защита и съдействие, сключен между ищеца и адв. Н. Павлов. Договорено е възнаграждение в размер на 650 лева, като изрично е посочено, че същото е платено в брой при подписване на договора. По делото е приложено и преводно нареждане за заплатена държавна такса в размер на 25 лева. От правна страна съдът е приел, че исковата претенция е напълно основателна. За да уважи искът, административният съд се позовал на Тълкувателно решение 1/15.03.2017 г. по ТД 2/2016 г. на ОСС на ВАС на РБ, като посочил, че мотивите на ТР следва да бъдат отнесени и към настоящия спор. По делото е доказано реално плащане на адвокатско възнаграждение, по повод на което адв. Павлов е осъществил адвокатско представителства на Яница Естейтс ЕООД по търг дело 1728/2017 г. по описа на СГС. Посочено е, че ангажирането на адвокат за правна защита, при обжалване пред съд е израз на нормалната грижа на юридическото лице за собствените му права и законни интереси, а възнаграждението за този адвокат е императивно дължимо, на основание чл. 36 от Закона за адвокатурата, като същото следва да се уговори именно с договор. Първоинстанционният съд посочил, че към момента на приключване на устните състезания в процеса е настъпила законодателна промяна, като вече в чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ /нова, ДВ, бр. 105 от 11.12.2020 г./ е регламентирано, че в производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на ГПК, но към момента на подаване на исковата молба дължимостта на разноските не е била уредена. Въз основа на изложеното, и позовавайки се на съдебната практика на СЕС, АССГ уважил изцяло исковата претенция на Яница Естейтс ЕООД, като също така присъдил и сторените от дружеството разноски. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, Агенцията по вписванията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията, по реда на ЗОДОВ. Действията по вписванията, обявяванията и заличаванията в Търговския регистър се извършват от служители в Дирекция "Длъжностни лица по регистрацията", чиито правомощия са регламентирани в чл. 15 от Устройствения правилник на Агенцията по вписванията. Агенцията и длъжностните лица по регистрацията са административни органи по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК, защото принадлежат към системата на изпълнителната власт и са носители на административни правомощия, овластени със закон. В подкрепа на този извод е и изменението на чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, който препраща към ЗОДОВ за реда за репариране на вредите, причинени от Агенция по вписванията на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията. Висящият правен спор попада в хипотезата на чл. 6, § 1 вр. чл. 13 от Европейската конвенция за защита правата на човека в неговия гражданскоправен аспект, доколкото касае обезщетение за вреди от незаконосъобразен акт на администрацията. Терминът "граждански" има автономно значение по Конвенцията. Съгласно подхода си по делото Кonig срещу Германия, при определяне дали се прилага чл. 6, Съдът разглежда единствено характера на правото или задължението, предмет на делото. Освен това в юриспруденцията на Съда правото на обезщетение от държавата за вреди в резултат от нейни незаконосъобразни действия /при това независимо дали са осъществени от административен или друг държавен орган или длъжностно лице/ е прието за гражданско, въз основа на имуществения му характер. Под права и задължения в чл. 6 се има предвид такива, които са признати от вътрешното право, независимо дали са защитени от Конвенцията. Както правото на съдебни разноски /признато както по АПК, така и по ГПК/, така и правото на обезщетение за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на Агенция по вписванията, са признати от вътрешното право. В момента обаче разпоредбата на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и трайната съдебна практика на гражданските съдилища не представляват ефективно вътрешноправно средство за защита в случаите на заварени правоотношения, а именно при приключили съдебни производства по обжалване отказите за регистрация в Търговския регистър. Константно разноските в производствата пред гражданските съдилища не се присъждат с мотиви, че се касае за едностранно охранително производство. В този смисъл е абсолютно цялата трайна практика на търговските състави на окръжните съдилища. Следователно, обстоятелството, че ищецът принципно е имал възможност да претендира разноските в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, при разгледаната по-горе съдебна практика и вътрешноправна уредба, включително и в конкретния случай, не представлява гаранция за това, че той е разполагал с достъп до съд и с ефективно правно средство за защита на своите имуществени права, попадащи в обхвата на защита по ЕКПЧ. При това следва да се има предвид, че под "ефективни/ефикасни средства за защита" практиката на Европейския съд по правата на човека има предвид както съществуващата вътрешноправна нормативна уредба, така и трайната съдебна практика. Правото на ефективен достъп предполага, че има последователна система, регламентираща сезирането на съд, която е достатъчно сигурна от гледна точка на изискванията си страните по съдебни производства да имат ясна, практическа и ефективна възможност да се обърнат към съд. В случая ищецът има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд и в тази връзка следва да има на разположение ефикасни вътрешноправни средства за защита на претендираното от него право. Ето защо, в конкретния случай ефективното средство за защита е именно искът по чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, вр. чл. 1 ЗОДОВ. За пълнота следва да се посочи, че да се приеме, че искът е недопустим и да се откаже разглеждането му по същество, би означавало отказ от достъп до съд и до ефикасни вътрешноправни средства за защита. Законосъобразен е изводът на първоинстанционният съд, че искът е доказан по основание и размер. В процеса безспорно са доказани всички предпоставки за ангажиране на отговорността на Агенция по вписванията по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от Яница Естейтс ЕООД имуществени вреди, представляващи заплатените от ищеца разноски за адвокат и държавна такса по търг дело 1728/2017 г. по описа на СГС. По делото е доказано заплащане на адвокатско възнаграждение за представителство по делото на СГС. Доколкото вредите се изразяват в платена сума за обжалване на отказа за вписване на промени по партидата на дружеството, който е отменен от съда като незаконосъобразен, то направените разноски имат характер на пряка и непосредствена последица от този отказ и е налице причинно-следствена връзка между постановения отказ за вписване на обстоятелствата по партидата на дружеството и настъпването на вредите, като последните следва да бъдат неизменен, обективно и закономерно настъпил резултат от незаконосъобразния акт. Заплатеното адвокатско възнаграждение и държавната такса са вреда за ищеца, доколкото плащането им намалява фактически неговото имущество. Процесуалното представителство осъществявано от адвокат в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ не е задължително, но това е призната и гарантирана от закона възможност за всеки участник в съдебно производство. Ето защо по отношение на претендираната сума пряката и непосредствена причинна връзка несъмнено е налице. Сторените разноски следват пряко от упражняване правото на ищеца за обжалване на двата отказа на длъжностното лице по регистрация и са такива, които не биха били реализирани, ако такъв акт не бе постановен. По изложените съображения, обжалваното съдебно решение като правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора разноски на касационния жалбоподател не се дължат. От страна на процесуалния представител на ответната страна е направено искане за присъждане на разноски, но не са представени доказателства за реално сторени такива, поради и което искането не следва да се уважава. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,