Решение № 463 от 5.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 896/2009 г.

Решение № 463 от 5.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 896/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бранислава Павлова Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Д. В. Т. е обжалвал въззивното решение на Бургаския окръжен съд № 42 от 19.03.2009 г. по гр. д. № 768/2008 г. Ответниците са подали отговор по чл. 287 ГПК, в който изразяват становище, че жалбата е неоснователна. По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение намира следното: Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) от К. П. Д., Д. П. К., К. П. Г. и С. П. А. против Д. В. Т. и К. С. Т. за установяване, че ответниците Д. С. Т. не са собственици на имот № 105 по плана на новообразуваните имоти по § 4к ПЗР ЗСПЗЗ с площ от 300 кв. м. в кв. "М" м. "Б", гр. Б.. В. съд е приел, че ответниците не са имали право да изкупят по реда на § 4б ПЗР ЗСПЗЗ собствеността на земята, върху която им е било предоставено право на ползване, защото е налице предвиденото в закона изключение - тя се намира на по-малко от 10 км. от крайбрежната ивица. По възражението на ответниците за придобивна давност съдът е изложил съображения, че то е неоснователно, защото по силата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ върху процесния имот не е текла придобивна давност до 21.11.1997 г. и не са събрани категорични доказателства, установяващи непрекъснато упражнявана фактическа власт в продължение на десет години след тази дата. Касационното обжалване е допуснато по въпроса може ли да се противопостави кратка придобивна давност след влизане в сила на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ по отношение на имоти, подлежащи на реституция по ЗСПЗЗ, както и налице ли е добросъвестност на владението, основано на унищожаем административен акт, върху който се упражнява косвен контрол от съда, разглеждащ гражданскоправен спор. Спорът за собственост по настоящото дело е породен от това, че в полза на ищците е постановено решение по чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ, с което е признато правото на възстановяване на нива от 21.700 дка в стари реални граници в земи по § 4к ЗСПЗЗ като същевременно ответниците, на които е било предоставено право на ползване върху част от тази нива с площ от 300 кв. м. са заплатили стойността на земята въз основа на оценителен протокол от 20.11.1993 г. Съгласно разпоредбата на § 4б ПЗР ЗСПЗЗ собствеността на гражданите се възстановява на земеделските земи върху които е предоставено право на ползване. Правото на изкупуване на собствеността се признава само на ползуватели на лозя, овощни градини или земеделската земя, които са единствени на семейството им ако живеят постоянно в населеното място, в чието землище е имотът. Това право не може да се упражни ако земята е на по-малко от 30 км от градовете с население над 300 хил. жители или е на по-малко от 10 км от крайбрежната морска ивица. В случая е налице последното изключение и ответниците не са могли да придобият собствеността, поради което като евентуално те са направили и възражение за придобивна давност. Имотът обаче е земеделска земя, която поради отсъствието на предпоставките на § 4б ПЗР ЗСПЗЗ подлежи на възстановяване на бившите собственици. По силата на новелата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ О. ДВ, бр. 107 от 1997 г. от 18.11.1997 г. изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява не се зачита и започва да тече от деня на влизането на тази разпоредба в сила. За да гарантира възстановяването на собствеността на бившите собственици, законодателят е предпочел да защити правата на собственика пред тези на владелеца. С влизане в сила на закона следва да се приемат за отпаднали последиците на всички елементи от фактическия състав на придобивната давност - заличени са както срокът на владението, така и основанието му имащо значение за неговата характеристика като обикновено или добросъвестно, затова владелците не могат да се позовават на кратка придобивна давност по чл. 79, ал. 2 ЗС на основание, което е възникнало преди 21.11.1997 г. От друга страна добросъвестното владение по легалното определение на чл. 70 ЗС трябва да е установено на правно основание, годно да направи вледелеца собственик. При отсъствие на изискванията на § 4б ПЗРЗСПЗЗ оценяването на имота от комисия при общинския народен съвет /друг административен акт няма данни от приложената преписка да е издаван/ не представлява годно придобивно основание, защото то е само една от предпоставките за изкупуване на собствеността и не прави бившия ползувател добросъвестен владелец. С оглед на изложеното изводът на въззивния съд, че ответниците не са придобили собствеността на спорния имот по давност е законосъобразен, не са налице основания за отмяна по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение