Решение № 556 от 10.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3654/2023 г.

Производството е по реда на чл. 290 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 13 134/06.06.2023 година, подадена от Б. Т. П., срещу решение № 569/02.05.2023 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 12-ти състав, постановено по гр. д. № 345/2022 година. С обжалваното въззивно решение частично е отменено първоинстанционното решение № 2998/01.11.2022 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, І-22 състав, постановено по гр. д. № 2968/2022 година, като е отхвърлен предявения от Б. Т. П. иск за осъждане на „ ЗК Лев Инс” АД [населено място] на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, да му заплати сумата от 10 000.00 лева (разликата между присъдената от въззивната инстанция сума от 15 000.00 лева и присъдената от първата сума от 25 000.00 лева), представляваща обезщетение за претърпени вследствие на получено при настъпило на 24.07.2017 година пътнотранспортно произшествие травматично увреждане, изразяващо се в псевдоартроза на дясната мишнична кост, неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска-25.05.2021 година до окончателното плащане. В останалата част, с която предявеният иск е уважен до сумата от 15 000.00 лева първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано. В подадената от Б. Т. П. касационна жалба се излагат доводи за това, че решението на Софийския апелативен съд е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и да се постанови ново, с което предявения от касатора срещу „ ЗК Лев Инс” АД [населено място] иск, с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, да бъде уважен до посочения размер на претендираното обезщетение, а именно 25 000.00 лева. Ответникът по касационната жалба „ ЗК Лев Инс” АД [населено място] е подал отговор на същата с вх. № 16 910/19.07.2023 година, с които жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение в оспорваната с нея част. Б. Т. П. е бил уведомен за обжалваното решение на 15.05.2023 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 13 134/06.06.2023 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежни страни, поради което е допустима. С постановеното по делото определение № 3986/09.09.2024 година обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване по въпросите за това следва ли съдът, при приложението на чл. 52 от ЗЗД и определяне на размера на справедливото обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане, да се съобрази с указанията, съдържащи се в т. ІІ от ППВС № 4/23.12.1968 година и да обсъди и анализира редица характерни за всеки случай, обективно съществуващи обстоятелства и въз основа на тях да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост? и за това следва ли съдът, при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, да вземе предвид наред с указаните в т. ІІ от ППВС № 4/23.12.1968 година обстоятелства и икономическата конюнктура в страната, съобразена с инфлацията, обезценяването на лева и нарастването на цените?. По така поставените въпроси следва да се посочи, че съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост. Законът не е дали изрично определение за понятието „справедливост“, поради което същото е било предмет на тълкуване, като обобщението на същото се съдържа в т. 11 от диспозитива и раздел ІІ от мотивите на ППВС 4/23.12.1968 година, които са запазили действието си и след приемането на решение № 2/11.07.1995 година, постановено по гр.д. № 1/1995 година. на Пленума на ВС. Съгласно тях залегналото в чл. 52 от ЗЗД понятие „справедливост“ не е абстрактно такова, а представлява критерий за определяне на такъв размер на обезщетението, който най-пълно и точно да обезщети увреденото лице за последиците от незаконосъобразното засягане на правната му сфера. Този критерий се основава и е свързан с редица конкретно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да са характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, усложненията на здравето на пострадалия, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и други. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. Това изброяване е примерно, а не изчерпателно, като от значение, с оглед на всеки конкретен случай, са и множество други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на комплексната преценка, на които да определи какъв е справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди. Тъй като така посочените в мотивите на ППВС 4/23.12.1968 година обстоятелства не са изброени изчерпателно, при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдилищата трябва да извършват конкретна преценка кои от установените по делото обстоятелства са от значение за това и да ги преценяват в съвкупност с останалите такива. Същите трябва да вземат предвид всички установени по делото обстоятелства, които по тяхна преценка, са от значение за това, а неизпълнението на това задължение води до процесуално нарушение на съда, което може да се отрази на правилността на постановеното от него решение. Поради това, че извършеното в ППВС 4/23.12.1968 година изброяване на обстоятелствата, които трябва да бъдат взети предвид при определяне на обезщетението за неимуществени вреди е примерно, а не изчерпателно, като от значение, с оглед на всеки конкретен случай, са и множество други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на комплексната преценка, на които да определи какъв е справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди. Посочването в съдебното решение, че обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост, без посочване на обстоятелствата, въз основа на които се определя същото е нарушение на чл. 52 от ЗЗД, което води и до противоречива съдебна практика по отношение на размера на неимуществените вреди и до големи различия между присъдените размери по сходни случаи, които не винаги могат да се коригират от въззивната инстанция. Затова при определяне размера на неимуществените вреди съдилищата задължителна трябва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди като в мотивите към решенията си трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. Освен, че е източник на информация за осъществената от съда решаваща дейност, по определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, посочването в мотивите към решението, на всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди и значението на същите за определяне на размера на обезщетението, дава възможност да се извърши проверка за начина на формиране на волята на съда и за правилността на постановеното от него решение и е средство за защита на правата и интересите на страните производството, доколкото обезщетението трябва да съответства на действително претърпените вреди и не може да бъде източник на неоснователно обогатяване. По силата на чл. 59 от ЗУС (отм.) дадените с посоченото ППВС тълкуване е задължително за съдилищата, както е посочено и в ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС, поради което те трябва да го съобразяват при постановяване на решенията си. Наред с това размерът на обезщетението за неимуществените вреди не е поставен в зависимост от субективното разбиране на увреденото лице, за това кое обезщетение е справедливо, а е в зависимост от възприетото в обществото разбиране за това. След като при определяне на размера на обезщетението съдилищата трябва да вземат предвид всички установени по делото обстоятелства, които по тяхна преценка, са от значение за това, то неизпълнението на това задължение води до процесуално нарушение на съда, което може да се отрази на правилността на постановеното от него решение. Това означава, че при определянето на размера на обезщетението трябва да бъдат съобразявани конкретните икономически условия в страната, а също така и тяхното последващо изменение, тъй като същите имат пряко отражение върху общественото разбиране за справедливост. Освен това обезщетението трябва да бъде определено така, че най-пълно да компенсира претърпените от увредения неимуществени вреди. Затова, настъпилото в хода на съдебното производство, евентуално обезценяване на валутата, в която се определя обезщетението, трябва да бъде съобразено от съда, за да може да бъдат обезщетени всички, а не само някои от неимуществените вреди. С оглед на така дадените отговори на правните въпроси, по повод на който е допуснато касационно обжалване Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение приема, че решението на Софийския апелативен съд е неправилно по следните съображения: За да постанови решението си съставът на Софийския апелативен съд е приел, че не било спорно между страните, че на 24.07.2017 година, около 18. 00 часа, в [населено място] било настъпило пътнотранспортно между лек автомобил „Пежо 207“ с рег. [рег.номер на МПС], застрахован при „ ЗК Лев Инс” АД [населено място] по валидна застраховка „гражданска отговорност“ и мотопед „Хъонгсунг ГЛС 125 Хипер“ с рег. [рег.номер на МПС], управляван от Б. Т. П., при което водачът на застрахования при дружеството лек автомобил виновно бил причинил травматични увреждания на П., че за това произшествие бил съставен констативен протокол, образувано било досъдебно производство, което било приключило с присъда № 354206/06.03.2018 година, постановена по н. о. х. д. № 362/2018 година по описа на Софийския, 5- ти състав, че П. бил предявил претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, като по образуваното гр. д. № 1310/2019 година, по описа на Софийски градски съд, било постановено решение № 4659/25.06.2019 година, с което „ ЗК Лев Инс” АД [населено място] било осъдено да заплати на Б. Т. П. обезщетение в размер на 40 000.00 лева, както и че решението на Софийски градски съд, било потвърдено с решение на Софийския апелативен съд, постановено по в. гр. д. № 5661/2019 година. В резултат на пътнотранспортното произшествие Б. Т. П. бил получил следните травматични увреждания: лицево-челюстна травма, контузия на главата, мозъчно сътресение, полифрагментно счупване на дясна раменна кост с разместване на фрагментите, за които му било присъдено посоченото обезщетение. След присъждането на обезщетението П. продължавал да търпи болки и страдания, като от извършени прегледи били установени следните увреждания: от прегледи на 02.06.2020 година и 16.04.2021 година, издадени от лекари ортопед-травматолози от ДКЦ ХХV-София ЕООД [населено място]-хипотрофия на мишнична мускулатура, палпатронна болка в района на фрактурата. Пред първата инстанция била допусната и изслушана съдебно-медицинска експертиза, от заключението на която се установявало, че посттравматичната псевдоартроза на диафизата на раменната кост с незарастване на счупването в средната част на мишничната кост в нормално приетите срокове. В амбулаторния лист № 000991/02.06.2020 година било описано състоянието на счупването на дясна мишнична кост към момента на прегледа, получено при процесното произшествие. Според вещото лице вследствие на наличната псевдоартроза на дясна мишнична кост, П. изпитвал болки с нисък до среден интензитет в мястото на счупване. При травмата имало също и засягане на радиалния нерв, който вървял близо до костта от което се получавали описаните като „токов удар“ от П. оплаквания и липса на чувствителност по предната страна на дясна предмишница. Лечението на псевдоартрозата на мишничната кост, по принцип било оперативно-отстраняване на наличната остеосинтезаинтрамедуларен пирон и винтове, опресняване на ръбовете на костите в областта на фрактурата и поставяне на нова метална остеосинтеза-плака и винтове. Ако се получел голям дефект в мястото на счупването, можело да се наложи да се направи костна пластика-взимане на парче кост от таза и поставянето му на мястото на дефекта. На Б. Т. П. бил извършен още един преглед на 19.01.2022 година, от ортопед-травматолог, в който не се препоръчвала оперативна намеса на този етап. Били установени хипотрофия на мускулатурата на дясна мишница; липса на чувствителност по предната страна на дясна предмишница; ограничен обем движение в дясна раменна става от 120, при норма 180; запазен обем движение в дясна лакътна става. Тези последици от увреждането били с траен характер. Забавянето във времето на процеса на костното срастване при счупване се разделяло на два етапа-забавено срастване на счупването и несрастване на счупването или псевдоартроза. Хипотрофията на мишницата била намаляване на обема на мускулатурата на мишницата, вследствие на някакво увреждане-травматично, неврологично, съдово. Вследствие на това увреждане, намалявал обема на мускулите в засегната област и тяхната сила. Псевдоартрозата се установявала с клиничен прегледналичие на патологична подвижност в областта на счупването и с рентгенова снимка на която се виждала характерната картина на псевдоартрозата. При Б. Т. П., при прегледа, извършен на 19.01.2022 година не се били установили клинични данни за псевдоартроза (наличие на движение в мястото на счупване), тъй като в мястото на счупването имало метална остеосинтеза, която не позволявала такова движение. Първият документ, в който било описано състоянието псевдоартроза бил амбулаторен лист № 000991/02.06.2020 година, когато била направена и рентгенова снимка. Най-вероятно, псевдоартрозата на дясната мишнична кост при Б. Т. П. се била формирала около 9 месеца, до 1 година след произшествието. При наличието на нова травма в мястото на счупване можело да се получи така нареченото повторно счупване-рефрактура, което имало други характеристики и рентгенова картина. Вследствие на неправилно проведена рехабилитация, можела да се получи псевдоартроза, като усложнение при лечението на счупването. Според специализираната литература, при нормално протичане на лечебния процес, без усложнения, възстановителния период при счупване на мишничната кост бил около 6 месеца. По делото нямало данни за това как била протекла рехабилитацията на Б. Т. П.. Псевдоартрозата се била формирала на мястото на счупването на дясна мишнична кост, получено при пътнотранспортното произшествие. Медицинския преглед по съдебно-медицинската експертиза, изслушана по приложеното гр. д. № 76 078/2017 година. по описа на Софийския районен съд бил извършен на 27.03.2018 година-8 месеца след инцидента. При прегледа не били представени актуални рентгенови снимки, правени с цел установяване на забавено срастване. И при прегледа тогава и сега при извършения повторен преглед, не можело да се установи клинично наличието на псевдоартрозата. Тя била установена при направата на рентгенови снимки на 01.06.2020 година и след това. От събраните гласни доказателства се установявало, че Б. Т. П. още не можел да се възстанови от инцидента. През 2020 година му били казали, че ръката му няма да се оправи. Имал болки в нея, не можел да я използва пълноценно, имал усещането, че го „бие ток“ в нея. Напуснал едната си работа, тъй като не можел да вдига тежко, не можел да си служи пълноценно с нея. Бил зле психически, тъй като не се оправял. Не се спорело между страните също така, че Б. Т. П. бил отправили застрахователна претенция към „ ЗК Лев Инс” АД [населено място] на 04.06.2020 година При така приетото за установено от фактическа страна правилно предявеният иск бил квалифициран, като такъв с правно основание чл. 432 ал.2 от КЗ от първоинстанционния съд. Б. Т. П. бил получил обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в производството по гр. д. № 1310/2019 година по описа на Софийски градски съд. Решението по това дело било постановено на 25.06.2019 година. Същото било потвърдено с решене № 1353/26.06.2020 година по в. гр.д.№ 5661/2019 по описа на Софийския апелативен съд. Видно от мотивите на същото, включително и от мотивите на въззивното решение към датата на неговото постановяване-26.06.2020 година били взети предвид търпените от П. болки и страдания към момента на приключване на устните състезания по делото, като било отчетено, че той продължавал да търпи болки от счупването и че възстановяването му било отнело повече от обичайното време за възстановяване и че към момента на постановяване на решенето не бил напълно възстановен. Прието било също така, че към момента на прегледа бил констатиран ограничен обем на движенията на дясната раменна кост. Взето било предвид, че на Б. Т. П. следвало да се извърши нова операция за отстраняване на остеосинтезата. Обезщетението от 40 000.00 лева било определено на П. за всички посочени болки и страдания от травмата т. е. същите били възмездени до този момент. В настоящото производство следвало да бъдат обезщетени търпените от Б. Т. П. неимуществени вреди, които не били обезщетени в предходното производство, а именно псевдоратроза и хипотрофия на мишницата. Следвало при определяне размера на обезщетението да се вземело предвид заключението на вещото лице, което посочвало, че П. търпял болки с нисък до среден интензитет. Следвало да се отчете обстоятелството, че на П. било препоръчано при последния преглед да не се извършва оперативно лечение, а препоръчаното лечение на псевдоартрозата било рехабилитация. Определянето на обезщетение следвало да отечете неблагоприятните последици в момента на постановяване на решението, а не и хипотетични такива от бъдещо оперативно лечение, за което не било сигурно, че ще се случи. Следвало да бъде отчетено и обстоятелството, че Б. Т. П. търпял неудобства и в момента, както и психически негативни преживявания от това, че не се възстановявал напълно. Предвид на това въззивният съд намирал, че справедливия размер на дължимото обезщетение за ексцес било в размер на 15 000.00 лева. Тъй като правните изводи на въззивната инстанция не съвпадали изцяло с тези на първата, решението на последната следвало да бъде отменено в частта за присъждане на обезщетение за сумата над 15 000.00 лева до 25 000.00 лева, заедно със законната лихва за забава от 25.05.2021 година–датата на предявяване на иска, като в тази си част искът бъдел отхвърлен. В останалата си част първоинстанционното решение било влязло в сила, като необжалвано. Както е посочено в мотивите на въззивната инстанция от заключението на изслушаната по делото съдебно медицинска експертиза с вещо лице д-р К. А. С. и от обясненията на същото дадени в проведеното на 04.02.2022 година открито съдебно заседание при Б. Т. П. е налице усложнение на увреждането, което е констатирано след определянето на обезщетението с решение № 4659/25.06.2019 година на Софийски градски съд, І-во гражданско отделение, 3-ти състав, постановено по гр. д. № 1310/2019 година, потвърдено с решение № 1353/26.06.2020 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 12-ги състав, постановено по в. гр. д. № 5661/2019 година. В последното решение е посочено, че възстановителният и оздравителен период при П. е продължил общо шест месеца, като през първите два от тях болките са били с висок интензитет. Към момента на постановяване на решението възстановяването не било пълно, тъй като са налице ограничен обем в движенията на дясната раменна кост, без връзка с металната остеосинтеза и белези в областта на дясната мишница. Съдебното заседание, в което е даден ход по същество на делото при постановяване на посоченото въззивно решение е проведено на 18.06.2020 година, като заключението на съдебномедицинската експертиза, на която то стъпва, е приета в съдебното заседание проведено на 30.04.2018 година. Същевременно при преглед на Б. Т. П. на 02.06.2020 година е установена псевдоартроза на дясната мишнична кост, която най-вероятно била формирана около девет месеца до една година след произшествието и е на мястото на счупването на тази кост, настъпило при това произшествие. Заключението на съдебномедицинската експертиза по предходното съдебно производство била изготвена след личен преглед на П., извършен осем месеца след инцидента. При този преглед както и при този, извършен в настоящето производство, не можело да се установи клинично наличието на псевдоартрозата, поради поставената метална остеосинтеза. Същата била видна на направената на 01.06.2020 година рентгенова снимка, както и на тези направени впоследствие. При нормално протичане на възстановителния процес, при счупване на мишнична кост, без усложнение възстановителния период е около шест месеца. Нормалното зарастване би трябвало да настъпи за около три месеца, а при забавяне на процеса за около шест месеца. Несрастването на костта след деветия месец от травмата се приемало за псевдоартроза. От това следва, че при Б. Т. П. е настъпило усложнение на здравословното му състояние, което не е било отчетено и взето предвид при определяне на обезщетението за претърпени вследствие на произшествието неимуществени вреди, в предходното съдебно производство. Налице е състояние на ексцес на увреждането и Б. Т. П. може да претендира обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в настоящето производство. Това обстоятелство не може да бъде оспорвано в настоящето производство, тъй като първоинстанционното решение № 2998/01.11.2022 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, І-22 състав, постановено по гр. д. № 2968/2022 година е влязло в сила като необжалвано в частта му, с която предявеният от Б. Т. П. срещу „ ЗК Лев Инс” АД [населено място] е уважен за сумата до 15 000.00 лева. От горепосоченото заключение на изслушаната по делото съдебномедицинска експертиза се установява, че вследствие на псевдоартрозата Б. Т. П. изпитва болки с нисък до среден интензитет в мястото на счупването. Освен това при травмата има и засягане на радиалния нерв, който върви близо до костта, от което се получават описаните от П. като „токов удар“оплаквания и липсата на чувствителност по предната страна на дясната предмишница. При ищеца били налице оперативен белег по предновъншната страна на дясната мишница в областта на раменната става с дължина седем сантиметра и оперативен белег по предновъншната страна на дясна мишница в областта на лакътната става с дължина шест сантиметра, а също така и хипотрофия на мускулатурата на дясна мишница, липса на чувствителност по предната страна на дясна мишница, ограничен обем на движение в дясната раменна става от 120, при норма от 180, запазен обем на движение в дясна лакътна става, като тези последици от увреждането били с траен характер. Касае се до състояние на П., което му причинява постоянни болки, макар и същите да са с нисък до среден степен на интензитет, а не силни такива. Това състояние води до непрекъснати неудобства на ищеца, като е започнало през 2018 година и е било налично към момента на изслушване на заключението на вещото лице от допуснатата по делото съдебномедицинска експертиза, в проведеното на 04.02.2022 година съдебно заседание, а няма данни последиците от него да са преодолени към настоящия момент. Освен болките това състояние причинява неудобства и при ежедневния живот на Б. Т. П., който не може да си служи пълноценно със засегнатата ръка, не може да носи тежки предмети с нея, което дори е било причина да напусне работа-показанията на разпитания по делото свидетел Д. К. Д.. С оглед на характера на настъпилия при П. ексцес-принуден е да живее със счупена и незарастнала кост, която се поддържа от поставената метална остеосинтеза, причинените от същия болки и страдания и периода през който същите са търпени и се търпят съставът на ІV г. о. на ГК на ВКС намира, че сумата от 25 000.00 лева справедливо ще обезщети Б. Т. П. за претърпените от него неимуществени вреди. Още повече, че той не е обжалвал първоинстанционното решение № 2998/01.11.2022 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, І-22 състав, постановено по гр. д. № 2968/2022 година в частта му, с която искът му е отхвърлен за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 30 000.00 лева. За да намали определеното от първоинстанционния съд обезщетение въззивният съд е посочил, че на Б. Т. П. не било препоръчано оперативно лечение, поради което вредите от евентуално бъдещо такова не можели да се вземат предвид. Този извод е неправилен с оглед на посоченото по-горе. Освен това както е посочило и вещото лице от изслушаната по делото съдебномедицинска експертиза обичайното лечение в този случай е оперативно и се състои в отстраняване на остеосинтезата, опресняване на ръбовете на костите в областта на счупването и поставяне на нова метална остеосинтеза. При евентуално получаване на по-голям ефект на мястото на счупването можело да се наложи извършването на костна пластика-вземане на парче кост от таза и поставянето му на мястото на дефекта. Вещото лице обаче е посочило в обясненията си, че според него такава оперативна намеса не следва да се извършва, тъй като има голяма вероятност при нея да бъде засегнат радиалния нерв, което от своя страна би довело до пареза на пръстите и китката на ръката, т. е. интервенцията не трябва да се предприема на настоящия етап, поради опасност от влошаване на състоянието на Б. Т. П., а не поради това, че не е необходима. Това от своя страна обаче ще увеличи периода, през който П. ще търси болки и страдания от ексцеса. С оглед горното въззивното решение на Софийския апелативен съд ще трябва да бъде отменено като бъде постановено ново, с което „ ЗК Лев Инс” АД [населено място] бъде осъдено, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, да заплати на Б. Т. П. сумата от още 5112.92 € (10 000.00 лева, разликата между присъденото обезщетение от 7669.38 € (15 000.00 лева) и действително дължащото се такова от 12 782.30 € (25 000.00 лева), представляваща обезщетение за претърпени вследствие на получено при настъпило на 24.07.2017 година пътнотранспортно произшествие травматично увреждане, изразяващо се в псевдоартроза на дясната мишнична кост, неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска-25.05.2021 година до окончателното плащане. Също така предвид изхода на делото „ ЗК Лев Инс” АД [населено място] ще трябва да заплати на Б. Т. П. сумата от 117.60 €, представляваща разноски по делото за държавна такса пред касационната инстанция и сумата от 1595.62 €, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение пред въззивната и касационната инстанции (по 797.62 €) за всяка от тях. Направеното от страна на „ ЗК Лев Инс” АД [населено място] възражение за прекомерност на заплатеното от страна на П. адвокатско възнаграждение за всяка една от инстанциите е неоснователно, доколкото същото съответства на фактическата и правна сложност на производството. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение