Решение № 5591 от 10.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3157/2021 г.

Решение № 5591 от 10.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3157/2021 г., II о., докладчик съдията Диана Петкова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано по касационна жалба от Кмета на Община В. против Решение № 1818/3.12.2020 г. постановено по адм. д. № 1454/2020 г. по описа на Административен съд-В.. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон-касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че изводите на съда относно нищожността на оспорената заповед на Кмета на Община В. не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Иска се отмяна на обжалваното решение, след което да се постанови ново с което жалбата срещу административния акт да се отхвърли. В съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът "Хотел Интернационал"АД в писмен отговор и допълнително становище поддържа направените в касационната жалба оплаквания. Ответникът "Златни пясъци"АД не изпраща представител и не се представлява в съдебно заседание. Представя писмен отговор с който оспорва основателността на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Ответникът "Паркстрой Златни пясъци"ООД, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Представя писмен отговор с подробно изложени съображения. Прави възражение за прекомерност на адвокатските възнаграждения на другите страни. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение намира касационната жалба за допустима като подадена в законовия срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 АПК и срещу съдебен акт подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество същата е основателна, но не по изложените в нея съображения. С обжалваното решение Административен съд-В. е обявил по жалба на "Златни пясъци"АД и "Паркстрой Златни пясъци"ООД за нищожна Заповед № 1651/13.05.2020 г. с която на осн. чл. 44, ал. 1, т. 1 и т. 8 от ЗМСМА, във вр. с чл. 193, ал. 3, ал. 8 и ал. 9 ЗУТ на "Хотел Интернационал"АД, със седалище и адрес на управление гр. С., представлявано от Изп. директор В. Ф. е учредено възмездно право на прокарване и сервитут през поземлен имот с идентификатор 10135.513.253, целия с площ от 50844 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: друг обществен обект, находящ се к. к. "Златни пясъци" Община В., собственост на "Златни пясъци"АД и през поземлен имот с идентификатор 10135.513.392 целия с площ от 13429 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за второстепенна улица, находящ се в к. к. "Златни пясъци" Община В., собственост на "Паркстрой Златни пясъци" ООД, с обща дължина на трасето 76. 08 кв. м. и засегната от сервитута площ от 79. 13 кв. м. Заповедта е издадена от Зам. кмета на Община В., съгласно Заповед № 5515/31.12.20(19 г. на Кмета на Община В.. Видно от сочената заповед на осн. § 1, ал. 3 АПК Кмета на Община В. предоставя свои функции по Закона за устройство на територията на П. П. -зам. кмет на Община В., като в т. 3 е посочено издаването на мотивирани заповеди по чл. 193, ал. 3 и ал. 4 ЗУТ за право на прокарване на отклонения от мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през чужди и общински поземлени имоти. При извършената служебна проверка съдът констатира, че обжалваното съдебно решение е недопустимо по следните съображения: Производството пред Административен съд В. и съдебното решение е постановено без участието на надлежната страна. Нормата на чл. 153, ал. 1 АПК предвижда, че страни по делото са оспорващият и органът, издал административния акт. Тъй като оспорването на един индивидуален административен акт е средство за защита срещу едностранно властническо волеизявление на държавен орган т. е. срещу упражняване на държавна власт, законодателят сам и изрично е определил, че оспорването се предявява срещу издателя на акта, от който се претендира засягане на права и законни интереси. Задължение на съда е да определи точно кой е органът, издал оспорения акт и именно него да конституира като ответник по делото – чл. 154, ал. 1 АПК. Това законодателно решение цели да защити както интересите на оспорващия, така и тези на държавата, защото възможно е оспорващият да не може да определи точно органът, издател на акта, а това без служебното конституиране на страните, би значело, че търсената от оспорващия защита няма да постигне своя ефект – няма да обвързва издалия акта орган, съответно ще бъде осъществена без негово участие. С оглед на това съдът е този, който трябва точно да определи кой е издател на оспорения административен акт и именно него да конституира като ответник. В случая това задължение не е изпълнено от състава на Административен съд – В.. Издател на оспорения пред него административен акт е зам. -кмета на Община В. по силата на извършена делегация по § 1, ал. 3 ДР на ЗУТ, който изрично предвижда, че кметът на общината може да предостави свои функции по този закон на заместниците си, както и на други длъжностни лица от общинската администрация. В случая това е направено със заповедта от 31.12.2019 г., цитирана по- горе. Следователно заповедта, предмет на оспорване, е издадена от заместник- кмета на община В. въз основа на това специално овластяване, като действията са от името на органа, на когото са делегирани съответните правомощия. Упражняването на предоставената компетентност по издаване на конкретния административен акт, легитимира оправомощеният орган като ответник при обжалването на акта. В тази насока ТР № 4/22.04.2004 г. по ТД № 4/2002 г. на ОС на съдиите от Върховния административен съд. Съдебното производство се е развило с участието на Кмета на Община В. който не е страна по материалното правоотношение и не е процесуално легитимиран да участва в съдебното производство. Ефективното реализиране на търсената защита на накърнените права е процесуално обусловено от участието в съдебното производство на надлежните страни. Поради това конституирането на точните страни, които законът сочи, представлява задължителна процесуална предпоставка за допустимостта на производството. След като органът, издал оспорения административен акт, не е конституиран като страна в първоинстанционното производство, а като ответник е конституиран орган, който, въпреки че е горестоящ на издателя, не притежава процесуална легитимация, съдебният акт е постановен при участието на ненадлежна страна и е недопустим. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде обезсилено, а делото да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото съдът следва да конституира като ответник Зам. кметът на Община В., с чието участие да проведе съдебното производство. Разноските за производството следва да бъдат възложени по реда на чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото от първоинстанционния съд. По изложените съображения, на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, второ отделение