Решение № 12692 от 18.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6163/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ . Образувано е по касационна жалба от КЕВР срещу решение 2963/02.05.2023 г. по адм. д. 8160/2021 г. на АССГ. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и иска да бъде отменено. Оспорва изводите на съда за основателност на възраженията на дружеството относно разходите за амортизации в преноса, разходи за заплати, за осигурителни вноски и социални разходи, както и разходи, пряко свързани с регулираните дейности. В съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Велчева. Моли да бъде отменено решението и да бъде отхвърлена жалбата на Веолия Енерджи Варна ЕАД. Претендира разноски за двете инстанции, държавна такса за разглеждане на касационната жалба и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Веолия Енерджи Варна ЕАД, редовно призовано, не се представлява. Ответникът- Фонд Сигурност на електроенергийната система, редовно призован, не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище, че касационната жалба е неоснователна. Съдебното решение е правилно. Същото е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Съдът е обсъдил доказателствата, становищата на страните и приложимата към спора материалноправна уредба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. С обжалвания съдебен акт, по жалба на Веолия Енерджи Варна ЕАД, е отменено Решение Ц-26 от 01.07.2021 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране в частта по т. 5 от диспозитива, с който са утвърдени на Веолия Енерджи Варна ЕАД, считано от 01.07.2021 г., пределни цени на топлинна енергия и преференциални цени и премии за електрическа енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, при прилагане на метода на ценово регулиране, за регулаторен период 01.07.2021 г. - 30.06.2022 г. Първоинстанционният съд е посочил, че решението е прието от компетентен орган, при спазване на формата му, но при нарушение на материалния закон. Съдът е възприел изцяло становището на вещото лице, че разходите за амортизации следва да се извършват на база отчетната стойност на относимите активи към преноса, съответно производството, като срокът за амортизиране да се определя по групи активи, съобразно полезния им живот, какъвто подход се използва в данъчното законодателство. Според съда, неправилно КЕВР е приела осреднен полезен живот на всички активи в производството, съответно в преноса, което би могло да доведе до ощетяване на някои енергийни предприятия, поради разлики в отчетната стойност на активите от различните групи, чиито полезен живот е различен. Съдът е посочил, че разходите за заплати и осигурителни вноски са на нивото на отчетените за 2020 г. и не отчитат прогнозните заявени разходи за предстоящия регулаторен период, не отчитат инфлацията към първото полугодие на 2021 г., не отчитат и нарастване на минималните осигурителни прагове от 01.01.2021 г. Одобрените от КЕВР и включени в цените разходи за заплати и осигурителни вноски отчитат индивидуални задължения на Веолия Енерджи Варна ЕАД по сключени браншови и колективен трудов договор до степента, в която са отразени в отчетени тези разходи за 2020 г., но не отчитат изменени условия и нови договорености от 2021 г., ако има такива В случая административният орган не е извършил анализ на изложените в обосновката дружество данни, които водят до необходимостта от увеличение, с което не е изпълнил задължението си да извърши оценка на това представляват ли те икономически обосновани разходи и подлежат ли на признаване като ценообразуващ елемент при определяне на цената на топлинната/електрическата енергия. С това органът е нарушил чл. 35 от АПК и е постановил необоснован и незаконосъобразен административен акт. Относно разходите, пряко свързани с регулираните дейности, съдът е посочил, че от решението не става ясно какви точно анализи са извършени за всеки един от разходите, включени в тази група. Корекцията е в съответствие с т. 1 приетия общ подход, съгласно който разходите се запазват в размерите на одобрени разходи за 2020 г., като това е мотивирано с увеличението на разходите за природен газ и емисии, поради което всяко изменение на разходи в посока тяхното увеличение ще се отрази на крайната цена на енергията. Решението е неправилно. Съдът не е извършил подробен анализ на доказателствата по делото и е възприел едностранчиво заключението на вещото лице. Дружеството притежава централа с обща инсталирана електрическа мощност от 11,18 MW. Във връзка с извършен регулаторен преглед на дружествата от сектор Топлоенергетика и писмо на КЕВР изх. Е-14-00-2 от 15.03.2021 г. от Веолия Енерджи Варна ЕАД е подадено заявление с вх. Е-14-06-5 от 31.03.2021 г. за утвърждаване на цени на електрическа и топлинна енергия. Към заявлението са представени справки и информация, част от административната преписка, въз основа на които дружеството е обосновало искането за утвърждаване на цените за новия регулаторен период. В хода на административната процедура е изготвен доклад за извършване на регулаторен преглед с вх. Е-Дк-425/21.05.2021 г. от директорите на дирекции Електроенергетика и Топлоенергетика и Правна, който е бил приет от КЕВР на 27.05.2021 г. в открито заседание на 02.06.2021 г., проведено е обществено обсъждане на проекта на решение на 07.06.2020 г. Веолия Енерджи Варна ЕАД е депозирала своите възражения по доклада и проекто-решението в писмен вид с писма от 02.06.2021 г. и от 16.06.2021 г. С решение на КЕВР е прието Решение Ц-26 от 01.07.2021 г. относно утвърждаване на пределни цени на топлинна енергия и определяне на преференциални цени и премии за електрическата енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, при прилагане на метода на ценово регулиране норма на възвръщаемост на капитала, считано от 01.07.2021 г. С т. 5 от диспозитива на решението е утвърдена по отношение на Веолия Енерджи Варна ЕАД преференциална цена на електрическата енергия (без ДДС) - 252,71 лв./MWh /т. 1/; премия по чл. 33а от ЗЕ - 127,64 лв./MWh /т. 2/; еднокомпонентна цена на топлинната енергия с топлоносител гореща вода (без ДДС) - 98,29 лв./MWh /т. 3/, при следните ценообразуващи елементи на цените по т. 1 и т. 3: 1. Необходими годишни приходи - 22 962 хил. лв., в т. ч.: - разходи - 21 478 хил. лв., от които условно-постоянни - 6 565 хил. лв. и променливи - 14 914 хил. лв.; - регулаторна база на активите - 31 098 хил. лв.; - норма на възвръщаемост - 4,77%. 2. Електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство - 65 452 MWh. 3. Топлинна енергия с топлоносител гореща вода - 65 335 MWh. Правилно съдът е посочил, че при изпълнение на правомощията си за ценово регулиране по чл. 30 от Закона за енергетиката, Комисията се ръководи от принципите, прогласени в чл. 23, чл. 24 и чл. 31 ЗЕ. В чл. 23, т. 4 от ЗЕ е регламентирано правомощието на комисията да осигурява баланс между интересите на енергийните дружества и клиентите. Ето защо правомощията на КЕВР предполагат оценка и анализ на предоставената информация с оглед на нейната точност и икономическа обоснованост, поради и което Комисията няма задължение да приеме еднозначно предложенията на енергийните предприятия. Въпреки това административният съд е възприел единствено възраженията на дружеството, без да подложи на анализ всички доказателства по делото, доводите на страните и приложимата нормативна уредба. Относно режимът за актуализация на преференциалните цени за изкупуване на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, с изключение на енергията, произведена от водноелектрически централи с инсталирана мощност над 10 MW по чл. 32, ал. 1 ЗЕВИ следва да се посочи, че са въведени два режима. Единият е свързан с въвеждането в експлоатация на енергийния обект, преди влизането в сила на ЗЕВИ, а другият - след влизането му в сила. ЗЕВИ е обнародван в ДВ, бр. 35 от 3.05.2011 г. След влизането в сила на ЗЕВИ законодателят е направил също разграничение относно въвеждането в експлоатация на енергийния обект спрямо доклада на министъра на икономиката и енергетиката по чл. 13, ал. 1, в който е отчетено, че общата национална цел по чл. 12, ал. 1 е постигната - докладът е с дата 27.12.2013 г. В чл. 31, ал. 4 ЗЕВИ е посочено, че цената на електрическата енергия от възобновяеми източници, не се изменя за срока на договора за изкупуване по ал. 2, освен в случаите по чл. 32, ал. 4, като след изтичане на този срок преференции за цените не се предоставят. В чл. 32, ал. 4, в редакцията на нормата, обн. в ДВ, бр. 17, в сила от 6.03.2015 г. е визирано, че КЕВР ежегодно до 30 юни актуализира преференциалната цена на електрическата енергия, произведена от биомаса, с коефициент, който отразява изменението на стойността на ценообразуващите елементи по ал. 2, т. 6, 7 и 8. Същевременно с § 54 от ПЗРЗИДЗЕ е визирано, че насърченията по чл. 18, ал. 1, т. 6, 7 и 8, както и чл. 31 и чл. 32 от ЗЕВИ не се прилагат за енергийните обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, които са въведени в експлоатация след влизането в сила на този закон, с изключение на обектите по чл. 24, т. 1 и 3. По аргумент за противното, насърченията по чл. 18, ал. 1, т. 6, т. 7 и 8 и тези по чл. 31 и чл. 32 се прилагат за тези производители не ел. енергия от възобновяеми източници, чиито централи са приведени в експлоатация, преди влизането в сила на този закон. Както вече се посочи, изменението е обн. в ДВ, бр. 17 и влиза в сила от 6.03.2015 г. Няма спор между страните по административното правоотношение, че централата за производство на ел. енергия от биомаса на дружеството-жалбоподател е въведена в експлоатация на 28.10.2013 г. Следователно дружеството-жалбоподател се ползва от насърченията по чл. 31 и чл. 32 ЗЕВИ. Първоначално определената преференциална цена за изкупуване на произведената от биомаса ел. енергия от дружеството-жалбоподател може да се измени по реда на чл. 32, ал. 4 само при съществено изменение на ценообразуващите елементи според чл. 32, ал. 1, т. 2. Касационната инстанция не споделя изводите на административния съд за незаконосъобразност на решението на КЕВР по отношение на разходите за амортизации. Административният съд неправилно е приел, че не е аргументирана приложената от Комисията обща амортизационна норма за всички топлофикационни предприятия и признаването на еднакъв полезен живот за всички активи в съответната дейност, без да се отчитат разликите в техническия и икономически полезен живот по групи активи през периода на предполагаемия срок на годност на актива. Според съда, в енергийното законодателство липсва подход за определяне на тези разходи и поради това следва да се приложи подходът от данъчното законодателство, както е посочено и вещото лице. Този извод на съда противоречи на разпоредбата на чл. 9, ал. 6 от Наредба 5/23.01.2014 г., съгласно която разходите за амортизации се изчисляват на основата на обоснован от дружеството и признат от Комисията технически и икономически полезен живот на активите чрез прилагане на линеен метод на амортизация. Това е единственото нормативно изискване в НРЦТЕ и НРЦЕЕ относно изчисляване на разходите за амортизационни квоти. Методът за амортизация представлява начина, по който се определя размера на амортизацията през отделните отчетни периоди в рамките на срока на годност на амортизируемия актив. При линейния метод амортизацията се разпределя пропорционално през периода на предполагаемия срок на годност на актива. Неоснователен е изводът на съда, че приемането на еднакъв срок за амортизация на всички активи в производството и в преноса, може да доведе до неравнопоставеност между дружествата. Въвеждането на еднакъв критерий за всички дружества от сектора е гаранция за осъществяване на регулаторните правомощия на КЕВР и осигуряването на баланс в интересите на енергийните предприятия. Ако при определяне на разходите за амортизации се възприемат счетоводните политики на всяко отделно дружество, предприятията и техните клиенти няма да бъдат третирани равнопоставено, както правилно се възразява в касационната жалба. Като се е позовал на заключението в тази част, съдът е изложил необосновани и незаконосъобразни изводи. По отношение на разходите за заплати и възнаграждения, изводите на съда не съответстват на доказателствата по делото. Рзходите за заплати и свързаните с тях осигурителни вноски и социалните разходи са намалени до нивото на отчетените за базисната година. В решението е посочено, че с цел балансиране на интересите на дружествата, от една страна, и на клиентите - от друга, поради значителното увеличение на цената на природния газ и цената на въглеродните емисии, цената на услугата топлоснабдяване се повишава драстично само под влиянието на тези два фактора и инструментите за въздействие на КЕВР върху цените за потребителите са ограничени, поради което увеличение на разходите за ремонти и на разходите за възнаграждения може да бъде управленско решение за сметка на утвърдената възвръщаемост. В тази връзка, необоснован е изводът на съда, че КЕВР не е съобразил необходимостта от повишаване на заплатите и на социалните разходи. Възражението на дружеството не е прието поради извършената оценка на повишаването на цените на всички обективни фактори, които определят цената на предоставяната услуга/цена на природен гад, на въглеродни емисии/. При голямото увеличаване на тези разходи /с 61%/, допълнителното увеличаване, според КЕВР, и на заплати и осигуровки, ще доведе до голямо увеличение на крайните цени на услугата. Както съдът е посочил в мотивите си, законово регламентирано е правомощието на комисията да осигурява баланс между интересите на енергийните дружества и клиентите, поради което в случая не е възприето възражението на дружеството. По третия спорен по делото въпрос, а именно относно разходите, пряко свързани с регулирани дейности, следва да се посочи, че те се делят на две групи. Едната част от тях са условно-постоянните разходи, в които се включват разходи за заплати, осигуровки, амортизации, ремонти и които бяха вече разгледани във връзка с възраженията на дружеството. Другите разходи, пряко свързани с регулираните дейности са: пощенски разходи, телефони, абонаменти; експертни и одиторски услуги; охрана на труда; командировки; представителни разходи и др. Те са спазени на ниво от 2020 г., като от страна на дружеството не са изложени мотиви за необходимостта от увеличаването на тези разходи. При изложените съображения, обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло. Мотивите на съда не се основават на пълен анализ на всички факти и обстоятелства по делото, а са обосновани предимно със становището на вещото лице. Касационната инстанция намира, че делото е изяснено от фактическа страна и следва да се произнесе по същество на спора. Подадената жалба от Веолия Енерджи Варна ЕАД срещу Решение Ц-26 от 01.07.2021 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране в частта по т. 5 от диспозитива, с който са утвърдени на Веолия Енерджи Варна ЕАД, считано от 01.07.2021 г., пределни цени на топлинна енергия и преференциални цени и премии за електрическа енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, при прилагане на метода на ценово регулиране, за регулаторен период 01.07.2021 г. - 30.06.2022 г. следва да бъде отхвърлена. На касационния жалбоподател следва да се присъдят разноски за двете инстанции в размер на 470 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на трето отделение,