Решение № 5523 от 20.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12297/2010 г.

Решение № 5523 от 20.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12297/2010 г., I о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Капитан Дядо Никола" АД - гр. Габрово, представлявано от изпълнителния директор Нелифер Ахмедова Шабанова, чрез процесуалния й представител срещу Решение № 477 от 30.07.2010 г., постановено по адм. дело № 257 от 2009 г. по описа на Административния съд - гр. Велико Търново, осми състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение за промяна на митническата стойност № К 47-0014 от 19.01.2009 г. на началника на Митница Свищов, потвърдено с Решение № У-К47/0023/М от 25.02.2009 г. на директора на РМД - гр. Русе. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се поддържа, че съдът е допуснал процесуални нарушения, като се е позовал на доказателства на чужд език, без да са надлежно преведени на български, както и като е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя за това, че не е определен конкретен размер на задължението за лихви. В обжалваното митническо решение били посочени противоречиви правни основания за извършване на проверката от страна на митническите органи. Наред с това неправилно била приложена разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от Закона за митниците тъй като договорната стойност на стоката била тази по търговската фактура. Развива подробни съображения в касационната жалба и иска обжалваното съдебно решение да бъде отменено, а вместо него - постановено друго, с което да бъдат отменени оспорените митнически актове. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - началникът на Митница - Свищов, както и заинтересованото лице - ТД на НАП - гр. Велико Търново, не са изразили становища. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Първо "А" отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: С обжалваното решение на Административния съд - гр. Велико Търново, е отхвърлена жалбата на "Капитан Дядо Никола" АД, гр. Габрово, против решение за промяна на митническата стойност № К 47-0014 от 19.01.2009 г. на началника на ТМУ - Свищов /сега началник митница Свищов/, потвърдено с Решение № У-К47/0023/М от 25.02.2009 г. на директора на РМД - гр. Русе, със съответните разноски. За да постанови този акт, съдът е посочил, че с оспореното решение на началника на Митница - Свищов е определена нова митническа облагаема стойност на стоката, внесена от "Капитан Дядо Никола" АД по ЕАД № 07BG004301H0013982 от 21.04.2007 г., като е увеличена от 33 806,52 лв. на 39 879,31 лв., и в резултат на това са определени вземания за мито в размер на 394,74 лв. и ДДС в размер на 1293,50 лв. заедно със законната лихва за периода от 22.04.2007 г. до датата на плащане на основание чл. 6 и 29 от Митническия кодекс на Общността (МКО), приет с Регламент (ЕИО) № 2913/1992 г. и чл. 35 и 84 ЗМ. Съдът е приел за установено от фактическа страна, че "Капитан Дядо Никола" АД е декларирало по 28 бр. митнически декларации, сред които и процесният ЕАД, внесената стока - полиетилен с ниско налягане, за допускане за свободно обръщение с крайно потребление в Република България. За целите на обмитяването дружеството е представило международна фактура № 9094668 от 03.03.2007 г. на обща стойност 643 356 щ. д., издадена от "VINMAR INTERNATIONAL" LTD, САЩ. За стоката, внесена с ЕАД № 07ВG004301Н0013982 от 21.04.2007 г., е декларирана митническа стойност 33 806,52 лева. Извършена е последваща проверка от митническите органи, при която е установено, че освен сумата по посочената фактура е осчетоводена и сума в размер на 112500 щ. д., която се отнася за същите стоки. Записът е съставен при липса на счетоводен документ, като сумата е заплатена по банков път чрез акредитив, открит в ОББ. Митническите органи са приели, че реално платената цена на стоката представлява сумата от авансово платените 112500 и 643356 щ. д. по фактура № 9094668 от 03.03.2007 г. Във връзка с придобиването на стоката дружеството е направило и разход за застраховка към ЗПАД "Булстрад" на стойност 4514,83 лв., който на основание чл. 32, § 1, б. "д" вр. чл. 29 МКО и чл. 38, ал. 1, т. 5 вр. чл. 35 ЗМ следва да се прибави към реално платената цена за стоката при определяне на митническата стойност. Съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и при издаването му не са допуснати нарушения на процесуални правила. Проверката е извършена въз основа на Заповед № 112 от 28.08.2008 г., издадена от директора на РМД - гр. Русе, съгласно чл. 84в, ал. 2, т. 2 ЗМ, която е в писмена форма и съдържа задължителните реквизити по ал. 3. На основание чл. 84к е проведено заключително обсъждане и е изготвен протокол по реда на ал. 2, подписан от съответните митнически служители и от проверяваното лице. На основание чл. 84л е изготвен писмен констативен доклад № 8А от 17.10.2008 г., съдържащ реквизитите по т. 1-11. Докладът и доказателствата към него са връчени срещу подпис на проверяваното лице, което не е направило писмени възражения. Съдът е приел също, че правилно са приложени материалноправните разпоредби на МКО и ЗМ. В самата жалба се съдържа признанието, че застрахователната премия по застраховката общо за всички 28 ЕАД не е била включена в митническата стойност. Заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза напълно потвърждава изводите на митническите органи. Според съда проформа фактура, по която е извършено авансово плащане в размер на 112500 щ. д., не е счетоводен документ, по който се вземат счетоводни операции, и тя няма отношение при отчитане на годишната счетоводна печалба и при годишния финансов отчет, но това е така от гледна точка на ЗСч, а не и за митнически цели, доколкото тази фактура е придружавала митническата декларация, каквото е и изискването на чл. 130 ППЗМ, а и освен това тя е осчетоводена в редовно воденото счетоводство на жалбоподателя. По подробни съображения в този смисъл съдът е направил извод за законосъобразност на оспореното митническо решение. Така постановеното съдебно решение е правилно. Неоснователно е оплакването на касатора за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в представянето на непреведени на български език документи. От данните по делото е видно, че всички документи, на които са се позовали страните, са надлежно преведени на български език. Оплакването за нарушение, изразяващо се в посочване на противоречиви правни основания за извършване на проверката, също е неоснователно. В чл. 78, § 1 МКО е регламентирана последващата проверка и поправка на декларацията, като в § 2 е посочено, че след вдигане на стоките и с цел установяване на истинността на данните от декларацията митническите органи имат право да извършват контрол на търговските документи и данни за вносните или износните операции с декларираните стоки, включително и на последващите търговски операции с тях. Този контрол се извършва на място в помещенията на декларатора, при всеки, свързан пряко или косвено с горепосочените операции, както и при всяко друго лице, притежаващо тези документи и данни за професионални цели. Видно от текста на § 3, касае се за последваща проверка на декларацията и за последващ контрол. В чл. 84 ЗМ по същия начин са уредени последващата проверка на декларацията и последващият контрол, а в чл. 84а и сл. ЗМ е уредена процедурата по осъществяването на последващия контрол. В случая тази процедура е спазена, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Проверяваното лице е уведомено за резултатите от проверката и правото му на защита не е накърнено. Неоснователно е твърдението за неправилно позоваване на разпоредби от отменения МКО. Действително, съгласно чл. 186, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 450/2008 г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. за създаване на Митнически кодекс на Общността (Модернизиран митнически кодекс, или ММК) се отменя Регламент № 2913/1992 г. Регламент № 450/2008 г. обаче не е бил приложим към момента на осъществяването на процесния внос, тъй като съгласно чл. 188, § 2 от същия всички разпоредби, с изключение на изрично посочените в § 1, сред които не са тези, на които се позовава касаторът, се прилагат след влизане в сила на разпоредбите за прилагане, които са приети на основание членовете, посочени в § 1. Разпоредбите за прилагане влизат в сила най-рано от 24 юни 2009 г. Освен това, съгласно чл. 186, ал. 2 от Регламент № 450/2008 г. позоваването на отменените регламенти се счита за позоваване на този регламент и се чете съгласно таблиците за съответствие, представени в приложението. При определянето на митническата стойност правилно са приложени материалноправните разпоредби от МКО и ЗМ. Съгласно чл. 29, § 1 МКО, съответно чл. 35, ал. 1 ЗМ, митническата стойност на внесените стоки е договорната стойност, която е реално платена или подлежаща на плащане цена от купувача. В случая е установено плащане на сумата 112500 щ. д. по проформа фактурата от 14.02.2007 г. В жалбата си против митническото решение по административен ред дружеството е посочило, че плащането по тази фактура на 16.02.2007 г. представлява авансово плащане, но е поддържало, че стоката е продадена на цената по фактурата от 3.03.2007 г. в размер общо на 643356 щ. долара. Правилно е прието от митническите органи и от съда въз основа на събраните по делото доказателства, че реално платената цена за стоката представлява сбора от авансово платената сума в размер на 112500 щ. д. и сумата по фактурата от 03.03.2007 г. в размер на 643356 щ. д., или общо 755856 щ. долара. Не се спори относно размера на платената застрахователна стойност, поради което в съответствие с чл. 32, § 1, б. "д" МКО, съответно чл. 38, ал. 1, т. 5, б. "в" ЗМ, тази сума правилно е включена в митническата стойност на стоката. Неоснователно касаторът поддържа, че не е определен размерът на лихвата, тъй като в оспореното митническо решение е посочено, че се дължи законната лихва за периода от 20.04.2007 г. до датата на плащането. Следователно размерът на лихвата е определяем, а компонентите за изчислението са ясно посочени. Предвид изложените съображения не са налице твърдените касационни основания за отмяна. Обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Първо "А" отделение