Решение № 16143 от 8.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15693/2010 г.

Решение № 16143 от 8.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15693/2010 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е образувано по касационната жалба на председателя на Районен съд - Карнобат против решение № 1228 от 28.10. 2010 г., постановено по адм. д. № 1351/2010 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отменена негова заповед № 137 от 28.05.2010 г. за отказ да се изплатят средства за допълнително материално стимулиране (ДМС) за 2009 г. на Златко Колев Костадинов - съдия в Районен съд - Карнобат. Релевират се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон и се иска неговата отмяна. Ответникът Златко Колев Костадинов оспорва касационната жалба по съображения, подробно изложени в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема касационната жалба по изложените в нея доводи за неоснователна. По делото няма спор за факти. Първоинстанционният съд обстойно е изложил релевантната за спора фактическа обстановка. Установено е, че на Златко Костадинов като съдия в РС - Карнобат е наложено дисциплинарно наказание "порицание" със заповед № 106/2009 г. на административния ръководител. С решение по протокол № 24 от 10.06.2009 г. Висшият съдебен съвет е изменил така наложеното наказание в по- леко - "забележка", което е отменено с решение по адм. д. № 9797/2009 г. на Върховния административен съд. Съдебният акт е влязъл в сила на 7.10.2009 г., въпреки подадената срещу него касационна жалба, оставена без разглеждане като процесуално недопустима, предвид разпоредбата на чл. 323, ал. 3 и ал. 4 от ЗСВ (в приложимата редакция). С оспорената заповед № 137 от 28.05.2010 г. административният ръководител на РС - Карнобат е отказал да изплати на Златко Костадинов средства за допълнително материално стимулиране за 2009 г., на основание чл. 6, ал. 1 от Правилата за определяне и изплащане на средства за ДМС. В мотивите на акта се е позовал на дадените от Висшия съдебен съвет указания на административните ръководители за изплащане на средства по ДМС за 2009 г. Прието е, че спрямо Костадинов е налице висящо дисциплинарно производство - към момента на изплащане на средствата 15.01.2010 г. не е приключило касационното производство пред петчленен състав на Върховния административен съд. Според административния орган, макар и към датата на произнасяне на административния ръководител - 28.05.2010 г., дисциплинарното производство да е приключило с влязъл в сила съдебен акт за отмяна на дисциплинарното наказание, незаконосъобразно е изплащането на ДМС за минал финансов период. Издателят на заповедта е мотивирал отказа си и с повторно изложение на фактите и обстоятелствата, послужили като фактическо основание за наложеното му с отменената заповед № 106/19.05.2009 г. дисциплинарно наказание "порицание". За да отмени оспорения административен акт, първоинстанционният съд е развил подробни правни съображения за характера на заповедта и нейната незаконосъобразност, които касационната инстанция споделя изцяло. Правилен е изводът, че атакуваната заповед притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и подлежи на обжалване. Налице са всички елементи, характеризиращи едно волеизявление като властническо, издадено от орган на изпълнителната власт или друг овластен за това орган, в изпълнение на осъществяваната от него изпълнително-разпоредителна дейност, с което се създават права или задължения или се засяга, нарушава или застрашава правната сфера на конкретен адресат или на определен кръг правни субекти. Необходими признаци за властническия характер на волеизявлението е то едностранно да поражда права и задължения за трети лица, независимо от тяхната воля и неговата изпълняемост със средствата на държавната принуда. На основание чл. 5, ал. 2 от Правилата за определяне и изплащане на средства за допълнително материално стимулиране в органите на съдебната власт на Висшия съдебен съвет, при наложено дисциплинарно наказание, лицата по чл. 2 нямат право на премиране. Съгласно чл. 322 от ЗСВ дисциплинарното наказание се смята за наложено от деня на съобщаването на лицето, привлечено към дисциплинарна отговорност, на решението на Висшия съдебен съвет или на заповедта на министъра на правосъдието. При условията на чл. 142, ал. 2 от АПК установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Правилно първоинстанционният съд е приел за установен фактът на отмяна на дисциплинарното наказание с влязло в сила съдебно решение към датата на възникване на субективното право на касационния ответник за присъждане на средства по ДМС от бюджета на съдебната власт. Дисциплинарното наказание се счита отменено от 7.10.2009 г., датата на постановяване на съдебното решение, чиято необжалваемост е посочена в закона и изрично обективирана в диспозитива на съдебния акт. Последващата процесуална активност на засегнатата страна по недопустима жалба не отлага настъпването на правните последици от необжалваемия съдебен акт. Неоснователно е и оплакването в касационната жалба, че се касае за решение на административния ръководител, взето по целесъобразност, което не може да бъде контролирано от съда. По аргумент от чл. 169 от АПК решенията, приети от органа при упражняване на предоставената му дискреционна власт също подлежат на съдебна проверка относно спазване на изискването за законосъобразност на административните актове. При постановяване на отказа си административният ръководител се е мотивирал с обстоятелствата, изложени в отменената заповед № 106/2009 г. за налагане на дисциплинарното наказание на Костадинов, което сочи на допуснато съществено нарушение на административнопроцесуалните правила. Нарушението е съществено, тъй като липсата на конкретни относими факти и надлежно установени обстоятелства и доказателства за наличието на предпоставки за отказа за изплащане на ДМС за 2009 г. към датата на издаване на заповедта препятства контрола за нейната материална законосъобразност. Като е отменил оспорения административен акт, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд,