Решение № 529 от 21.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8056/2024 г.

Производството е по реда на чл.чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на зам. изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), чрез юрк. Д. Брайкова, против решение 1284/01.07.2024 г., постановено по адм. дело 189/2024 г. по описа на Административен съд Сливен. Първоинстанционното съдебно решение се обжалва с доводи за неправилност като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва направения от съда извод за липса на доказателства за поет нов тригодишен ангажимент от земеделския стопанин през кампания 2022 г. по мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР 2014- 2020, с направление Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство . Твърди че в случая са налице съществени пропуски по повод анализа и оценката на събраните доказателства. Отправя искане за отмяна на съдебното решение и потвърждаване на оспорения административен акт. Претендира присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции и при условията на евентуалност релевира възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от насрещната страна. Ответникът по касационната жалба - М. Е. Д., чрез процесуалния представител адв. Мирчева, оспорва основателността ѝ с писмен отговор и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на осъществените разноски съгласно приложените договор за правна защита и съдействие 9/2024 г. и справка за разноските. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението на заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. Предмет на производството пред Административен съд - Сливен е бил акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР 2014- 2020 за кампания 2023 и за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 01-6500/4809#2 от 18.03.2024 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ, издаден на основание чл. 27, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) във вр. с чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), чл. 7, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 809/2014 на Комисията от 17.07.2014 г. за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) 1306/2013, чл. 18, ал. 3, т. 1 и ал. 4, б. а , чл. 8, ал. 2 и ал. 5 от Наредба 7/24.02.2015 г. на МЗХ. С процесния АУПДВ по отношение на М. Д. е прекратен агроекологичният ангажимент по съответната мярка за кампания 2023 г. и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 5 556,52 лв., във връзка с подаденото от нея заявления за подпомагане с УИН: 20/230522/44626. От фактическа страна първоинстанционният съд е установил, че през 2022 г. жалбоподателката е подала посоченото заявление за подпомагане. В резултат от извършените административни проверки на декларираните данни е била одобрена за участие по направление Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство от мярка 10 Агроекология и климат и за задълженията при поемането на тригодишния ангажимент за извършване на дейности, за което е издадено уведомително писмо от 13.12.2022 г. По делото не е спорно отсъствието на данни за съобщаване на уведомителното писмо на адресата. В подаденото заявление за подпомагане за 2023 г. Д. изрично е уточнила, че не кандидатства по мярка 10 Агроекология и климат . Земеделският стопанин е уведомен за откриването на административното производство по прекратяване на ангажимента и установяване на публично държавно вземане от писмо от 18.10.2023 г. на зам.-изпълнителния директор на ДФЗ с оглед на обстоятелството, че Д. не е подала заявление за плащане по направлението през кампания 2023 г. В констативната част на решението не е отбелязано, но адресатът е упражнил правото си на възражение в предоставения му 14-дневен срок. На този етап е прието, че изложените аргументи не обосновават прекратяване на откритото производство. Решаващият съд е преценил оспорването като допустимо и основателно по изложените мотиви на следващо място. В резултат от извършената проверка за валидността на процесния акт, съдът е потвърдил издаването му от компетентен административен орган, в хипотезата на делегирани правомощия, при спазване на законови изисквания за съдържание и писмена форма, като в хода на производството не са установени допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В съображенията по същество са дадени условията и редът за приложение на мярка 10 Агроекология и климат съгласно Наредба 7/24.02.2015 г. Според заповед РД09-493 от 20.04.2022 г. на МЗ, издадена на основание чл. 25, ал. 4 ЗА, през кампания 2022 г. се приемат само заявления за плащане по текущи ангажименти и заявления за подпомагане за нови ангажименти, които ще се изпълняват за срок от три години по направлението. Въз основа на събраните доказателства е обосновано заключение, че не са осъществени материалните предпоставки за упражняване на правомощието на органа по чл. 18, ал. 3, т. 1 Наредба 7/24.02.2015 г. Тъй като по делото липсват данни уведомителното писмо с изх. 02-200-6500/7371 от 13.12.2022 г. по описа на ДФЗ да е съобщено на адресата, следва да се приеме, че от Д. е подадено заявление за плащане, с което се изпълнява текущ ангажимент за дейности, който е възникнал преди 2022 г. Обжалваното решение на Административен съд Сливен е валидно и допустимо, но неправилно. Между страните по делото не е налице спор по фактите, а по тълкуването и приложението на относимите законови разпоредби. Основателно е оплакването на касатора, че съображенията по същество и крайното заключение на решаващия съд са неправилни. За разрешаване на повдигнатия правен спор не е ирелевантно обстоятелството, че в качеството си на земеделски стопанин с УРН [номер], през 2022 г. М. Д. е подала заявление за подпомагане с УИН 20/230522/44626, за участие по мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР 2014- 2020, с направление Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство , придружено от собственоръчно подписаните декларации за информираност и приемане на нормативните изисквания. Въз основа на този факт за кампания 2022 г. на Д. е изплатена сумата 5 556,52 лв. Съгласно цитираната от първоинстанционния съд заповед РД09-493 от 20.04.2022 г. на МЗ, през кампания 2022 г. се приемат само: т. II.2.1.2. - заявления за плащане, с които се изпълняват текущи ангажименти за дейности по направление Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство ; и т. II.3.3.2 - заявления за подпомагане за нови ангажименти, които ще се изпълняват за срок от три години по направление Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство . Пропускът да бъде посочен и детайлизиран подлежащият на изпълнение от жалбоподателката текущ ангажимент и обсъденото в мотивите Приложение за кандидати поредна година по мярка 10 (стр. 164 от компактдиска) към заявлението, не обуславят извод за липса на подадено заявление за подпомагане през кампания 2022. Липсата на данни за съобщаването или по-конкретно, за изтегляне от СЕУ на уведомително писмо за одобрение и неодобрение за участие с изх. 02-200-6500/7371 от 13.12.2022 г., неправилно е възприето като условие за законосъобразност на процесния акт за прекратяване на ангажимент и АУПДВ 01-6500/4809#2 от 18.03.2024 г. Не се оспорва констатираното обстоятелство вследствие от извършената проверка, че М. Д. не е подала заявление за плащане по чл. 8, ал. 2 Наредба 7/24.02.2015 г. за кампания 2023. Известна представа за реалните причини в тази насока дават оплакванията в жалбата до първостепенния съд - че след 31.12.2022 г. не е налице сключен договор с двете сдружения/асоциации (ОРЦРМПОРБ, гр. Троян и АРКПО, гр. София), както и констатациите в приетото в о.с.з. на 23.05.2024 г. постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 30.09.2022 г. (л.л. 82-87 от делото), за разминаване в броя и породата на отглежданите животни в стопанството. В противоречие с фактите по делото е формираното заключение от съда за отсъствие на нормативно предвидените условия, за да възникне за земеделския стопанин Д. задължение за възстановяване на получената от нея финансова помощ за кампания 2022 г. по процесното направление. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 5 Наредба 7/24.02.2015 г., новите ангажименти, поети с подадени заявления за подпомагане през 2022 г. по направленията по чл. 3, т. 1, 6 и 7, в съответствие със заповедта по чл. 4, ал. 9 от Наредба 5 от 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, се изпълняват за срок от три години. Според чл. 8, ал. 2 Наредба 7/24.02.2015 г., срокът по ал. 1, 4 и 5 започва да тече от началото на годината на подаване и на одобрение на "Заявлението за подпомагане", което през първата година на кандидатстване е и "Заявление за плащане". През всяка следваща година кандидатите за подпомагане подават "Заявление за плащане". Нормата на чл. 18, ал. 3, т. 1 от наредбата предвижда, че ДФЗ РА едновременно прекратява агроекологичния ангажимент и предприема действия по възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление, съгласно условията на ал. 4, когато земеделските стопани не са подали заявлението за плащане по чл. 8, ал. 2 за одобрени площи и/или животни и/или не са заявили площи и/или животни със съответния агроекологичен код на извършваните дейности по приложение 5. Неподкрепени от доказателствата остават и твърденията на процесуалния представител на жалбоподателката за наличие на изключителни обстоятелства за прекратяване на ангажимента (т. 3 от писмената защита на л. 116-118 от делото). Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 5 Наредба 7/24.02.2015 г., в случаите на форсмажорни или изключителни обстоятелства агроекологичният ангажимент по съответното направление се прекратява и не се изисква частично или пълно възстановяване на получената от земеделските стопани финансова помощ. При настъпили форсмажорни или изключителни обстоятелства, засягащи броя на животните, заявени за подпомагане по направлението по чл. 3, т. 6, земеделските стопани до края на ангажимента могат да продължат изпълнението на ангажимента си с броя на отглежданите животни от същия вид след настъпване на обстоятелствата, ако броят им е по-малък от този, за който са поели ангажимент чл. 21, ал. 2 от наредбата. Основанието за прекратяване, на което се е позовал административният орган в случая, е достатъчна предпоставка за търсене на изплатената на М. Д. сума във връзка с поетия от нея тригодишен ангажимент по Мярка 10 от ПРСР 2014- 2020 с направление Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство . При условията на обвързана компетентност административният орган е длъжен да предприеме действия по възстановяване на изплатените суми при наличие на надлежно прекратен ангажимент, по който е реализирано плащане. По изложените доводи настоящият съдебен състав счита, че решение 1284/01.07.2024 г. на Административен съд Сливен, е постановено в нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено. Тъй като спорът е изяснен от фактическа и правна страна, следва да се постанови друго решение по същество, с което да се отхвърли жалбата на М. Е. Д. срещу процесния административен акт. С оглед изхода от спора и заявената претенция за разноски от процесуалния представител в касационната жалба, М. Д. следва да заплати на ДФ Земеделие сумата от 444,45 лв., от която 44,45 лв. държавна такса за настоящото производство и юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции на основание чл. 143, ал. 3 във вр. с чл. 228 АПК в размер на 400 лв., съгласно чл. 24 Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. второ във вр. с чл. 222, ал. 1 и чл. 227, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,