Решение № 15142 от 6.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 143/2018 г.

Решение № 15142 от 6.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 143/2018 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ) против решение № 6779/17.11.2017 г. по адм. дело № 11852/2017 г. по описа на Административен съд – С. град, с което е отменено решение № 16596/06.10.2017 г. на председателя на ДАБ и преписката е върната на органа за ново произнасяне. Касационните оплаквания са насочени към приложението на чл. 15, ал. 1 и ал. 6 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет). Според касатора, законът не предвижда императивно задължение за провеждане на изслушване на участващите в административното производство деца, както и задължение за уведомяване на дирекция "Социално подпомагане" за провежданото производство. Възразява се и против изводите на съда относно приложението на чл. 25, ал 2 от ЗУБ, както и наличието на основание за разглеждане молбите на всички членове на семейството, търсещи закрила в страната, в едно производство. Ответните страни – С. А., лично и като законен представител на Д. Насрулаипур, се представляват от адв. Грошлева. В хода на делото по същество се поддържа първоинстанционното решение и се оспорва основателността на касационните оплаквания. По делото са представени свидетелство за водно кръщение на С. А. и декларация от [вероизповедание], като се поддържа, че така се доказва, че молителката е приела [вероизповедание] след пристигането в страната, като израз на религиозното й самоопределяне, което не е могла да изрази в държавата си на произход под страх от наказание, вкл. смъртно. Представен е и акт на съдебен орган в [населено място], удостоверяващ, че спрямо съпругът на С. А. е издадено "смъртно решение". Към съдебния акт липсва отбелязване за влизането в сила на издаденото решение. Представителят на Върховната административна прокуратура, в хода на делото по същество, дава подробно заключение за основателност на касационните оплаквания и поддържа, че решението на административния съд е неправилно и подлежи на отмяна. Върховният административен съд, трето отделение, прецени касационната жалба за допустима като редовно подадена в срок, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отменил решение № 16596/06.10.2017 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 8 и чл. 9 във вр. с чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 от ЗУБ е отказано предоставянето статут на бежанец и хуманитарен статут на С. А. ([гражданство]) и на малолетната й дъщеря Д. Насрулаипур ([гражданство]). За да отмени административният акт, съдът е приел, че при издаването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По отношение на малолетната Д. Насрулаипур, съдът е установил, че липсват мотиви, както в самия обжалван акт, така и в административната преписка, които да се отнасят към постановения индивидуален отказ от предоставяне на закрила. Липсата на мотиви съдът е преценил като съществено нарушение на административнопроизводствените правила по см. на чл. 146, т. 3 от АПК. Отделно, като е установил, че непълнолетната Д. Насрулаипур е придружена от своята майка С. А., както и че няма данни по делото последната да е назначена за неин представител, съдът е констатирал неспазване на нормата на чл. 25, ал. 2 от ЗУБ. Разглеждайки приложението на чл. 15, ал. 6 от ЗЗДет., е констатирано, че в хода на административното производство дирекция "Социално подпомагане" не е уведомявана за разглежданата молба за закрила по отношение малолетната чужденка. Нарушенията на чл. 25, ал. 2 от ЗУБ и чл. 15, ал. 6 от ЗЗДет., съдът е приел за съществени такива, тъй като ограничават правата на защита и интереса на детето Д. Насрулаипур. По отношение, както на С. А., така и на Д. Насрулаипур, съдът е приел, че ДАБ е допуснал още едно процесуално нарушение от категорията на съществените, а именно като не е преценил приложението на чл. 32 от АПК във вр. с чл. 8, ал. 9, чл. 9, ал. 6 и чл. 34 от ЗУБ при положение, че закрила в страната е потърсил и А. Насрулаипур – съпруг на С. А. и баща на Д. Насрулаипур. Съдът е приел, че посоченото нарушение е съществено, тъй като е довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателката и нейната дъщеря, както и до издаване на административния акт в нарушение на чл. 35 от АПК, без да се изяснят в пълнота всички факти и обстоятелства от значение за издаване на акта. Съдът е намерил, че обжалваното решение следва да се отмени, а преписката да се върне за ново произнасяне при следните указания: При издаване на новото решение и извършване на преценка дали конкретната молба за закрила е основателна или не, административният орган следва да уведоми компетентната Дирекция "Социално подпомагане" по настоящ адрес на малолетното дете, за осигуряване на социален работник, който да ангажира становище или да представи социален доклад, да разясни надлежно всички права на лицето и малолетното й дете, вкл. правото и редът да получат безплатна правна помощ; При произнасянето си по същество административният орган следва да вземе предвид налице ли е свързаност на бежанската история на лицето с тази на съпругът й, да извърши преценка налице ли са предпоставките на чл. 32 от АПК, за произнасяне по молбите за закрила в едно общо производство. Съобразно представените по делото писмени доказателства, да се произнесе и относно сигурността на държавата по произход на заявителите, като отчете актуалните данни за обстановката в Иран към датата на постановяване на административния акт. Решението е правилно като краен резултат и постановено при безспорна между страните фактическа обстановка. Пропускът на административния орган да изложи фактически и правни съображения относно малолетната молителка, спрямо която се дължи индивидуално разглеждане на молбата й за закрила по арг. от чл. 73 от ЗУБ, респ. независимо от молбата на нейната майка, не се оспорва от касатора. В тази връзка, настоящият касационен състав споделя изложените от административния съд съображения относно установената липса на мотиви към административния акт, касаещи отказа за предоставяне на закрила на Д. Насрулаипур и намира, че първоинстанционния съд обосновано и при съобразяване с постоянната практика на съдилищата, е приел, че липсата на мотиви е съществено нарушение по см. на чл. 146, т. 3 от АПК. Правилен е и правният извод на административния съд, че по отношение на малолетната Д. Насрулаипур, в качеството й на дете по см. на чл. 2 от ЗЗДет. и страна в производството пред ДАБ, е допуснато съществено по своя характер нарушение на чл. 15, ал. 6 от ЗЗдет., изразяващо се в пропуск на ДАБ да уведоми компетентната дирекция "Социално подпомагане" за образуваното административно производство. Нормата на чл. 15, ал. 6, изр. първо от ЗЗДет. е категорична, че при всяко дело съдът или административният орган уведомява дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето. Законът не прави разлика във вида или предмета на производството (делото), както и гражданството или представителството на детето, участващо в производството. Обоснован е изводът на съда, че нарушението е съществено, тъй като същото пряко се отразява върху правото на защита на детето, дължима му от орган за закрила на детето, какъвто се явява представителя по см. на чл. 15, ал. 6, изр. второ във вр. чл. 21, ал. 2 от ЗЗДет. При така изложеното следва да се отхвърли възражението на касатора, че "неназначаването на социален работник" по реда на ЗЗДет., не е от естество да направи невъзможно, за затрудни или да отложи във времето произнасянето по отношение предоставянето на закрила на детето. Съществеността на нарушението следва не от това дали неспазването на чл. 15, ал. 6 от ЗЗДет. затруднява или облекчава ДАБ, а от това, че неспазването му поставят под съмнение как е опазен интереса на детето в административното производство при неучастие на орган по закрила на детето. Що се касае обаче до възражението на ДАБ за неправилно приложение на чл. 25, ал. 2 от ЗУБ, касационната инстанция намира, че това оплакване е основателно. На настоящия касационен състав служебно му е известно, че е налична съдебна практика на ВАС (Решение № 12716/20.10.18 г. по адм. дело № 2189/18 г.; Решение № 9869/18.07.18 г. по адм. дело № 13027/17 г.; Решение № 9875/18.07.18 г. по адм. дело № 13475/17 г.; Решение № 9849/18.07.2018 г. по адм. дело № 14064/17 г.; Решение № 9719/16.07.2018 г. по адм. дело № 13595/17 г.) в подкрепа на правните изводи на административния съд по приложението на чл. 25, ал. 2 от ЗУБ, тълкуван като норма поставяща изискване за нарочно назначаване от страна на кмета на общината на родителя, придружаващ малолетния/непълнолетния чужденец в страната, като негов представител. Според настоящия съдебен състав, чл. 25, ал. 2 от ЗУБ не урежда отношения, при които производството се развива във връзка с молба за закрила на придружен в страната малолетен/непълнолетен чужденец от свой родител. Съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗУБ, когато малолетен или непълнолетен чужденец, търсещ или получил международна закрила, е придружен от пълнолетно лице, което отговаря за него по силата на закон или обичай, това пълнолетно лице се назначава от органа по ал. 1 за негов представител. Законът не дава определение на придружен малолетен или непълнолетен чужденец, но в § 1, т. 4 от ДР на ЗУБ е дадено определение на "Непридружен". Това е този малолетен или непълнолетен чужденец, който се намира на територията на Р. Б. и не е придружен от свой родител или друго пълнолетно лице, което отговаря за него по силата на закон или обичай. Националното определение в § 1, т. 4 от ДР на ЗУБ е допълващо определението дадено за "непридружено непълнолетно лице" в чл. 2, б. "л" от Директива 2011/95/ЕС - непълнолетно лице, което пристига на територията на държавите-членки, без да е придружено от пълнолетно лице, отговорно за него по силата на закон или на практика на съответната държава-членка, докато грижата за него не бъде реално поета от такова лице; включва се също така непълнолетно лице, което е оставено непридружено след влизането му на територията на държавите-членки. При това положение, за да се отговори, кога един малолетен или непълнолетен чужденец е придружен, следва да се прибегне до тълкуване по аргумент от противното на § 1, т. 4 от ДР на ЗУБ и да се приеме, че придружен е този малолетен или непълнолетен чужденец, който се намира на територията на Р. Б. и е придружен от свой родител или друго пълнолетно лице, което отговаря за него по силата на националните ни закони или обичаи. Законодателното разделяне в § 1, т. 4 от ДР на ЗУБ на лицата, които могат да придружават малолетен или непълнолетен чужденец, на "родител или друго пълнолетно лице", според настоящия състав е израз на ясно разграничение, изведено от различния статут на лицата, които законодателя възприема единствено като пълнолетни лица. Друго тълкуване би направило безпредметно избягването в § 1, т. 4 от ДР на ЗУБ от общата формулировка, използвана в чл. 2, б. "л" от Директива 2011/95/ЕС, а именно - "придружено от пълнолетно лице". В този смисъл, чл. 25, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗУБ следва да се тълкува, че представител на малолетен или непълнолетен чужденец, търсещ или получил международна закрила се назначава от кмета на общината, само в случай че чужденецът е придружен от пълнолетно лице, което отговаря за него по силата на закон или обичай и това лице не е негов родител. При така изложеното, настоящият съдебен състава намира за неправилни съображения на административния съд относно установеното нарушение на чл. 25, ал. 2 от ЗУБ и дадените в тази връзка указания, касаещи разглеждането молба за закрила на Д. Насрулаипур, за която е установено, че е придружена в страната, както от майка си С. А., чрез която е подадена и молбата за закрила, така и от баща си А. Насрулаипур. По отношение възраженията на касатора за неправилност на съдебното решение, касаещо приложението на чл. 32 от АПК, касационната инстанция намира, че и това възражение е основателно. Съгласно тълкуването, направено в т. 2 от Решение на СЕС по дело С-652/16 г., Директива 2011/95 и Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат прилагането на мерки за уреждане на евентуалните случаи на свързаност между молбите за международна закрила, подадени поотделно от членове на едно и също семейство, но не допускат тези молби да се оценяват общо. Те също така не допускат оценяването на една от посочените молби да се спира до приключването на процедурата по разглеждане на друга от тези молби. В т. 56 от Решението на СЕС е направен извод, че: "В Директиви 2011/95 и 2013/32 не се уточнява как трябва да се постъпи в евентуалните случаи на свързаност между такива молби за международна закрила, които могат отчасти да се отнасят до еднакви факти и обстоятелства. Щом липсват конкретни разпоредби, държавите членки имат свобода на действие в това отношение. " В т. 58 от Решението на СЕС е посочено, че: "От изискванията за индивидуално оценяване и пълно разглеждане на молбите за международна закрила следва, че макар да може да се прилагат мерки за уреждане на евентуалните случаи на свързаност между молбите, подадени поотделно от членове на едно и също семейство, все пак по тези молби трябва да се разглежда положението на всяко съответно лице. Следователно тези молби не бива да се оценяват общо". Разрешението и мотивите към точка 2 от Решение на СЕС по дело С-652/16 г., се явяват в подкрепа на съдебната практика, разглеждаща приложението на чл. 32 от АПК в случаи като настоящия, според която посочената норма визира възможност, а не задължение за административния орган, при положение, че искането за предоставяне на закрила следва да се осъществи лично и по собствена воля от търсещия убежище, съответно и преценката на административния орган е дължима именно по заявените от чужденеца обстоятелства. Доколкото в случая се касае до подадени молби от членове на семейство по смисъла на § 1, т. 3, б. "а" ЗУБ, то установените във връзка с това обстоятелство факти подлежат на преценка от административния орган при постановяване на решението му по подаденото заявление, като неправилната такава, съобразно и останалите установени в административното производство обстоятелства може да основе неговата материална незаконосъобразност. Сам по себе си фактът на разделно провеждане на производствата на членовете на семейството, не е основание да се приеме, че разделянето пряко и непосредствено води до резултат, при който не може да се очаква ефективност при произнасянето на органа и спазване на нормите, гарантиращи запазването целостта на семействата. Това е така, тъй като при зачитане правилото на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ за преценка на всички относими факти при разглеждане на молбата за закрила (в т. ч. семейната връзка, общата бежанска история и общите факти, свързани с произхода и положението на отделните членове на семейството и същото като цяло) разделното провеждане на производствата не би следвало да води до пороци относно фактическите установявания пред ДАБ или приложението на материалния закон. При така изложеното и доколкото административният съд е приел, че ДАБ е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила като не е приложил чл. 32 от АПК с оглед факта, че в отделни производства за разгледани молбите за закрила на членовете на семейството А. Насрулаипур (съпруг/родител) от една страна и С. А. (съпруга/родител) и Д. Насрулаипур (дете) от друга, което разглеждане не било съобразено с "решението на другия член на семейството" и по този начин се нарушавало правото на семеен живот на лицата и целостта на семейството, настоящия съдебен състав намира, че изводите на административния съд са неправилни. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната инстанция обаче констатира, че административният съд не е зачел допуснато нарушение на чл. 75, ал. 1 от ЗУБ от страна на ДАБ при разглеждането на бежанската история на С. А. по отношение религиозното й самоопределяне и интерес към [вероизповедание]. Опасенията от преследване и посегателства към молителката във връзка с демонстрирания от нея интерес към [вероизповедание] са пряко свързани с приложението на чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗУБ и тези опасения са споделени пред ДАБ, видно от протоколът за лично интервю от 15.06.2017 г. Видно от мотивите към административния акт, както и от данните по преписката, тези обстоятелства не са изследвани и не са коментирани от ДАБ. Административният съд не е отчел този пропуск на ДАБ, който е съществен от гледна точка произнасянето по молбата за закрила и сам по себе си обоснова нарушение на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ. Аргумент свързан с бежанската история на С. А., в частта относно религиозната й принадлежност, са и представените в настоящото производство доказателства, че е приела [вероизповедание] след пристигането в страната ни. Липсата на обсъждане на обстоятелствата около религиозната принадлежност на молителката поставя в невъзможност, съдът да се произнесе по материалната законосъобразност на административния акт, поради което установеното нарушение следва да се определи като съществено по своя характер и следва да бъде отстранено след връщане на преписката за ново разглеждане. По отношение на представеният в настоящото производство акт на съдебен орган в [населено място], удостоверяващ, че спрямо съпругът на С. А. е издадено "смъртно решение", касационният съд намира, че същото не следва да бъде обсъждано, тъй като касае материалната законосъобразност на решението на ДАБ, която с оглед установените пропуски при издаването на административното решението не е обсъждано от АССГ. Това обстоятелство обаче се явява като "ново (допълнително) сведение" по смисъла, разглеждан в т. 6 от Решение на СЕС по дело С-652/16 г., което трябва да бъде обсъдено от ДАБ при новото разглеждане на преписката. С оглед изложеното, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като краен резултат, като при новото разглеждане от страна на ДАБ следва да бъдат изпълнени указанията на АССГ, с изключение на тези, касаещи приложението на чл. 25, ал. 2 от ЗУБ и чл. 32 от АПК, както и да се изпълнят указанията следващи се от настоящото решение: Да бъде разгледана бежанската история на молителката и нейната дъщеря спрямо опасенията от преследване и тежки посегателства от гледна точка обстоятелствата, свързани с приемането на християнска религия; Да бъдат разгледани обстоятелствата свързани с издаденото "смъртно решение" към съпругът на молителката и доколко тези обстоятелства, обосновават лична опасност към нея или детето й от преследване или тежки посегателства. При така изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 224 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,