Решение № 7173 от 2.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 790/2009 г.

Решение № 7173 от 2.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 790/2009 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Стефка Александрова Душанова-Панчева, от гр. София, против заповед № СП-829/8.12.2008 г. на министъра на транспорта, с която служебното й правоотношение е прекратено на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) - поради получаване на възможно най-ниската оценка при атестиране. Жалбоподателката поддържа, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като оценката не е обективна и противоречи на направените такива през предходните две години, освен това жалбоподателката не е била уведомена за възможността да възрази срещу направената обща оценка пред контролиращия ръководител. Моли заповедта да бъде отменена. Ответникът - министърът на транспорта, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Жалбата е подадена в срок и е допустима. Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Жалбоподателката е била назначена на длъжност "главен инспектор" в дирекция "Безопасност, технически надзор, здравословни и безопасни условия на труд" в Министерство на транспорта. Заеманата от служителката длъжност е пряко подчинена на директора на дирекцията. За установяване на равнището на професионална квалификация и изпълнение на служебните задължения на жалбоподателката е била извършена атестация. Атестирането е било за периода 1.12.2007 г.-30.11.2008 г. и е протекло на три етапа. Съставен е работен план, проведени са междинна среща на 7.07.2008 г. и заключителна среща на 18.11.2008 г., на която е определена общата оценка за изпълнение на служебните задължения. По несъмнен и безспорен начин по делото е установено, че оценяването е извършено от компетентния орган, съобразно изискването на чл. 4, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация (НУРАСДА), в съответен формуляр, в който са отбелязани работния план, изискванията към служителя, периодичните коментари, препоръки и констатации на оценяващия ръководител и оценките по отделните показатели, датите на междинната и заключителна срещи (удостоверени с подписите на оценяващия и оценявания), определената обща оценка за периода, както и преглеждането на формуляра за оценка от контролиращия ръководител - главния секретар на Министерство на транспорта, по реда на чл. 26 от НУРАСДА, удостоверено с подписа му на 1.12.2008 г. Въз основа на установените за периода на атестирането факти и обстоятелства оценяващият ръководител е определил на жалбоподателката най-ниската обща оценка за изпълнение на служебните задължения Д5- неприемливо изпълнение". В законоустановения срок държавната служителка не е подала възражение срещу оценката. След получаване на окончателната оценка министърът на транспорта е издал оспорената заповед, с която е прекратил служебното правоотношение на жалбоподателката на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл. При така установената фактическа обстановка настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до следните изводи: Жалбата е неоснователна. Оспорената заповед е издадена от компетентния съгласно чл. 108 от ЗДСл орган (министърът на транспорта е орган по назначаването), в предвидената в същият текст писмена форма и съдържа посочените в нормата реквизити. Административният акт е постановен при спазване на административнопроизводствените правила и след осъществяване на материалноправните основания за постановяването му. Служебното правоотношение на жалбоподателката е прекратено след като същата при атестирането е получила най-ниската оценка за индивидуално изпълнение на длъжността. Атестирането е проведено в съответствие с условията на НУРАСДА. Спазени са изискванията на чл. 4, ал. 1 и чл. 5, ал. 1 от наредбата - оценката е изготвена от лицето, изпълняващо директор на дирекция "Безопасност, технически надзор, здравословни и безопасни условия на труд", на когото жалбоподателката е непосредствено подчинена и потвърдена от контролиращ ръководител. Атестирането обхваща посочения в чл. 6, ал. 1 от наредбата период и е проведено на три етапа - изготвяне на работен план, междинна среща и заключителна среща с определяне на обща оценка за изпълнение на длъжността, с което са спазени и изискванията на чл. 11 от наредбата. Етапите са удостоверени с подписите на оценяващия ръководител и на жалбоподателката. Атестирането е извършено в съответствие и с условията на чл. 12, 13 и 14 от наредбата - работният план е съгласуван с оценяваната (формулярът в тази част е подписан от последната), междината среща е проведена в посочения в наредбата период, като резултатите са отразени във формуляра, заключителната среща също е проведена съгласно нормативните изисквания, след което е изготвена и общата оценка. Последната включва изпълнението на длъжността по конкретни показатели и оформяне на обща оценка, като конкретните показатели са оценени отделно и мотивирани писмено от оценяващия съгласно чл. 25, ал. 1 от наредбата и включват: степен на реализация на целите от работния план, степен на изпълнение на задълженията и показатели за компетентност съгласно чл. 20 и 21 от наредбата. С това са осъществени и изискванията на чл. 15, 16, 17, 18 и 19 от наредбата. Общата оценка е изготвена съобразно преобладаващите оценки по отделните показатели, общите постижения и поведението на оценяваната служителка, с което е спазена и нормата на чл. 23 от наредбата, а атестирането е отразено във формуляр по образец съгласно чл. 24 от наредбата. Последният е подписан от оценяващия и оценяваната в съответствие с чл. 25, ал. 2, изр. 1 от наредбата и е предаден на контролиращия ръководител в срока по чл. 25, ал. 2, изр. 2 от наредбата. Формулярът е подписан от контролиращия ръководител. Доводите на жалбоподателката за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради това, че същата не е уведомена за възможността да възрази срещу оценката пред контролиращия ръководител са неоснователни. Формулярът за оценка на индивидуалното изпълнение на длъжността е изготвен съобразно Приложение № 2 към чл. 24, ал. 1, т. 3 от НУРАСДА и съдържа всички задължителни реквизити. Оценяващият ръководител няма нормативно определено задължение да запознава оценявания с възможността да възразява срещу оценката, а жалбоподателката е имала възможност да даде коментар по оценката, в който да изрази и несъгласието си, което изрично е отбелязано във формуляра, подписан от последната. Обстоятелството, че Стефка Александрова Душанова-Панчева е била в отпуск по болест за периода 26.11.2008 г. - 28.11.2008 г. е правно ирелевантно, тъй като същата е подписала формуляра за обща оценка на 18.11.2008 г. и следователно срока за възражение е изтекъл на 25.11.2008 г. (вторник - работен ден), т. е преди отпуска по болест. Позоваването на оценките от атестации за предходни периоди е неотносимо към законосъобразността на оспорената заповед, тъй като съгласно изискването на чл. 76, ал. 1, от ЗДСл. атестирането е ежегодно. Твърдяното неизпълнение на задълженията по § 5 от заключителните разпоредби на НУРАСДА също е ирелевантно за законосъобразността на заповедта, с която е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателката. За органа по назначаването не е налице задължение ежегодно да провежда обучение на всички служители. Поради всичко изложено съдът приема, че процедурата по атестиране на служителката е изпълнена и не са допуснати нарушения, които да опорочават определената обща оценка. Доводът, че оценката не съответства на установеното в процеса на атестиране, не може да бъде обсъждан от съда, тъй като преценката на равнището на изпълнение на длъжността от служителката е такава по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Жалбоподателката при атестирането е получила най-ниската възможна оценка, при което предпоставките на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл са изпълнени и са налице основания за освобождаване на служителката от заеманата длъжност. Следователно правото на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение е осъществено в съответствие със закона. С оглед на изложеното съдът намира, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби и е законосъобразна, поради което жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК Върховният административен съд, пето отделение,