Решение № 6501 от 17.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4998/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по две касационни жалби, подадени от директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Василева и от СИТИ ИНВЕСТ ПРОПЪРТИ ЕООД, чрез адв. Калистратов срещу Решение 8032/09.03.2025 г., постановено по адм. дело 10276/2024 г. по описа на Административен съд София - град. Директорът на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП обжалва първоинстанционното решение в частта, с която е отменен Ревизионен акт Р 22221423006607-091-001/04.06.2024 г., поправен с Ревизионен акт 22221424104609-003-001/12.06.2024 г. за поправка на ревизионен акт /РАПРА/, издадени от И. М. Р., началник на сектор, възложил ревизията и Б. М. Я., ръководител на ревизията, в частта, с която е потвърден с Решение 1193/29.08.2024 г. на Директора на дирекция ОДОП при ЦУ на НАП София, в частта с която на дружеството са установени задължения за ДДС поради непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от Алекс Ес Ти ЕООД, Нео Билд 8 ЕООД, Строителна Компания Бандера ЕООД, Ултрамарин Медия Къмпани ЕООД за данъчни периоди от 01.01.2022 г. до 30.09.2023 г. в общ размер на 22 281,70 лв. главница и 4 239,05 лв. лихва за забава. В касационната жалба са наведени касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорва се извода на съда за реалност на фактурираните доставки. С подробно изложени доводи по същество на спора се иска отмяна на решението в обжалваната част. Претендират се разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. СИТИ ИНВЕСТ ПРОПЪРТИ ЕООД обжалва решението в частта, отхвърляща жалбата му срещу ревизионния акт, потвърдена с Решение 1193/29.08.2024 г. на директора на Дирекция ОДОП при ЦУ на НАП София, с която на дружеството са установени задължения за ДДС поради непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от Трейдин Холд ЕООД, Некст Къмпани ЕООД, Строителна Компания Бандера ЕООД, Ултрамарин Медия Къмпани ЕООД и Нео Билд 8 ЕООД, в размер на 51 232,57 лв. главница и 11 678,62 лв. лихва за забава. В касационната жалба са наведени касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излагат се подробни мотиви за реалност на фактурираните доставки. Оспорват се и изводите на съда като се твърди, че наличието на частично плащане не е основание за отказ от приспадане на данъчен кредит. Иска се Върховният административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд София град в обжалваната част и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени ревизионния акт в цялост. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Директорът на Дирекция ОДОП София в съдебно заседание чрез юрк. Теофанова поддържа касационната жалба и оспорва жалбата на СИТИ ИНВЕСТ ПРОПЪРТИ ЕООД. СИТИ ИНВЕСТ ПРОПЪРТИ ЕООД, чрез адв. Калистратов в съдебно заседание поддържа подадената касационна жалба и оспорва жалбата на директора на Дирекция "ОДОП" София. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са процесуално допустими, а по същество са неоснователни и следва да бъде отхвърлени. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество касационната жалба на директорът на Дирекция ОДОП София е неоснователна, а на СИТИ ИНВЕСТ ПРОПЪРТИ ЕООД основателна. С Ревизионен акт Р 22221423006607 091 001/04.06.2024 г., поправен с Ревизионен акт 22221424104609 003 001/12.06.2024 г. за поправка на ревизионен акт, издадени от И. М. Р., началник на сектор, възложил ревизията и Б. М. Я., ръководител на ревизията на СИТИ ИНВЕСТ ПРОПЪРТИ ЕООД са установени допълнителни задължения по ЗДДС в размер на 77 817,10 лева главница и 15 917,67 лева лихви за данъчни периоди от 01.01.2022 г. до 30.09.2023 г., поради отказано право на данъчен кредит по фактури с доставчици Строителна Компания Бандера ЕООД, Алекс Ес Ти ЕООД, Некст Къмпани ЕООД, Нео Билд 8 ЕООД, Трейдин Холд ЕООД и Ултрамарин Медия Къмпани ЕООД. При обжалване по административен ред ревизионният акт е частично потвърден с Решение 1193/29.08.2024 г. на директора на Дирекция ОДОП при ЦУ на НАП София, като установеното задължение за процесния период е коригирано на 73 514,27 лв. главница, видно със съответните лихви. След проследяване на извършените процесуални действия от органите по приходите в хода на ревизията, решаващият съд е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи, в кръга на определените им правомощия, в изискуемата форма. Съдът е очертал спорния по делото въпрос, а именно дали доставките по фактурите, издадени от посочените в ревизионния акт доставчици са реално осъществени Според административният съд, изводите на ревизиращите органи за липса на основания за признаване правото на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, поради липса на действително осъществени доставки по отношение на 1 бр. фактура с доставчик Алекс Ес Ти ЕООД; 4 бр. фактури, издадени от Нео Билд 8 ЕООД; 3 бр. фактури издадени от Строителна Компания Бандера ЕООД; 5 бр. фактури, издадени от Ултрамарин Медия Къмпани ЕООД за данъчни периоди от 01.01.2022 г. до 30.09.2023 г. в общ размер на 22 281,70 лв., са неправилни. Съдът е посочил, че от представените преки и косвени доказателства , а именно договори за възлагане на СМР, приемо-предавателни протоколи, оферти, нотариални актове за придобиване на право на собственост върху имоти, споразумения за разпределение на приходи от наем на имоти, счетоводни справки и др. се установява механизма на процесните доставки. Решаващият състав е изложил мотиви, че липсата на доказателства за кадрова и техническа обезпеченост на доставчика, на които се позовават приходните органи не могат да бъдат самостоятелни основания за отказ на правото на данъчен кредит, като в този смисъл се е позовал на практиката на СЕС. По отношение на отказаното право на приспадане на данъчен кредит в размер на 51 232,57 лв. съдът е приел жалбата за неоснователна. Този извод решаващият състав е мотивирал с липсата на надлежни доказателства за реално извършено плащане по фактури издадени от Трейдин Холд ЕООД и Некст Къмпани ЕООД. Посочил е, че не са установени и събрани в хода на ревизионното и съдебното производство доказателства за плащане по 3 бр. от процесните фактури, издадени от Ултрамарин Медия Къмпани ЕООД, както и по 1 бр. фактура, издадена от Нео Билд 8 ЕООД, и фактури издадени от Строителна Компания Бандера ЕООД. Предвид тези констатации, административният съд е приел че, не може да се установи реалността и на документираните доставки и изводът на ревизиращите органи за липса на реална престация по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗДДС е приет за обоснован. Решението на административния съд e валидно, допустимо, но частично неправилно. По касационната жалба на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП: Правилно административният съд е приел, че осъществяването на доставки на услуги и стоки е основна предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, материално правна предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит е наличието на действително извършена облагаема доставка на стока към лицето, посочено в данъчния документ като получател на доставката. По силата на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, данъчното събитие и изискуемостта на данъка по доставки на стоки настъпват, когато правото на собственост върху стоките бъде прехвърлено, респективно правото на разпореждане с вещта като собственик. По отношение на доставките на услуги, правото на данъчен кредит възниква към момента на настъпване на данъчно събитие, а именно: извършване на услугите. В съответствие с доказателствата по делото са изводите на съда, че по фактури, издадени от Алекс Ес Ти ЕООД; от Нео Билд 8 ЕООД; Строителна Компания Бандера ЕООД и Ултрамарин Медия Къмпани ЕООД за данъчни периоди от 01.01.2022 г. до 30.09.2023 г. е установено осъществяване на доставки, поради което неправилно на ревизираното лице не е признато правото на данъчен кредит в общ размер на 22 281,70 лв. От представените документи се установява, че договорените доставки на услуги са действително извършени. Както правилно е установил административни съд, за доставките са представени договори, фактури, оферти и протоколи за извършени СМР към всяка една от фактурите. Тези доказателства, обсъдени в цялост, обосновават извод за реалност на доставките. Представените от ревизираното лице частни документи не са били оспорени относно тяхната автентичност по реда на чл. 193 ГПК във връзка с чл. 144 АПК и § 2 от ДР на ДОПК. При неоспорване на посочените документи, в тежест на приходните органи е било да установят, че е налице знание у получателя за наличие на извършена от доставчиците му данъчна измама. Само в тази хипотеза може да се направи извод, че представените частни диспозитивни и свидетелстващи документи са неавтентични с недостоверна дата и не следва да се кредитират. При категорично установяване на тези обстоятелства, в правомощията на ревизиращите органи е да откажат на получателя правото на приспадане на ДДС по спорните фактури. Такова доказване за данъчна измама и за знание приходните органи не са установили и като е отменил ревизионния акт в тази му част съдът е постановил правилно решение. По отношение на обезпечеността на доставчиците на стоки и услуги нееднократно Върховният административен съд в свои решения прима, че получателят не може да бъде държан отговорен за това, че доставчиците му нямат кадрова, материална и техническа обезпеченост, тъй като той не може да ги контролира, респ. да отговаря за техни действия и/или бездействия, установени в хода на ревизията. В този смисъл е и константна практиката на СЕС по дела С-285/09, решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11, С-324/11, С-643/11, С-78/12, С-18/13 и др. Поради изложеното настоящият касационен състав намира, че съдът правилно е отменил ревизионния акт в тази му част, като е приел, че данъчният кредит следва да бъде признат. По касационната жалба на СИТИ ИНВЕСТ ПРОПЪРТИ ЕООД: Изводът, че не са доказани доставките по фактури издадени от Трейдин Холд ЕООД, Некст Къмпани ЕООД; Ултрамарин Медия Къмпани ЕООД, Нео Билд 8 ЕООД и Строителна Компания Бандера ЕООД, по които е ползван данъчен кредит в размер на 51 232.57 лева е в противоречие с доказателствата по делото и материалния закон. От събраните писмени доказателства се установява наличието на облигационни отношения между получателя на доставките и издателите на фактурите, съответно извършване на услугите. Както е посочено и в решението на административния съд, спорните фактури за доставки услуги са осчетоводени и от страна на ревизираното лице са представени доказателства, които установяват изпълнение на възложената работа - договори, приемо-предавателни протоколи и др. Първоинстанционният съд е обсъдил представените частни документи във връзка с останалите доказателства по делото, но необосновано е приел, че единствено липсата на доказателства за плащане обосновава извод за липса на настъпило данъчно събитие по смисъла на чл. 25 ЗДДС. За да възникне задължение за начисляване на ДДС следва да е установено по несъмнен начин, че данъчно задълженото лице е извършило доставки на стоки и услуги по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, т.е. че е прехвърлило в полза на трето лице правото да се разпорежда с вещ като собственик, или че е извършило съответните услуги. В случая доказателствата по делото безспорно установяват реалност на доставките, а обстоятелството, дали е налице или не плащане по фактурите е ирелевантно, доколкото плащането не е елемент от фактическия състав за приспадане на ДДС. При тези факти и предвид липсата на обективни данни, установени от органите по приходите за злоупотреба и наличие на данъчна измама, следва да се приеме, че данъчно събитие е настъпило, данъкът е станал изискуем и правото на данъчен кредит е възникнало - чл. 68, ал. 2 ЗДДС. По изложените съображения, решението на административния съд в частта му, с която е отхвърлена жалбата на СИТИ ИНВЕСТ ПРОПЪРТИ ЕООД против ревизионния акт следва да се отмени, като се постанови отмяна на ревизионния акт в тази му част. Решението следва да се отмени и в частта, с която в полза на Национална агенция по приходите са присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 5 682,90 лева. В останалата част решението следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото, Националната агенция за приходите следва да се осъди да заплати на СИТИ ИНВЕСТ ПРОПЪРТИ ЕООД разноски за касационна инстанция общо в размер на 10 334 лева, от които 9 780,00 лева - адвокатско възнаграждение за касационната инстанция и 504 лв. - държавна такса. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,