Решение № 665 от 15.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8111/2008 г.

Решение № 665 от 15.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8111/2008 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Производството по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на Асен Костов Арсов против решение от 25.02.2008 г. по адм. дело № 3641 от 2005 г. на Софийския градски съд - Административна колегия, като неправилно поради нарушение на материалния закон. Ответната страна - Областната дирекция на МВР - София, оспорва касационната жалба като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, приема, че подадената в срок касационна жалба е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 33 - 45 ЗАП (отм.) във връзка с § 1, ал. 1 от ДР на АПК и чл. 258 ЗМВР (отм.), съдът е отхвърлил жалбата на Асен Костов против Заповед № 713 от 11.10.2005 г. на директора на РДВР - София, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" от заеманата длъжност - "младши автоконтрольор II ст. " в сектор "Престъпления по пътищата" в РЗС "Полиция" при РДВР - София, на основание чл. 239, ал. 1, т. 5 и чл. 253, ал. 1, т. 8 ЗМВР (отм.). Съдът е изложил съображения, че заповедта е издадена в съответствие с приложимата материална норма с оглед поведението на жалбоподателя - предизвикване на ПТП с личния си автомобил след употреба на алкохол и прикриване участието на трето лице. Решението е правилно. С оглед заеманата от жалбоподателя служба неговото служебно задължение е недопускане на водачи, употребили алкохол, да управляват МПС и санкционирането им. Когато той самият управлява МПС в пияно състояние и предизвиква пътнотранспортно произшествие, това поведение безспорно е несъвместимо с морала и уронва престижа на службата. Пред дошлите на автопроизшествието служители на 09 РПУ е заявил, че той е управлявал автомобила, на него е съставен акт, поради което законосъобразно административният орган е наложил дисциплинарното наказание. Фактът, че по-късно жалбоподателят се е отказал от признанията си, посочвайки, че колата му е управлявана от трето лице, което той съзнателно е прикрил и освободил да напусне автопроизшествието, се отразява на неговата наказателна отговорност, но не и на дисциплинарната отговорност. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,