Решение № 14113 от 22.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15831/2014 г.

Решение № 14113 от 22.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15831/2014 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба на полицейския орган при РУП - Ловеч при Областна дирекция на вътрешните работи на МВР (ОДМВР) против решение № 96/10.11.2014 г., постановено по адм. д. № 261/2014 г. от Административен съд - Ловеч и по касационна жалба на Областна дирекция на МВР - Ловеч срещу същото решение в частта му за разноските. Наведени са доводи за неправилност на решението за нарушение на процесуалния закон и на материалния закон- отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - Мирослав Данаилов Иванов представя писмено възражение срещу касационната жалба чрез адв. Гецов. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Пето отделение, след като се запозна с фактите по делото и доводите на страните намира следното: Касационната жалба е подадена в срок и от страна с правен интерес като същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. За да постанови обжалвания правен резултат първоинстанционният съд приема, че заповед рег. № 213/28.10.2014 г. за задържане на лицето Мирослав Данаилов Иванов за срок от 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, но при липса на материалноправните предпоставки за издаването и. Съгласно нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) полицейските органи могат да задържат лице за което има данни, че е извършило престъпление. Задържането, като принудителна административна мярка, се предприема от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност. Представените пред настоящата инстанция писмени доказателства установяват по безспорен начин данни за съпричастност на Иванов към извършено престъпление, довели до задържането му, но доказателствата не са обсъдени от първоинстанционния съд поради допуснатото от него съществено нарушение на съдопроизводствените правила. От данните по делото е видно, че издателят на заповедта е уведомен за насроченото на 10.11.2014 г. заседание по делото на 6.11.2014 г. чрез друг служител на Районното управление. Пред Административния съд е представена служебна бележка от 6.11.2014 г., която установява служебната ангажираност на полицейския орган поради командироването му в гр. Елхово, включително и за датата на съдебното заседание. Действително в бележката не е отправено надлежно искане до съда за отлагане на делото, но тези обстоятелства е следвало да бъдат съобразени от съда преди даване на ход на делото по същество на посочената дата. Като процедира по този начин първоинстанционният съд нарушава разпоредбите на чл. 171, ал. 4 във връзка с чл. 9, ал. 3 и ал. 4 АПК да укаже изрично в открито съдебно заседание след изслушване на страните за кои обстоятелства не са посочени доказателства и да даде възможност за представянето им. Неизпълнението на задължението води до нарушаване на правото на полицейския орган на участие в процеса и възможността да установи съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. По изложените съображения обжалваното решение като неправило, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело до необоснованост на изведените изводи за незаконосъобразност на оспорената пред АС - Ловеч заповед на полицейския орган следва да бъде отменено и делото-върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав на съда при спазване на указанията, дадени в обстоятелствената част на решението. Касационната жалба на ОДМВР-Ловеч срещу решението в частта на разноските е недопустима по силата на чл. 210, ал. 2 АПК, освен това липсва изложение на конкретни оплаквания и искания пред съда, а и предвид изхода на съдебния спор не следва да бъде предмет на обсъждане с настоящото решение. Воден от горното, ВАС, Пето отделение