Решение № 13696 от 16.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7897/2010 г.

Решение № 13696 от 16.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7897/2010 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Общински съвет - Елхово, представляван от председателя Стоян Иванов Овчаров, чрез процесуален представител адвокат Георги Дженков, срещу решение № 95/20.04.2010 г. постановено по адм. дело № 285/2009 г. на Административен съд Ямбол. Касаторът релевира отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че обжалваното решение е неправилно поради противоречието му с приложимия материален закон. В открито съдебно заседание Общински съвет - Елхово не се представлява и не изразява становище по съществото на спора. Ответната страна - кметът на община Елхово, в писмен отговор подаден чрез процесуалния му представител адвокат Иван Чиликов, изразява становище за неоснователността на касационната жалба и моли настоящата инстанция да я отхвърли, по изложени съображения относно правилността на акта, постановен от АС - Ямбол. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателността на касационната жалба, като навежда доводи за противоречие на съдебното решение с приложимия материален закон. Върховният административен съд, четвърто отделение в настоящия съдебен състав, като взе предвид приложените по делото доказателства и доводите на страните намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Ямбол е отменил, като незаконосъобразно решение № 307/23/17, взето по протокол № 23/28.05.2009 г. на заседание на Общински съвет - Елхово, повторно прието с решение № 362/27/13, взето по протокол № 27/23.10.2009 г. С него, на посочено правно основание чл. 44, ал. 1, т. 18 ЗМСМА от кмета на община Елхово е изискано представянето на решенията за процедурите по ЗОП и НВМОП, постановените в тази връзка индивидуални административни актове /заповеди/ за контрол, както и сключените договори; същият е задължен да разпореди на длъжностните лица от общинската администрация, подготвящи посочените процедури, да обявяват подаването на офертите до един час преди провеждането им, като на всяко свое заседание ОбС ще избира общински съветници, осъществяващи контрол върху провежданите процедури по ЗОП и НВМОП, включително тези с три ценови предложения по чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 от същата наредба и при отварянето на пликовете с офертите, които устно да информират ОбС. В мотивите на съдебния акт е направен извод, че решението на ОбС е постановено от компетентен орган, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но противоречи на приложимия материален закон и неговата цел. В тази връзка е отбелязано, че съгласно чл. 7, ал. 1 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/, възложител по смисъла на този закон е кметът на общината, а не общинския съвет и предвид това, че ЗОП е специален закон спрямо ЗМСМА, не би могло по реда на последния, да се създават допълнителни изисквания към кмета, в качеството му на възложител по ЗОП и НВМОП. Постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. В подкрепа на направения от съда краен извод за незаконосъобразността на оспореното пред него решение, наред с изложените в последното съображения следва да се има предвид, че естеството и формулировката на акта, обжалван в първоинстанционното производство изключват възможността да се приеме, че е издаден в изпълнение на правомощието на общинския съвет по чл. 21, ал. 1, т. 24 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/, да упражнява текущ контрол върху изпълнението на приетите от него решения. Още повече, че в ЗОП и НВМОП липсва уредба на актове, издавани от колективния орган на местното самоуправление. Според чл. 17 ЗМСМА местното самоуправление се изразява в правото и реалната възможност на гражданите и избраните от тях органи да решават самостоятелно всички въпроси от местно значение, които законът е предоставил в тяхна компетентност, в посочените в текста сфери. Съгласно чл. 18 и чл. 20 ЗМСМА, ОбС е орган на местното самоуправление, който се избира от населението на общината и определя политиката за изграждане и развитие на общината във връзка с осъществяване на дейностите по чл. 17, както и други определени със закон, с правомощия отразени в чл. 21, ал. 1 ЗМСМА. От своя страна кметът на общината е териториален орган на изпълнителната власт, също пряко избран от населението на общината и натоварен да ръководи цялата й изпълнителна дейност, включително като организира изпълнението на приетите от общинския съвет актове /чл. 38 и чл. 44 ЗМСМА /. В тази връзка, в чл. 44, ал. 1, т. 7 и т. 18 ЗМСМА /втората е отразена като правно основание за решението на ОбС/, изрично са установени задълженията на кмета на общината два пъти годишно да внася в общинския съвет отчет за изпълнението на приетите от съвета актове, както и да му изпраща в тридневен срок, административните актове и договорите с техните изменения и допълнения, издадени или подписани в изпълнение на актове на съвета. Отделно в чл. 44, т. 8 ЗМСМА е уредено правомощието на кмета на общината да организира изпълнението на задачите, които произтичат от законите, актовете на президента и на Министерския съвет, при упражняване на което кметът издава актове по ЗОП и НВМОП. Анализът на посочените разпоредби налага направеният от решаващия състав краен извод, че ЗМСМА не съдържа основание за издаване на оспореното решение на общински съвет. Във връзка с оплакванията в касационната жалба следва да се отбележи, че не би могло да се приеме, че актът е издаден и в изпълнение на правомощията на ОбС по чл. 21, ал. 1, т. 6 ЗМСМА. Последната разпоредба урежда изрично правомощията на ОбС във връзка с приемането и изменението на годишния бюджет на общината, контрола и приемането на отчета за изпълнението му, които са различни от контрола върху актовете, издавани от кмета на общината по ЗОП и НВМОП и изобщо върху процедурите, протичащи при условията на посочените нормативни актове. Следователно не намира правно основание твърдението на касатора, че отмененото решение на общинския съвет е основано на т. 6 на чл. 21, ал. 1 ЗМСМА. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че съдебното решение се явява съобразено с приложимия закон, а оплакванията на касатора в обратен смисъл са неоснователни. Тъй като не се установяват и касационни основания за отмяна на съдебния акт, за които съдът следи служебно, същият следва да бъде оставен в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение