Решение № 12744 от 27.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11731/2015 г.

Решение № 12744 от 27.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11731/2015 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Висшия съдебен съвет (ВСС/Съвета), подадена чрез процесуалния му представител - юрк. Топалова, срещу решение № 8015 от 1.07.2015 г., постановено по адм. дело № 1069/2015 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение. По поддържаните оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, се иска отмяната му и решаване на спора по същество. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Пламен Стефанов Златев, оспорва касационната жалба и искането за разноски. С отричащи основателността й доводи моли атакуваното решение да бъде оставено в сила, алтернативно - да се приложи разпоредбата на чл. 222, ал. 1 или на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира становище, че съдебното решение не страда от пороци и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, петчленен състав, констатира, че е допустимо сезиран от страна с надлежна процесуална легитимация при упражнено в рамките на преклузивния срок право на обжалване на първоинстанционния съдебен акт. След извършена касационна проверка на съдебното решение по наведените в жалбата основания и в обхвата на служебното начало по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът счита същата за основателна, по следните съображения: С атакуваното решение тричленният състав на Върховния административен съд е отменил решение на ВСС по т. 11 и т. 11.1 по протокол № 57 от заседание, проведено на 4.12.2014 г., изпратил е делото като преписка на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона и е отхвърлил искането на ВСС за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. За да постанови този резултат съдът е формирал решаващ извод за незаконосъобразност на оспорения пред него акт, с който кадровият орган е провел периодично атестиране по чл. 196, т. 2 ЗСВ на Пламен Стефанов Златев - съдия в Окръжен съд - гр. Стара Загора, с ранг "съдия във ВКС и ВАС" и на основание чл. 206 във вр. с чл. 205, ал. 3 ЗСВ е приел комплексна оценка от атестирането му "добра" - 83 (осемдесет и три) точки. От фактическа страна по делото е установено, че срещу първоначално изготвената с решение на КПА по протокол № 22/8.04.2014 г. комплексна оценка на магистрата "добра" - 74 точки, същият е подал възражение по реда на чл. 205, ал. 1 ЗСВ, което ВСС след изслушването му на 1.10.2014 г., в изпълнение на чл. 205, ал. 2 ЗСВ, е уважил и е възложил на КПА да изготви нова комплексна оценка. С процесното решение Съветът е възприел изготвената от КПА нова такава, като е определил на жалбоподателя окончателна комплексна оценка от атестирането "Добра" - 83 точки. При тези данни съдът е преценил, че непредоставянето на новата оценка на Златев за предварително запознаване и за евентуално възразяване срещу нея в 7-дневен срок, представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Изведено е заключение, че неспазването на изискването на чл. 205, ал. 1 ЗСВ при приемане на оценка в хипотезата на чл. 205, ал. 3 ЗСВ, опорочава волеизявлението на кадровия орган, т. к. атестираният е бил лишен от възможността да възрази срещу резултата от повторното му оценяване. Според тричленния състав този пропуск е препятствал ВСС да съобрази всички обстоятелства от значение за атестирането, да обсъди и прецени възраженията на магистрата по изготвената му комплексна оценка, което да намери израз в крайното му решение. Прието е, че без изчерпване на процедурата по чл. 205 ЗСВ не би могъл да бъде извършен съдебен контрол за материалната законосъобразност на самата оценка. Считайки, че е допуснато процесуално нарушение, компрометиращо правомерността на обективираната в административния акт воля, съдът е постановил неговата отмяна. Решението е неправилно. Спорът между страните в касационната му фаза е очертан от колизията в позициите им по въпроса за приложението на чл. 205, ал. 1 и ал. 2 ЗСВ към оценката по ал. 3 на същата разпоредба. Необосновано и в противоречие с нормата на чл. 205 ЗСВ тричленният състав се е позовал на важимост на изискването за предоставяне на атестирания магистрат на възможност да възрази срещу оценяването му от КПА и да бъде изслушан от ВСС в случай на повторно изготвяне на комплексна оценка при вече уважено негово възражение по първоначално определената му такава. Въведената в защита на атестирания процедура по чл. 205 ЗСВ е динамичен фактически състав, чието съдържание включва следните елементи: 1). предоставяне на комплексната оценка на атестирания, който в 7-дневен срок може да направи писмено възражение пред ВСС; 2). изслушване на атестирания и при необходимост събиране на допълнителна информация от кадровия орган - при постъпило възражение; 3). изготвяне на нова комплексна оценка от КПА при уважено от ВСС възражение или издаване на краен акт по чл. 206 ЗСВ за приемане на предложената оценка, когато възражението се отхвърля. Възложената от ВСС ревизия на оценката при удовлетворено възражение не означава повторно провеждане на атестиране, а само изготвяне на нова оценка по заложените критерии и показатели въз основа на наличните по преписката данни. Сочената от съда като нарушена процедура по възразяване и изслушване на магистрата е неприложима при изготвена в хипотезата на чл. 205, ал. 3 ЗСВ нова комплексна оценка. В този случай Съветът се произнася директно със завършващо атестационното производство решение по чл. 206 ЗСВ, подлежащо на съдебен контрол, именно чрез който засегнатото лице може да търси защита срещу определената му окончателна комплексна оценка. По делото няма спор, че жалбоподателят е упражнил правото си на възражение срещу изготвената му от КПА положителна комплексна оценка "добра" с цифрово изражение 74, т., в резултат на чието зачитане от ВСС, му е определена нова такава, като борят на точките е увеличен на 83 в рамките на същата степен "добра". Видно от анализа на релевантната правна уредба, обемът на предвиденото в ал. 1 и ал. 2 на чл. 205 ЗСВ право на атестирания се изчерпва с еднократното му реализиране. Липсва нормативно задължение за повторно изпълнение на изискванията на чл. 205, ал. 1 и ал. 2 ЗСВ преди приемането на оценката по чл. 205, ал. 3 с. з. Тълкуване на разпоредбата в противния смисъл следва да бъде отречено като некореспондиращо на преследваната от закона цел, още повече като се има предвид възможността за съдебна проверка на законосъобразността на оценяването. Несподелима е тезата, че цитираната норма признава на магистрата право да възразява пред ВСС срещу всяка нова неудовлетворяваща го оценка в рамките на едно атестационно производство. Целта на разглежданата процедура не е да осигури на атестирания неограничени възможности за възразяване до постигане на желания от него оценъчен резултат, а да гарантира надлежното му участие в процеса на оценяване и да обезпечи издаването на законосъобразен краен акт, основан на преценката на всички факти и доводи от значение за случая. След като Златев веднъж е възразил срещу резултата от оценяването и е бил изслушан от Съвета в производството по атестирането му, регламентираното в охрана правата на атестирания правило на чл. 205, ал. 1 и ал. 2 ЗСВ е изпълнило функцията си. Подавайки възражение по първоначално определената му оценка, последвано от изслушване от ВСС, магистратът е упражнил в пълна степен правото си на защита в административното производство, съответно - органът е спазил процесуалните изисквания при постановяване на атакуваното решение. При несъгласие с комплексната оценка, обективирана във финализиращия процедурата акт, оценяваният разполага с право на съдебното му обжалване. При това положение тричленният състав неправилно е отменил процесното решение на ВСС. Липсата на нарушение на изискването по чл. 205 ЗСВ обуславя заключение за отсъствие на соченото в съдебния акт отменително основание по чл. 146, т. 3 АПК. По изложените съображения първоинстанционното решение подлежи на отмяна. Доколкото тричленният състав е отрекъл законосъобразността на административния акт на формално процесуално основание, без да е разгледано съответствието му с материалното право, респ. - при липса на мотиви относно критериите по чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК, настоящата инстанция е лишена от възможността да извърши проверка на съдебния акт в тази насока. С оглед осигуряване правото защита на страните и на основание чл. 222, ал. 2 АПК делото следва да бъде върнато за ново произнасяне от друг тричленен състав на съда, който да извърши цялостна служебна проверка на обжалваното решение на ВСС съобразно обхвата на чл. 168 АПК. Разноските за настоящото касационно производство следва да бъдат възложени по реда на чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото от първоинстанционния съд. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия