Решение № 17200 от 27.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7732/2011 г.

Решение № 17200 от 27.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7732/2011 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от юрисконсулт Стоилова, като процесуален представител на началника на Митница Югозападна, срещу решение от 28.04.2011 г. по адм. дело № 790/2007 г. на Софийски градски съд, административно отделение, III Б състав, с което е отменено по жалба на "Кръстилов" ООД постановление за принудително събиране на публични държавни вземания /ППСПДВ/ № 038/13.11.2006 г. на Началник Митница Благоевград и потвърдилото го решение № К 43/22.01.2007 г. на Директора на РМД - София. Касаторът твърди, че решението е неправилно - материалноправно незаконосъобразно и постановено при съществени съдопроизводствени нарушения, искат отмяната му и отхвърляне на жалбата срещу ППСПДВ. Ответникът-"Кръстилов" ООД, гр. Гоце Делчев, в писмено становище, изготвено от адв. М. Айдарова, иска оставяне на решението в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и предявените отменителни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. За да постанови решението си, СГС е приел, че внесената с ЕАД № 5201/4 - 649/06.06.2005 г. стока от "Кръстилов" ООД е соево масло, както е декларирана и с правилно посочен в декларацията тарифен код и тарифна ставка -15 %, а не както твърдят митническите власти - маргарин - смес или препарат от различни мазнини или масла, който е с по-висока тарифна ставка. Този си извод съдът е обосновал с анализ на приетата по делото съдебна експертиза, според която се касае за "хидрогенирано соево масло", което не е смес от мазнини. Съдът е направил извода, че от описанието на стоките по двете тарифни позиции 1516 и 1517, дадено в МТ за 2006 г., за разграничаване на тарифирането между двете позиции следва да се вземе предвид наличието на допълнителна обработка на продукта. Това се обуславя от факта, че за позиция 1516 се класират мазнини от растителен произход и техните фракции, частично или напълно хидрогенирани, интерестерифицирани, преестерифицирани или елайдирани, дори рафинирани, но необработени по друг начин. За позиция 1517 - маргарин, хранителни смеси или препарати от животински или растителни мазнини или масла или от фракция от различни мазнини или масла от същата глава, различни от хранителните мазнини и масла и техните фракции от позиция 1516. Въз основа на гореизложеното СГС е отменил оспорените митнически актове. Постановеното решение е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Основният спорен въпрос по делото е относно естеството на внесената стока и в съответствие с това правилността на извършеното тарифиране при осъществения контрол по реда на чл. 84 от ЗМ от митническите органи. Изводите, до които е достигнал решаващият съд съответстват на установеното по делото. Основен разграничителен критерий за тарифно класиране на стоките по позиции 1516 и 1517 е наличието на примеси. За да се класира стоката в позиция 1517 следва да се установи по категоричен начин, че стоката представлява смес от масла и съдържа добавки и ароматизатори. В административното и в съдебното производство не се установява, че процесната стока представлява смес от няколко вида масла, както не се констатира наличието на ароматизатори и оцветители. Неустановената идентичност между внесената стока и тази, която е била обект на изследване от ЦМЛ правилно е обусловило съда да приеме, че митническият орган се е позовал на резултати от експертизи от друг внос и това представлява съществено нарушение на административно производствените правила. Разпоредбата на чл. 74, ал. 1 и 2 от ЗМ дава възможност на митническите органи да извършат два вида контрол при вноса на стоката - документален и физически чрез взимане на проба. В процесния случай митническите органи са използвали проби от други стоки, за които твърдят, че има идентичност с процесната. Задължение на митническия орган е било да вземе проби от внесената стока, за да извърши коректен анализ и съответното тарифиране. Като не е сторил това, правилно решаващият съдебен състав е приел, че в административното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Вещото лице по съдебната експертиза също е установило, че няма сигурни данни за идентичност на стоките, като е обосновали експертизата си с доказателствата, които се намират в административната преписка и е направило извод, че не се касае за идентични стоки по смисъла на чл. 66, ал. 1, т. 3 ППЗМ поради обстоятелството, че от внесената стока не е взета проба за изследване от митническия орган. Правилно тази констатация е възприета от съда, тъй като невземането на проби за анализ от процесната стока не може да обоснове по категоричен начин, че тази стока е абсолютно еднаква със стока от друг внос. Освен това по делото няма доказателства, от които да се направи несъмнен извод, че процесната стока е била подлагана на обработка или текстуриране, за да се обоснове извода на митническия орган за тарифиране на внесената стока под № 1517 като мазнина, подложена на обработка или текстуриране. Вещите лица са категорични, че в процесната стока няма добавки на оцветители и аромати, нито е емулгирано и не представлява смес от масла или фракции от две или повече масла. По изложените съображения следва да бъде прието, че решението на СГС не страда от пороците, изложени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение