Решение № 2683 от 10.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15800/2014 г.

Решение № 2683 от 10.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15800/2014 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП чрез юрк. Ушилова срещу Решение № 446 от 11.11.2014 г., постановено по адм. д. № 1083/2013 г. по описа на Административен съд - гр. Велико Търново, с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 15-1301172/15.08.2013 г. на органи по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с Решение № 535/18.11.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП. В касационната жалба се сочат доводи за неправилност на решението поради нарушение на процесуалния и материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложени доводи касаторът моли да бъде отменено решението и по същество да бъде постановено ново, с което РА да се потвърди. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция. Ответникът по касационната жалба - "Екс Леге" ЕООД, в писмени бележки моли да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна и да бъде оставено в сила съдебното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: С оспорения пред АСВТ РА № 15-1301172/15.08.2013 г., издаден от Красимир Трифонов Ченев на длъжност началник сектор "Ревизии", възложил ревизията и Анка Христова Дългичева на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 535/18.11.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, е отказано право на приспадане на данъчен кредит на "Екс Леге" ЕООД за данъчни периоди м. 09, м. 10, м. 11 и м. 12.2010 г.; м. 01, м. 02, м. 07 и м. 12.2011 г. и м. 01.2012 г. в общ размер на 778 584,37 лв. по фактури, издадени от "Зар. Им. Екс. " ЕООД и "Захарна индустрия" ЕООД. Съдът е формирал извода, че оспореният пред него РА е издаден от компетентен административен орган, както и че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да опорочават акта, поради което същият е допустим и валиден. За да го отмени като незаконосъобразен, АСВТ е счел, че от събраните по делото доказателства се установява несъмнено получаването и наличността на стоките при ревизираното лице в данъчните периоди, в които е настъпило правото на приспадане на данъка, връзката им с фактурите, издаден от "Зар. Им. Екс" ЕООД и "Захарна индустрия" ЕООД, използването им за целите на стопанските операции, представляващи елемент от икономическата дейност на ревизираното лице. С оглед на това е прието, че по отношение на процесните фактури, издадени от "Зар. Им. Екс" ЕООД и "Захарна индустрия" ЕООД, са налице облагаеми доставки на стоки и след като не са налице другите, предвидени в закона ограничения на правото на приспадане на данъчен кредит, същото следва да се признае на "Екс Леге" ЕООД. С оглед на това административният съд е отменил оспорения РА като незаконосъобразен. Така постановеното решение е неправилно, но по следните съображения: Процесният РА е нищожен поради издаването му от некомпетентен орган по приходите. Няма спор, че ревизията е повторна след отмяна на РА № 15-1201792 от 30.10.2012 г. с решение № 64/04.02.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново, с който на ревизираното лице за данъчни периоди м. 09, м. 10, м. 11 и м. 12.2010 г.; м. 01, м. 02, м. 07 и м. 12.2011 г. и м. 01.2012 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 778 584,37 лв. по фактури, издадени от "Зар. Им. Екс. " ЕООД и "Захарна индустрия" ЕООД. Първоначалната ревизия е възложена през 2012 г. със Заповед за възлагане на ревизия № 1200707/23.03.2012 г. на Красимир Ченев, началник сектор, Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - гр. Велико Търново. След отмяната на първоначално издадения РА с решение № 64/04.02.2013 г. и връщане на преписката за извършване на нова ревизия, е издадена нова заповед за възлагане на ревизия № 1300342 от 12.02.2013 г., същата е изменена със заповеди за възлагане на ревизия № 1300875 от 10.04.2013 г. и № 1301172 от 10.05.2013 г. С отмяната на ревизионния акт с решение на решаващия орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК и връщане на преписката на ТД на НАП за нова ревизия, се възстановява висящността на ревизионното производство. Това е приложимото правило независимо от порока, от който е засегнат ревизионният акт, установен от горестоящия административен орган. Повторната ревизия следва да се счита за продължение на първата, независимо от основанието за незаконосъобразност на РА. Налице е образувано и висящо ревизионно производство, за които случаи преходната разпоредба на § 35, ал. 1 от ЗИД на ДОПК /ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г./. предвижда, че се довършват по досегашния ред. Досегашният ред е редът в сила до 31.12.2012 г., включително издаване на РА от орган по приходите, определен със заповед за определяне на компетентен орган от органа възложил ревизията съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК /редакция до 31.12.2012 г./. В случая РА е издаден от органа, възложил ревизията чрез издаване на заповед за възлагане на ревизия № 1300342 от 12.02.2013 г., същата е изменена със заповеди за възлагане на ревизия № 1300875 от 10.04.2013 г. и № 1301172 от 10.05.2013 г., и от ръководителя на ревизията съгласно редакцията на чл. 119, ал. 2 ДОПК в сила от 1.01.2013 г., но както се установи от делото, първоначалната ЗВР е издадена на 23.03.2012 г. Доколкото е било налице образувано и висящо ревизионно производство след отмяната на РА № 15-1201792 от 30.10.2012 г., то е изпълнена хипотезата на § 35, ал. 1 от ЗИД на ДОПК /Д. в., бр. 82 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г./. Органът, компетентен да издаде РА, следва да бъде определен "по досегашния ред", т. е. със заповед за определяне на компетентен орган от органа, възложил ревизията съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК /редакция до 31.12.2012 г./. Като не е констатирал издаването на РА от некомпетентен орган, административният съд е постановил обжалваното решение при неправилно приложение на закона - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. На основание чл. 221, ал. 2 АПК решението следва да бъде отменено и съгласно чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови решение по същество на спора, с което ревизионен акт № 15-1301172/15.08.2013 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Велико Търново бъде обявен за нищожен. С оглед изхода на спора на касатора не се дължат разноски. Такива следва да бъдат присъдени за ответника по касация в размер на 19510 лева, направени и заявени своевременно пред първата инстанция. Предвид изложеното, Върховният административен съд, Осмо отделение,