Решение № 6368 от 10.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4952/2012 г.

Решение № 6368 от 10.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4952/2012 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Ненко Трендафилов Димитров срещу заповед рег. № К-967/01.02.2012 г. на министъра на вътрешните работи, с която е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 245, ал. 1, т. 15 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Иска се отмяна на административния акт като незаконосъобразен, като основното оплакване е за връчване на заповедта по време на отпуск в нарушение на чл. 248 от ЗМВР. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли да се отхвърли като неоснователна. За да се произнесе, настоящият съдебен състав съобрази следното: Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок и от лице, за което е налице правен интерес от оспорването. Разгледана по същество, е неоснователна. Заповедта е издадена от компетентен орган и в изискуемата се писмена форма, при липса на нарушение на административнопроизводствените правила, материалния закон и целта му. Разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 15 от ЗМВР урежда правомощието на административния орган по собствена инициатива да освобождава от служба, когато служебното правоотношение е възникнало след като държавният служител е упражнил правото си на пенсия. От представените по делото доказателства безспорно се установява следната фактическа обстановка: Съгласно заповед № 225/31.08.1999 г. на командира на поделение 24070 договорът за кадрова военна служба на Ненко Димитров е прекратен и лицето е освободено от длъжност, като е разпоредено на основание чл. 237, ал. 1 и 5 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВС) да му се изплати обезщетение. В качеството си на бивш военнослужащ същият е упражнил правото си на пенсия по чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), видно от справката на НОИ. Със заповед № ЧР-01-1458/11.12.2007 г. Димитров е назначен в Министерството на извънредните ситуации, като поради закриването му служебното правоотношение е прекратено със заповед № ЧР-01-2269/14.12.2009 г. Съгласно МЗ рег. № 11131/23.12.2009 г. на министъра на вътрешните работи жалбоподателят е назначен в МВР, като е подписал акт за встъпване в длъжност на 28.12.2009 г. По преписката е представено уведомление изх. № 92-1264-4/20.01.2012 г. от НОИ, в което са посочени лицата, които са упражнили правото си на лична пенсия по чл. 69 от КСО, измежду които е и жалбоподателят. На основание чл. 247, ал. 1 от ЗМВР директорът на ГДПБЗН е изготвил предложение рег. № ПО-751/24.01.2012 г. до министъра на вътрешните работи за прекратяване на служебното правоотношение на Димитров на основание чл. 245, ал. 1, т. 15 от ЗМВР. Издадена е процесната заповед, която му е връчена на 13.02.2012 г. лично срещу подпис, като жалбоподателят е посочил, че не се намира в законоустановен отпуск. Неоснователно е оплакването за нарушение на чл. 248 от ЗМВР. По административната преписка е представено като писмено доказателство писмо рег. № ПО-4796/30.05.2012 г., издадено от ГДПБЗН, от което е видно, че към момента на връчване на заповедта жалбоподателят не е ползвал платен годишен отпуск. Това се установява и от останалите събрани по делото многобройни доказателства. Що се касае до болничен лист № 0114223/17.02.2012 г., обхващащ периода от 11.02.2012 г. до 25.02.2012 г., същият не е представян от Димитров в службата, поради което невярно е твърдението, че заповедта му е връчена по време на отпуск за временна неработоспособност. Предвид изложените съображения не са налице основания за отмяна на оспорената заповед и жалбата срещу нея подлежи на отхвърляне. При този изход на делото основателно е искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което жалбоподателят следва да се осъди да заплати на МВР сумата 150 лева. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,