Решение № 12256 от 4.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12146/2011 г.

Решение № 12256 от 4.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12146/2011 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Пресиян Йорданов Стоев против решение № 3510 от 14.07.2011 г. по адм. дело № 3549/2011 г. на Административен съд - София град, с което жалбата му против заповед № 111/7.04.2011 г. на председателя на Държавната комисия по хазарта за прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл), е отхвърлена. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон, тъй като оспорената заповед е издадена след неоправдани промени в длъжностното разписание, чиято цел е съкращаване на заеманата от него длъжност. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който обжалваната заповед да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - председателят на Държавната комисия по хазарта оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият петчленен състав на Върховния административен съд констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - София град е законосъобразно. Правилно съдът приема, че оспорената заповед № 111/7.04.2011 г., с която служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено, е издадена от компетентния орган (съгласно чл. 5, ал. 2, т. 1 от Устройствения правилник на Държавната комисия по хазарта и на нейната администрация председателят на комисията е орган по назначаването на държавните служители в администрацията към комисията). Спазени са и изискванията на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл - административният акт е в писмена форма, съдържа правното основание за прекратяване, придобития на държавна служба ранг, както и дължимите обезщетения, които в случая следва да се изплатят на основание чл. 61 и чл. 106, ал. 4 от ЗДСл. Първоинстанционният съд законосъобразно приема, че атакуваната заповед е издадена при осъществяване на материалноправните основания за това и служебното правоотношение на касатора е прекратено след изпълнение на предвидените в закона предпоставки, а именно - съкращаване на заеманата от служителя длъжност. Жалбоподателят е назначен на длъжност "старши експерт" в отдел "Методология и разрешения", дирекция "Разрешения и контрол върху хазартната дейност" в Държавната комисия по хазарта и заема една от 5-те бройки за длъжността в този отдел на дирекцията съгласно длъжностното разписание от 1.04.2011 г. Със заповед № 109/6.04.2011 г. председателят на Държавната комисия по хазарта, след предложение на директора на дирекция "Разрешения и контрол върху хазартната дейност" (докладна записка от 5.04.2011 г.), съкращава една бройка за длъжността "старши експерт" в отдел "Методология и разрешения" на дирекция "Разрешения и контрол върху хазартната дейност", считано от 8.04.2011 г. и създава, считано от същата дата, една щатна бройка за длъжността "младши инспектор" в отдел "Контрол върху хазартната дейност" на същата дирекция. С оглед предприетите длъжностни промени председателят на комисията утвърждава, считано от 8.04.2011 г. ново длъжностно разписание на дирекция "Разрешения и контрол върху хазартната дейност". С новото длъжностно разписание бройките за длъжността "старши експерт" в отдел "Методология и разрешения" са намалени на четири. На това основание е издадена заповед № 111/7.04.2011 г., предмет на оспорване, с която служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено, считано от 8.04.2011 г., поради съкращаване на длъжността. Общата численост на персонала в дирекцията е запазена като е създадена 1 бр. за длъжността "младши инспектор" в отдел "Контрол върху хазартната дейност". Последната длъжност не е идентична с изпълняваната от жалбоподателя. Същата е с ниво Б6 съгласно Единния класификатор на длъжностите в администрацията (отм.), а основните задължения са свързани с воденето на автоматичен и документален регистър и на книга "Получаване и отчитане на бланки по отчет", както и разработване, съгласуване и актуализация на методическата и нормативна база в областта на контрола върху хазартната дейност". Длъжността, заемана от жалбоподателя до 8.04.2011 г. е с ниво Б5 по Единния класификатор на длъжностите в администрацията (отм.) и включва като основни задължения проверка и проучване на заявленията за издаване на разрешения по Закона за хазарта, изготвяне на мотивите към предложенията, разработване и анализ на предложения, превантивен и текущ контрол по повод искания за издаване на разрешения, изработване на предложения на общи задължителни игрални условия за видовете хазартни игри и за утвърждаване на одобрените типове и модификации игрални автомати и др. (длъжностни характеристики). При тези данни аргументирано първоинстанционният съд приема, че с извършените длъжностни промени в дирекция "Разрешения и контрол върху хазартната дейност" длъжността, заемана дотогава от жалбоподателя е премахната. Действително длъжността продължава да съществува като нормативно определена позиция и система от функции в отдел "Методология и разрешения" на дирекцията, но не е намален броят на служителите, които я изпълняват. При липсата на нормативно установено критерии за подбор между служителите, назначени на една и съща длъжност, преценката за това кои да останат и кои да бъдат съкратени е изцяло предоставена на органа по назначаването и не може да бъде контролирана от съда. Създадената нова бройка за длъжността "младши инспектор" в отдел "Контрол върху хазартната дейност" включва задължения, които не съвпадат със задълженията на длъжността "старши експерт", изпълнявана от жалбоподателя. Констатираните различия във функциите на сравняваните длъжности, заедно с различните длъжности нива по Единния класификатор на длъжностите в администрацията (отм.) и различните изисквания за заемането им, налагат извода, че изпълняваната от жалбоподателя длъжност не е идентична с новосъздадената. Ето защо като достига до извод, че е налице реално съкращаване на длъжността, което предпоставя и правото на органа да прекрати служебното правоотношение, първоинстанционният съдебен състав постановява съдебен акт в съответствие със закона. Обстоятелството, че заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е издадена преди разпоредените длъжностни промени не обосновава извод за липса на основание за постановяването й, тъй като действието й е отложено изрично от 8.04.2011 г., от когато влиза в сила и новото длъжностно разписание на дирекцията. Възраженията, свързани с промените в длъжностното разписание от 8.04.2011 г. и заповедите на органа по назначаването в този смисъл не следва да бъдат обсъждани, тъй като посочените административни актове не са предмет на настоящия спор, а косвен съдебен контрол е недопустим. Все пак следва да се посочи, че утвърждаването на ново длъжностно разписание е в съответствие с правомощията на органа по назначаването съгласно чл. 2, ал. 3 от ЗДСл, а конкретните промени, свързани със закриването на отделни щатни бройки и създаване на нови в рамките на съществуващите дирекции (арг. от чл. 11 от Закона за администрацията) са предоставени изцяло на преценка на административния орган и не подлежат на съдебен контрол. Доводите, свързани с възникналия при връчване на заповедта конфликт между страните, също не следва да бъдат обсъждани, тъй като нямат отношение към законосъобразността на постановената заповед. Поради всичко изложено настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, които да обосноват извод за неговата отмяна. Съдебният акт е законосъобразен и следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и на основание чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения жалбоподателят следва да заплати на Държавната комисия по хазарта сумата 150.00 лв. възнаграждение за юрисконсулт. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,