Решение № 5516 от 7.6.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на главен инспектор в Регионален инспекторат за опазване на културното наследство СЦР Велико Търново при Главна дирекция Инспекторат за опазване на културното наследство /ГДИОКН/ арх. М. Маринов против Решение 146 от 17.05.2021 г., постановено по адм. дело 144/2021 г. по описа на Административен съд Велико Търново, с което е обявена нищожност на издадена от него на 02.03.2021 г.ПАМ по чл.192, ал.1, т.2, б. б от ЗКН. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което жалбата срещу издадената ПАМ бъде отхвърлена изцяло.

Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ангажира писмени доказателства.

Ответниците, О. Дубарова от гр. Горна Оряховица и Б. Христов от гр. Велико Търново, редовно призовани, не се явяват. За ответницата О. Дубарова се явява адв. Златанов, който оспорва касационната жалба, а по същество твърди неоснователност на същата, съответно правилност на атакуваното с нея съдебно решение по съображения, подробно развити в писмен отговор на жалбата и устно в хода по същество.

Ответникът, Селтис ООД- гр. Велико Търново, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред Административен съд Велико Търново е образувано по жалба на И. Иванчева / наследодател на новоконституираната в настоящото касационно производство ответница О. Дубарова / против Принудителна административна мярка от 02.03.2021г., издадена от главен инспектор в Регионален инспекторат за опазване на културното наследство СЦР-Велико Търново при ГДИОКН арх.М. Маринов, с която на основние чл.192, ал.2 от ЗКН на собствениците на сграда- жилищна с магазини на два етажа с административен адрес : гр. Велико Търново, [улица] , съставляваща ПИ с идентификатор 10447.511.351 по КК и КР на гр. В.Търново и декларирана като единична архитектурно-строителна недвижима културна ценност от значение ансамбъл е разпоредено :

1.Спешно да бъдат демонтирани : покривът и втори тухлен етаж само на източната / югоизточната/ част от сградата; Да бъде изпълнено временно защитно покритие над останалата част и на демонтираната част от сградата;Да се изпълни защитна плътна ограда с винилово платно по целия фронт на къщата;

2.Събарянето и демонтажа да станат с проект за сбаряне и мерки за обезопасяване на [улица]и съседните сгради, както и указания на място от инженер конструктор

3. Задължава собствениците на сградата да извършат архитектурно заснемане на сградата и инвестиционни проекти за възстановяване на същата културна ценност. Същите да бъдат съгласувани с МК-НИНКН на основание чл.83 по реда на чл.84, ал.2 от ЗКН

4. Ако до 30 дни собствениците не изпълнят мярката по т.1 и т.2, кметът на община Велико Търново да ги изпълни. Разходите остават за сметка на собствениците.

С обжалваното решение административният съд е обявил нищожността на оспорената ПАМ и е осъдил Министерство на културата да заплати на жалбоподателката разноски по делото.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че съдържанието на предписаната ПАМ, предмет на съдебен контрол, е идентично с предходни ПАМ първата ПАМ е отменена с влязло в сила на 29.07.2019г. решение 303/08.07.2019г. по адм.д. 217/2019г. по описа на АСВТ, а втората ПАМ / със същото съдържание , но издадена на друго правно основание / е обявена за нищожна с Решение 123/17.06.2020г. по адм.д. 777/2019г. на АСТВ, оставено в сила с Решение 1668/09.02.2021г.по адм.д. 7739/2020г. по описа на ВАС.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Неоснователни са доводите в касационната жалба за допуснати при разглеждане на делото съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на страната не е нарушено, решението съдържа изискуемите от закона реквизити и мотиви.

Доводите на касационния жалбоподател за необоснованост на обжалваното решение и за постановяването му при неправилно приложение на материалния закон също са неоснователни. В обжалваното решение е налице изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства те са приети за установени. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за нищожност на оспорената пред него заповед при правилно приложение на относимия материален закон. Несъгласието на страната с изводите на съда не води до необоснованост и съответно неправилност на обжалваното решение.

Разпоредбата на чл. 177, ал. 2 АПК определя като нищожен административен акт, който е постановен в противоречие с влязло в сила съдебно решение. Това е следствие от силата на пресъдено нещо на съдебния акт и неговия стабилитет. В конкретния случай органът, издал атакуваната ПАМ, не се е съобразил с влезли в сила съдебни актове, поради което е постановил нищожен административен акт.

Правилно съдът е преценил, че в настоящия случай е налице хипотезата на чл. 177, ал. 2 АПК, тъй като с обжалвания административен акт се налага идентична с отменената с влязло в сила съдебно решение ПАМ от 06.07.2016 г. и обявената за нищожна с влязло в сила съдебно решение ПАМ от 28.11.2019 г. принудителна административна мярка, наложена от същия административен орган по отношение същия имот. С Решение 123 от 17.06.2020г. по адм. дело 777/2019 г. по описа на АСВТ, оставено в сила с решение 1668/ 09.02.2021г., постановено по адм.д. 7739/2020 г. по описа на ВАС изрично е прието, че административният орган , дори когато издава ПАМ на основание чл.192 от Закона за културното наследство, е длъжен да спазва и процедурата по чл.72 и чл.73 от ЗКН. Неясно защо, без да се съобразява с влезлите в сила съдебни решения, административният орган, издавайки процесната ПАМ, отново не се е съобразил и не е приложил цитираните по-горе разпоредби от специалния закон. Противоречието с влезлите в сила съдебни решения обуславя прогласената от съда нищожност.

По гореизложените съображения обжалваното решение се явява правилно и, като такова, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, искането на ответника по касация за присъждане на разноски за настоящото производство за заплатено адвокатско възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено. На наследодателката на ответницата следва да бъдат присъдени съдебни разноски в размер на 1000 лв адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,