Решение № 4844 от 17.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7138/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Бузлуджа Строй ЕООД,[ЕИК] със седалище гр.Велинград чрез адв. Димитров против Решение 374/09.06.2023 г., постановено по адм. дело 250/2023г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата на Бузлуджа Строй ЕООД против отказ, обективиран в писмо изх. 20-00-1510/24.02.2023г,издадено от изпълнителния директор на Агенция по заетостта по преписка вх. 62/26.01.2023г. Изложени са оплаквания за незаконосъобразност на съдебния акт поради необоснованост и постановяването му в противоречие с материалния закон - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Настоява за отмяна на решението и постановяване на друго такова, по съществото на спора, с което да се уважи жалбата против оспореното решение и потвърденото с него разпореждане.Прави искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС Ответникът по касация изпълнителния директор на Агенция по Заетостта чрез юрисконсут Илиев заявява становище за неоснователност на касационната жалба.Претендира разноски. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като извърши служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК и въз основа на фактите, установени от Административен съд Пазарджик, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Пазарджик е отказ, обективиран в писмо изх. 20-00-1510/24.02.2023г,издадено от изпълнителния директор на Агенция по заетостта по преписка вх. 62/26.01.2023г. От фактите по делото е установено, че вписаните обстоятелства по партидата на Бузлуджа Строй ЕООД в Търговския регистър сочат,че управител и едноличен собственик на капитала е А. Ахмед.Същото лице е регистриран и в Търговско промишлената камара на Одрин като ЕТ [ Алпер Сеидахмед Ахмед Диринлес-Иншаат ] А. Иншаат с предмет на дейност изграждане на нежилищни сгради.На 19.01.2023г в гр.Пловдив между Бузлуджа Стой ЕООД и ЕТ А. Иншаат бил сключен договор за услуга във връзка с изпълнение на СМР,чрез който касаторът като възложител възложил на едноличния търговец като изпълнител със свои сили и средства и на свой риск да изпълни СМР на обект Търговски,офис и жилищен комплекс Ирис Парк-София в срок от 18 месеца.На 23.01.2023г едноличният търговец А. Ахмед декларирал в нотариално заверена декларация от нотариус в Одрин,че се намира в трудовоправни отношения с 45 работника,които се командироват за срок от 3 месеца съгласно договора му с Бузлуджа Строй ЕООД на посочения по горе обект в гр.София.На 26.01.2023г касаторът Бузлуджа Строй ЕООД поискал от изпълнителния директор на Агенция по заетостта декларация вх. 62 съгл.Приложение 5 към чл.30а ал.1 т.1 ,чл.31 ал.1 т.1 и чл.32 ал.1 т.1 ЗТМТМ за осъществяването на краткосрочна заетост без разрешение за работа чрез регистрация с място на работа обект Търговски,офис и жилищен комплекс Ирис Парк-София ,като посочил,че 45-те чужденци-командировани служители съгласно списъка към декларацията,е регистрирана на основание чл.31 ЗТМТМ. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Бузлуджа Строй ЕООД. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е счел, че административния акт, e издаден от компетентен по смисъла на чл. 11 от ЗТМТМ орган, в изискуемата писмена форма и e подробно мотивиранo, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Съдът е приел, че административният орган е спазил чл.11 ал.1 т.2 вр.§1 т.8 и т.16 ДР на ЗТМТМ вр. чл.121а ал.1 т.2,б.б КТ,като се е обосновал,че Бузлуджа Строй ЕООД и ЕТ А.Иншаат са свързани предприятия,за които е приложим редът,предвиден в чл.5 ал.1 т.3 от ЗТМТМ. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо и правилно. Правилно е приложен материалния закон. Раздел I на Глава втора в ЗТМТМ съдържа общите разпоредби за трудова миграция от трети държави (чл. 5 - чл. 14 вкл.). Според чл. 5, ал. 1 от ЗТМТМ на гражданин на трета държава се разрешава достъп до пазара на труда, когато: 1. има трудов договор с местен работодател; 2. е командирован или е изпратен в рамките на предоставяне на услуги на територията на Република България; 3. е преместен по вътрешнокорпоративен трансфер; 4. извършва дейност на свободна практика. Съгласно § 1, т. 8 от ДР на ЗТМТМ "Командирован или изпратен работник или служител в рамките на предоставяне на услуги" е работник, гражданин на държава - членка на Европейския съюз, или работник - гражданин на трета държава, който в рамките на определен период извършва работа на територията на Република България, определена в трудовия договор с работодател, чието седалище е на територията на друга държава - членка на Европейския съюз, или на трета държава при условията на чл. 121а, ал. 1, т. 2, буква "а" и, ал. 2, т. 2 от Кодекса на труда. Според чл. 40, ал. 1 и, ал. 2, т. 1 от ЗТМТМ изпълнителният директор на Агенцията по заетостта издава разрешение за работа по искане на местен работодател или на местното лице, приемащо на работа командирован или изпратен работник или служител от трета държава, въз основа на което се издава от Министерството на вътрешните работи разрешение за продължително пребиваване съгласно чл. 24, ал. 1, т. 1 от Закона за чужденците в Република България. Разрешението за работа по, ал. 1 се издава за командировани или изпратени работници и служители - граждани на трети държави, в рамките на предоставяне на услуги на територията на Република България. Съгласно § 1, т. 12 от ДР на ЗТМТМ "Местно лице, приело на работа командировани или изпратени работници или служители" е лице, осъществяващо дейност на територията на Република България, регистрирано по българското законодателство или по законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, което за своята дейност ползва услугите на командирован или изпратен работник или служител от държавите - членки на Европейския съюз, или от трети държави.