Решение № 9946 от 2.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6090/2013 г.

Решение № 9946 от 2.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6090/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Андрей Икономов Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 13, ал. 3 от Закона за Комисията за финансов надзор. Образувано е по касационна жалба на "Мерлон фондове" ЕАД, София, против Решение № 1465/31.01.2013 г., постановено по а. д. № 3290/2012 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение 3-членен състав на ВАС е отхвърлил като неоснователна жалбата на "Мерлон фондове" ЕАД, против Решение № 104-УД/13.02.2012 г. на Комисията за финансов надзор (КФН, Комисия/та). Недоволно от решението, "Мерлон фондове" ЕАД го обжалва. Счита същото за неправилно, като необосновано и постановено при допуснати от съда противоречия с материалния закон. Моли да се отмени, като делото се върне като административна преписка на КФН, за ново произнасяне, с указания до Комисията да издаде тя искания лиценз за извършване на дейност като управляващо дружество (УД) на касатора. Ответната страна - КФН, чрез процесуалния си представител, счита касационната жалба за неоснователна. Моли да се остави в сила обжалваното решение. Прокурорът дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, 5-членен състав на II колегия, за да се произнесе по касационната жалба, възприе установеното от фактическа страна от 3-членният състав на ВАС. Спорните фактически моменти ще бъдат разгледани по-долу. Настоящият състав изцяло не възприема доводът, изразен в първоначалната и касационна жалби за валидност и относимост на изискванията на закона и счита същия за неоснователен. Обстоятелството, че определени изисквания са формулирани в нормативните актове, регулиращи въпросната материя сочи, че те задължително следва да са удовлетворени, за да може да се претендира издаване на лиценз от КФН. Становището на касатора, че същите изисквания касаят единствено дружествата, вече получили лиценз (в случая на УД), поради което към момента на подаване на искането им, те не следва да се оценяват и съобразяват от Комисията, е изцяло погрешно и неотговарящо на целта на закона. Доведен докрай, този прочит на закона би означавал, че Комисията е длъжна да издаде лиценз на всеки кандидат и едва след издаването на такъв, ще придобие правото да иска от него да покрие изискванията на закона. Както издаването на лиценз, така и отнемането му е процедура, изискваща технологично време, през което време дружеството ще притежава лиценз, т.е. ще може и ще извършва съответните финансови операции, без в същото врече да отговаря на изискванията за това. Подобна конструкция не отговаря на обществената значимост на дейността, упражнявана от управляващите дружества и не се приема от настоящия състав на ВАС. Върховният административен съд, 3-членен състав, е проверил и установил, че посочените в решението на КФН несъответствия с нормативните изисквания за издаване на искания от касатора лиценз за дейност като УД съществуват, поради което жалбата му против него, с което се отказва издаването на лиценз, е преценена като неоснователна. Фактическата констатация на Комисията, че на практика всички активи на дружеството са под формата на записи на заповед с падеж от 10 години, не е оборена. Тази форма на капитала не отговаря на изискването на чл. 90, ал. 2 във вр. с ал. 1 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране (ЗДКИСДПКИ). Обстоятелството, че понастоящем (т.е. към момента на подаване на касационната жалба), касаторът притежава собствен капитал, отговарящ на изискванията на нормата, не касае законосъобразността на обжалвания административен акт, която съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК, се преценява към момента на издаването му. С оглед становището на ВАС, 5-членен състав, по разгледания по-горе въпрос за валидността на изискванията на закона, неоснователен се явява доводът на касатора за неотносимост на изискването на чл. 97, ал. 1, т. 9 от ЗДКИСДПКИ към искането му за издаване на лиценз за УД. Позоваването на "неравностойно третиране" от страна на КФН спрямо него в сравнение с действащи УД е некоректно и ирелевантно за решаването на спорния казус. В случая, предмет на съдебна проверка е конкретен акт на Комисията, а не непроверени твърдения на жалбоподателя, той и касатор, за финансовото състояние на трети лица, неучастващи в производството по издаване на въпросния акт, дори и последните да притежават лиценз за УД. Оценката, направена от КФТ в т. "В" на оспореното решение не е оборена и пред настоящата инстанция. Владимир Хорохоркин, в качеството му на председател на Съвета на директорите и изпълнителен директор на "Мерлон фондове" ЕАД, както и другите юридически лица, притежаващи квалифицирано участие в дружеството, не притежават значителни активи, като в същото време имат значителни задължения. Съобразени тези факти с обстоятелството, че дружествата са сравнително скоро учредени и на практика не развиват дейност се стига до извод, че действително е налице основанието на чл. 97, ал. 1, т. 9 от ЗДКИСДПКИ, за да бъде отказано издаването на лиценз за УД. В посочения смисъл е и изводът на 3-членния състав на ВАС, който се явява правилен и законосъобразен. Относно "произходът на средствата, с които лицата, притежаващи квалифицирано участие в управляващото дружество, са направили вноски" - основание за отказ по смисъла на чл. 97, ал. 1, т. 10 от ЗДКИСДПКИ, касаторът предлага "съдействие, за да се достигне до истината". Такъв процесуален подход не отговаря на основни принципи на административния процес и най-вече на този за разпределяне на доказателствената тежест. В хода на административното производство, Хорохоркин, твърдящ обстоятелството за легален произход на средствата за учредяването на дружеството, което е благоприятно за него, е бил длъжен да представи доказателства за този произход. Нещо повече - такова искане е отправено към него от КФН, но на практика не е изпълнено от лицето. Неуместни и незаконосъобразни са и аналогиите, направени в касационната жалба между правомощията на председателя на КФН от една страна и тези на изпълнителния директор на "Мерлон фондове" ЕАД. Докато в първия случай се касае до законово уредени правомощия, във втория не само че липсват такива, но съсредоточаването на правата за управление на практика единствено в ръцете на Владимир Хорохоркин, е в пряко противоречие с нормата на чл. 93, ал. 2, изр. 2 от ЗДКИСДПКИ. Последното съставлява основание за отказ от издаване на искания лиценз на основание посочения текст от ЗДКИСДПКИ. При служебната проверка на решението по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, ВАС констатира, че същото е валидно, допустимо и издадено в съответствие с материалния закон. По изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна. Обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС, 5-членен състав на II колегия