Решение № 16589 от 28.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2166/2012 г.

Решение № 16589 от 28.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2166/2012 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници" и началника на митница "Аерогара София", подадена чрез гл. юрк. Недялкова, против решение № 1/4.01.2012 г., постановено по адм. д. № 1380/2005 г. по описа на Софийски градски съд, АО, III Б състав, с което е отменено ППСПДВ № В 14 от 15.11.2004 г., издадено от началник митница "Аерогара София", мълчаливо потвърдено от директора на РМД, гр. София.

Касаторът твърди, че решението е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, тъй като е постановено в нарушаване на материалния закон. Моли за отмяна на решението и за отхвърляне жалбата на "Вавилон - Л" ЕООД срещу ППСПДВ. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - "Вавилон - Л" ЕООД, в представено становище и чрез процесуалния си представител адв. Русев, оспорва касационната жалба и моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски.

Заинтересуваната страна - Директорът на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите - София изразява становище за основателност на касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираното основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред СГС е ППСПДВ № В 14 от 15.11.2004 г., издадено от началник митница "Аерогара София", мълчаливо потвърдено от директора на РМД, гр. София, с което на "Вавилон - Л" ЕООД е определено вносно митническо задължение в размер на 1 843 360 лв., представляващо ДДС за поставените под режим "митническо складиране" стоки, но отклонени от митнически надзор по време на съхраняването им, ведно със съответните лихви.

За да отмени обжалваното ППСПДВ, СГС е установил следното:

На основание чл. 111 от ЗМ, след проверка на законосъобразното приключване на режим митническо складиране, включително и проверка на складовите наличности в митнически склад с идент. № С 5999/00050/25.03.1999 г. в гр. София, склад № 8 със складодържател "Вавилон - Л" ЕООД, титуляр на разрешението за откриване и управление на митнически склад и за ползуване на режим митническо складиране, са констатирани липси на стоки. При тази фактическа обстановка митническият орган е приел, че е налице неизпълнение на разпоредбите на чл. 107 от ЗМ, защото дружеството, титуляр на разрешение за откриване и управление на митнически склад е отклонило стоките, поставени под този режим.

На основание чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМ, във връзка с чл. 107, ал. 1, т. 1 от ЗМ спрямо "Вавилон - Л" ЕООД е възникнало вносно митническо задължение в размер на 1 843 360 лв., представляващо ДДС за поставените под режим "митническо складиране" стоки, но отклонени от митнически надзор по време на тяхното съхраняване. Митническата стойност е определена в съответствие с чл. 35 от ЗМ. Усвоени са сумите по представените банкови гаранции в общ размер на 885 370 лв. като в тази част е прието, че задължението е погасено.

Съдът е анализирал заключенията по изслушаните експертизи, според които търговските отстъпки не са намалени като количество от общия брой складирани стоки, тоест от стойността, послужила за определяне на митническата облагаема стойност (МОС). Сумата в размер на 389 627 лв. представлява ДДС по ЕАД № 7 - 2838/16.06.2003 г. и ЕАД № 7 - 7020/23.12.2003 г. по които е налице закрит режим "митническо складиране" във връзка с прехвърляне на стоката в друг склад под митнически контрол с митническа декларация. В писмено становище от 25.04.2005 г. митническият орган приел, че задълженията са в по - малък размер - 1 588 998 лева, а не както е посочено в ППСПДВ. Не се дължи ДДС в размер на 54 923 лв. по ЕАД, цитирани в съдебното решение.

Първоинстанционният съд е игнорирал ДРА № 1463/20.01.2005 г., издаден от ТДД гр. София, с който са определени задължения за ДДС въз основа на фактически констатации за липси на стоки - лекарства и медикаменти в процесния митнически склад към 23.06.2004 г., поставени подрежим "митническо складиране". Според СГС този ДРА е отменен от ВАС на РБ, I-во отделение с решение № 7528/12.07.2007 г., постановено по адм. д. № 7413 по описа за 2006 г. на този съд. Градският съд е приел също така, че оспореното постановление не съдържа всички необходими и задължителни реквизити по чл. 211в ЗМ, а именно: размер на дължимите митни сборове и датата на възникване на публичните вземания. Не е конкретизиран размерът на лихвите, крайният момент на дължимостта им.

Освен това съдът е приел в своето решение, че публичното вземане е погасено по давност. За да мотивира този извод съдът е установил чрез писмата на директора на РМД, гр. София до ОББ АД /л. 231, л. 233, 235 и 237 по делото/, че митническото задължение е признато за дължимо, считано от датата на съставяне на протокола, с който е констатирано отклонението от митнически надзор или от 14.05.2004 г. В съдебното решение е отбелязано, че за погасяване на митническото задължение е от значение изтичането на 5- годишния давностен срок, регламентиран в разпоредбата на чл. 212, ал. 2 от Закона митниците, като в случая давностният срок е започнал да тече от датата на издаването на ППСПДВ - 15.11.2004 г. Обсъжданият срок е изтекъл към момента на постановяване на съдебното решение.

Според състава на СГС, разпоредбата на чл. 212, ал. 2 ЗМ е специална, поради което не намират приложение общите правила, уредени в чл. 140 - чл. 141 ДПК, отменен. Разпоредбата на чл. 211к, ал. 1 ЗМ препраща само към правилата на чл. 121 - чл. 132 от ДПК (отм.) по отношение на съдебното обжалване, но не и към правилата на ДПК (отм.) относно давността. Съобразно изложеното, съдът е обосновал извод, че публичното вземане е погасено по давност и като правен резултат е отменил ППСПДВ.

Решението е частично неправилно, защото е постановено в нарушение на материалния закон.

Касационната инстанция не споделя мотивите на съда за липсата на задължителни реквизити в постановлението, което да има за последица неговата незаконосъобразност. Отклонението на стоките под митнически контрол е установено чрез проверка при последващия контрол, чиито резултати са обективирани в констативен протокол № 66/14.05.2004 г., съставен в присъствието на четирима представители на дружеството. Това обстоятелство изрично е отбелязано в мотивната част на постановлението. Протокола е приложен в том II от делото и от неговото съдържание става ясно, че: Извършена е проверка на наличните медикаменти, поставени под режим "митническо складиране" в митнически склад № С/5999/00050, находящ се в гр. София, ул. "Искърско шосе", № 7; Описани са наличните медикаменти, отразени в материалната отчетност, за която е представена справка. Налице е яснота относно датата на възникване на публичните задължения и мястото.

Съгласно разпоредбата на чл. 211, ал. 1, т. 2 ЗМ митницата има право да събира лихви, които текат на основание разпоредбите на ЗЛВДТПДВ до момента на погасяване на задължението. Касационната инстанция счита, че при издаване на административния акт не е допуснато нарушение на чл. 211в, ал. 1, т. 3 ЗМ. Съображенията за издаване на акта могат да бъдат формулирани и в съпътстващи го документи.

Преценката за материалната законосъобразност на процесния индивидуален административен акт в случая се обосновава от реализирането на състава, предвиден в чл. 199, ал. 1, т. 5, във връзка с ал. 3, т. 3 от ЗМ, а именно митническо задължение възниква при отклоняване от митнически надзор от момента на това отклоняване, в случая такова е констатирано с протокол от 14.05.2004 г., следователно приложима в случая е редакцията на ЗМ, обн. ДВ, бр. 38 от 11.05.2004 г.

По делото не се спори, че "Вавилон - Л" ЕООД е складодържател по смисъла на ЗМ и съгласно чл. 107, т. 1 от ЗМ е длъжен да осигури неотклоняване на стоките от митнически надзор по време на тяхното съхраняване в митническия склад; да изпълнява задълженията, произтичащи от складирането на стоките; да спазва условията, определени в разрешението, като в чл. 111 от с. з. са установени задължения за складодържателя във връзка с материалната отчетност за стоките, поставени под режим митническо складиране.

Спорно е обстоятелството дали са дължими от дружеството определените с обжалваното ППСПДВ задължения за ДДС в общ размер на 1 843 360 лева. Спорен по делото е и въпросът относно начина на определяне на митническата облагаема стойност. В обжалваното постановление е посочено, че митническата стойност на стоките е определена в съответствие с чл. 35 от ЗМ. Във връзка с изясняването на тези спорни въпроси в производството пред СГС са приети единична и две тройни ССЕ.

Вещото лице Гешев е констатирало, че МОС на липсващите (отклонени) стоки е определена в лева, изчислена върху доставната цена във валутата, използвана от митниците за периода м. 05.2004 г., като стойността на дължимото ДДС върху данъчната основа - МОС включва стойността на търговските отстъпки и натурални рабати е 1309 048,60 лв., а върху МОС без стойността на търговските отстъпки и натурални рабати е общо 1 293 952,60 лева. Въз основа извлечението в митница Аерогара София от информационната система БИМИС вещото лице е констатирало, че задължението на дружеството е 1 508 355 лева.

Изслушано е заключение на тричленна ССчЕ, според което дължимата сума, представляваща ДДС към 14.05.2004 г. е 1 507 704 лева. При изготвянето на това заключение са съобразени размерите на всяко отделно вземане по ЕАД.

Съдът е допуснал допълнителна тричленна експертиза. При изготвяне на допълнителната експертиза са отразени отбивите, като е посочено, че МОС е в размер на 7 528 815 лв., а размерът на дължимото ДДС е 1 505 763 лева.

От последното заключение на допуснатата, изслушана и приета по делото втора тройна съдебно-счетоводна експертиза, депозирана на 7.11.2011 г., се установява, че дължимото ДДС по митническите декларации включени в процесното постановление възлиза на 1 221 103 лв., като разликата между дължимия ДДС, установен от митническите органи и дължимия ДДС, изчислен от експертизата възлиза на 622 257 лв., като посочената разлика се формира по следните направления:

1. 398 791 лв. - размер на ДДС по ЕАД /с. 5 от заключението, задача № 1/, които практически са признати извънсъдебно от административния орган с писмо № 2600-0736 от 25.04.2005 г. като участващи при формиране на задълженията с обжалваното по делото ППС. От тази сума 389 627 лв. представляват ДДС по ЕАД № 7-2838/16.06.2003 г. и ЕАД № 7-7020/23.12.2003 г., по които е налице закрит режим "митническо складиране" във връзка с прехвърляне на стоката в друг склад под митнически контрол с транзитна митническа декларация.

2. 54 923 лв. - ДДС - по 12 броя ЕАД / ЕАД № 7-4434/13.11.2001 г.; ЕАД № 7-4656/23.11.2001 г.; ЕАД № 7-636/12.03.2002 г.; ЕАД № 7-852/29.03.2002 г.; ЕАД № 7-1936/25.02.2002 г.; ЕАД № 7-2961/11.09.2002 г.; ЕАД № 7-3680 от 23.10.2002 г.; ЕАД № 7-4142/20.11.2002 г.; ЕАД № 7-167/15.01.2003 г.; ЕАД № 7-293/23.01.2003 г.; ЕАД № 7-2133/12.05.2003 г.; ЕАД № 7-3643 от 23.07.2003 г. /с. 5 от заключението/ с приключен режим митническо складиране, установено от предходните две експертизи при посещение в митниците;

3. 28 778 лв. - ДДС по митнически декларации, закрити с документи, издадени след крайната дата на проверката 14.05.2004 г., съгл. Приложение № 3 към заключението; 4. 27 862 лв. - ДДС по митнически декларации с посочен брой на опаковките медикаменти с десетичен знак в ППС; 5. 111 903 лв. - разлика от невзети предвид от митническите органи приключващи документи за частично или напълно закрити декларации, първоначално оформени с режим "митническо складиране", несъобразени натурални рабати и финансови отстъпки, отпуснати от доставчици на жалбоподателя.

Видно от становището от 25.04.2005 г. по жалбата срещу ППСПДВ, ответникът е приел, че задълженията са в размер на 1 588 998 лв., а не както е прието в ППС - 1 843 360 лв, но ППСПДВ не е отменено в тази му част.

Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение счита, че заключението по първата тричленна експертиза и допълнителното заключение към нея са отговорили най-пълно и всестранно на поставените от съда въпроси и по- конкретно относно размера - 1 505 763 лв. ДДС, дължим от "Вавилон - Л" ЕООД. Същият е изчислен на база размера на всяко отделно вземане по ЕАД, единична цена на всеки артикул, използван е валутният курс за митнически цели и са отчетени финансовите отстъпки, рабата - към датата на възникване на митническото задължение.

Касационната инстанция приема, че втората тричленна ССЕ не е отговорила обективно на поставените от съда задачи. Експертите са намалили задължението на дружеството с 389 627 лв., като са посочили, че с прехвърлянето на стоката в друг склад под митнически контрол, с транзитна митническа декларация, режимът "митническо складиране е закрит за тези стоки. В случая обаче няма данни да са заплатени публични държавни вземания, а само преместване на стоката в друг склад под митнически контрол. В конкретния казус са установени липси в склада на дружеството, за които не са дадени никакви обяснения на проверяващите митнически органи. Не са ангажирани доказателства административният орган да е бил уведомен за преместване на стоките.

Съгласно разпоредбата на чл. 104, ал. 1 ЗМ режимът "митническо складиране" разрешава поставянето и съхранението в митнически склад на чуждестранни и местни стоки, при посочените условия, а според чл. 116 ЗМ стоките под режим "митническо складиране" могат да бъдат преместени от един в друг митнически склад с разрешение на митническите органи. Такова разрешение за процесните стоки не е налице. Стоките, които са били поставени под режим митническо складиране и за което при извършената проверка е установено, че не се намират в митническия склад, се явяват отклонени от митнически надзор. На основание чл. 199, ал. 1, т. 5 ЗМ при отклоняване на стоките от митнически надзор възниква вносно митническо задължение, за което според чл. 202, ал. 1, т. 3, б. "в" ЗМ задължение носят лицата, отговорни да изпълнят задължения произтичащи от ползването на митническия режим или неспазване на едно от условията на предоставения митнически режим. Складодържателят не е изпълнил задълженията си по чл. 107, т. 1 ЗМ.

По изложените съображения настоящият състав на ВАС, Осмо отделение намира за доказано от митническите органи, че е налице отклонение на стоките от митнически надзор, а размерът на дължимия от дружеството ДДС е 1 505 763 лв., посочен в допълнително заключение на първата тричленна експертиза.

Изводът на СГС за погасяване на процесното митническо задължение в посочения размер по давност, е неоснователен и е постановен в нарушение на материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 212, ал. 2 ЗМ (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2000 г.), правото за събиране на митните сборове се погасява с изтичането на петгодишен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която са възникнали митническите задължения и другите публични държавни вземания, установени с постановление за принудително събиране. Изтичането на давностния срок се преценява съобразно нормата, действала към момента на възникване на процесните задължения. Цитираната разпоредба е специална относно регламентирания в нея срок на погасителната давност, но нито тя, нито други норми от ЗМ предвиждат основания за спиране или прекъсване на давността. Очевидно не става въпрос и за абсолютна погасителна давност, предвид продължителността на законово предвидения срок - 5 години. Ако се възприеме за правилен мотива на градския съд, основан на текста на чл. 211к, ал. 1 ЗМ за неприложимост на текстовете на чл. 140 - чл. 141 ДПК (отм.), това би означавало наличие на давност, която не спира и не се прекъсва, респективно същата продължава да тече и по време на оспорването на индивидуалния административен акт, (по административен и съдебен ред). Настоящият касационен състав счита, че не такава е целта на ЗМ (вж. решение № 14257/26.11.2009 г. на ВАС, I отд. по адм. д. № 8875/09 г.).

Оспореното ППСПДВ № В 14 е от 15.11.2004 г., поради което съгласно чл. 140, ал. 1 ДПК (отм.) 5-годишният давностен срок започва да тече смятано от 1 януари 2005 г. Градският съд незаконосъобразно е игнорирал наличието на образувано ревизионно производство, приключило с издаване на ДРА № 1463/20.01.2005 г. на ТДД - гр. София, действал до неговата отмяна по съдебен ред. Съгласно разпоредбата на чл. 141, ал. 1, т. 1 ДПК (отм.) давността спира когато е започнала данъчна ревизия - до завършването й, но за не повече от една година.

В процесния казус давността е била спряна и на още едно основание - чл. 141, ал. 1, т. 5 ДПК (отм.), поради обжалване на акта, с който е определено задължението - независимо дали той представлява РА, или е ППСПДВ, (вж. приетото от ВАС, I отд. в негово решение № 2513/23.02.2009 г., по адм. д. № 11612/08 г.). Към постановяване на първоинстанционното решение 4.01.2012 г. давността по чл. 212, ал. 2 ЗМ не е изтекла, а към момента на постановяване на касационното решение не е изтекла и абсолютната погасителна давност.

Като е приел обратното СГС е постановил неправилно решение, което следва да се отмени в горепосочената част и тъй като делото е изяснено от фактическа страна, спорът ще трябва да се реши по същество от касационната инстанция. В този аспект настоящият тричленен състав съобрази следното:

"Вавилон - Л" ЕООД е титуляр на разрешение за откриване и управление на митнически склад с идент. № С 5999/00050/25.03.1999 г. в гр. София, склад № 8 и за ползване на режим митническо складиране. Митническите органи са констатирали след проверка липсата на стоки, поради което са приели, че дружеството, титуляр на разрешението за откриване и управление на митнически склад е отклонило стоките, поставени под този режим. На основание чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМ, във връзка с чл. 107, ал. 1, т. 1 от ЗМ за дружеството е възникнало вносно митническо задължение в размер на 1 843 360 лв., представляващо ДДС за поставените под режим митническо складиране стоки, но отклонени от митнически надзор по време на съхраняването им. От съдържащите се в преписката писмени документи е видно, че жалбоподателят е бил уведомен за резултатите от извършената проверка, както и, че му е съобщено уведомление за доброволно плащане, (вж. писмото от 23.06.2004 г. и поканата от 15.09.2004 г.). Издадено е процесното ППСПДВ № В 14 от 15.11.2004 г. от началника на митница "Аерогара София", с което "Вавилон - Л" ЕООД е задължено да заплати публични държавни вземания в размер на 1 843 360 лв., представляващи ДДС за поставените под режим "митническо складиране" стоки, но отклонени от митнически надзор по време на съхраняването им., както и дължимите лихви за просрочие, съгласно чл. 211, ал. 1, т. 2 ЗМ и Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. В акта е посочено, че митническата стойност е определена в съответствие с чл. 35 от ЗМ.

Съгласно разпоредбата на чл. 211 ЗМ когато размерът на митните сборове не е заплатен в определения срок, митническите органи: използват всички възможности за осигуряване плащането на митните сборове, предвидени в този закон и в други нормативни актове, включително издаване на административни актове за принудително събиране; събират законната лихва върху размера на митните сборове.

По изложените съображения ВАС, Осмо отделение намира, че митническите органи са доказали в случая отклонение на стоките от митнически надзор, а размерът на дължимия от дружеството ДДС е 1 505 763 лв., посочен в допълнително заключение на първата тройна експертиза. Решението на СГС следва да бъде отменено, като вместо него следва да бъде постановено друго, с което да бъде потвърдено процесното ППСПДВ за сумата от 1 505 763 лв. ведно със съответните лихви, а в останалата част, с която постановлението е отменено съдебното решение е правилно.

Разноски: Съразмерно на уважената част от предявената жалба, включваща главница и лихви, "Вавилон - Л" ЕООД има право на разноски за първата инстанция в размер на 718 лв., а съразмерно на потвърдения размер на ДДС и лихви, митница "Аерогара София" има право на юрисконсултско възнаграждение в размер на 59 961 лева. След компенсация в полза на митницата следва да се присъди за първата инстанция юрисконсултско възнаграждение в размер на 59 243 лева.

За касационното производство и съразмерно на защитения интерес дружеството има право на разноски в размер на 13 905 лв., а съразмерно на потвърдения ДДС и лихви митница "Аерогара София" има право на юрисконсултско възнаграждение в размер на 59 961 лева. След компенсация в полза на митницата следва да бъдат присъдени 46 056 лева.

Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение