Решение № 10539 от 22.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5887/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на С. В. В. от гр. София, чрез адв. К. Москов, срещу решение № 31592/26.09.2025 г., постановено по адм. дело № 8772/2024 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт (РА) № Р - 22221423005733-091-001/07.03.2024 г., поправен с ревизионен акт за поправка на ревизионен акт (РАПРА) № П-22221424045552-003-001/12.03.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден в обжалваната му част с решение № 981/18.07.2024 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София при ЦУ на НАП за ангажиране отговорността му по чл. 19, ал. 1 и 2 ДОПК, в качеството му на управител на „СИГМАТРОН“ ЕООД, за невнесени задължения за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношение за периода от месец декември 2017 г. до месец ноември 2018 г.и от месец януари 2019 г. до месец декември 2021 г.; за корпоративен данък за данъчни периоди от 01.01.2017 г. до 31.12.2021 г., както и за вноски за ДОО за осигурители и за ЗО за осигурители за периода от 01.12.2017 г. до 31.12.2021 г. в общ размер на 39 892, 21 лв. и лихви за забава в размер на 17 530, 03 лв. Касаторът релевира оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост, но от изложението й може да се направи извод и за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като твърди, че съдът не е изяснил по категоричен начин квалифицирани ли са задълженията като несъбираеми и прекратено ли е изпълнителното дело и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че дружеството „СИГМАТРОН“ ЕООД, на което касационният жалбоподател е управител и едноличен собственик на капитала разполага с наличен финансов ресурс в брой, който да покрие в пълен размер задълженията на дружеството, от което следва, че разпределението на дивиденти на едноличния собственик на капитала, което не е спорно обстоятелство, не е причина за неплащане на задълженията на дружеството. В тази връзка се твърди, че в производството по събиране и обезпечаване срещу дружеството, публичния изпълнител не е изчерпал всички допустими от ДОПК способи за събиране на вземането, като конкретизира, че не е посещавал офиса на дружеството, не е запорирал наличните суми в брой, не е издавал разпореждане за изземване на тези средства, не е предприел принудителни действия срещу патент за полезен модел, актив на дружеството, вземания от трети лица, известни на НАП, съгласно подадените данъчни декларации. Посочва се, че и към настоящия момент е налице висящо изпълнително производство срещу „СИГМАТРОН“ ЕООД, което е индикация, че не са изчерпани способите за принудително изпълнение и събиране на публичните задължения. В тази връзка, се твърди в касационната жалба, че първоинстанционният съд не е изяснил дали задълженията на дружеството се приемат като несъбираеми, съответно прекратено ли е изпълнителното производство, за да могат да се предприемат действия по реда на чл. 19 ДОПК. Поддържа, че не са налице всички кумулативни предпоставки за ангажиране на отговорността по чл. 19 ДОПК. Не е изяснен въпроса кои факти и обстоятелства са укрити от управителя, а е бил длъжен да обяви пред органите по приходите или публичния изпълнител, свързани със събирането на задълженията на дружеството и които да са довели до невъзможност за събирането им, като изтъква, че дружеството само е декларирало размера на публичните си задължения. Според касатора, не е установена и пряка причинно-следствената връзка между поведението на управителя на дружеството и невъзможността да бъдат събрани публичните задължения на юридическото лице, доколкото по счетоводни данни, а и от приетата по делото експертиза, същото разполага с останали финансови средства в брой, достатъчни за погасяване на задължението, въпреки разпределението на дивидентите през 2017 г. и 2019 г. Недопустим според касационния жалбоподател е извода на първоинстанционния съд, че захранването на личните банкови сметки на управителя на дружеството е с източник изплатени дивиденти, без да е подкрепен, с каквито и да било доказателства за това. С касационната жалба се иска отмяна на обжалваното съдебно решение и отмяна на ревизионния акт. Претендира се и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба – директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юриск. Бакърджиева в съдебно заседание, я оспорва, а обжалваното решение счита за правилно, като пледира за оставяне в сила на съдебното решение и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура в депозирано по делото писмено заключение и в съдебно заседание счита касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение за правилно. Върховният административен съд, Първо отделение, счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: Пред първоинстанционния съд С. В. е обжалвал РА, цитиран по-горе, с който е ангажирана отговорността му по чл. 19, ал. 2 ДОПК за задълженията на „СИГМАТРОН“ ЕООД, на което е управител и едноличен собственик. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 119, ал. 2 ДОПК, във вр. с чл. 7, ал., 1, т. 4 ЗНАП, съгласно приложените заповеди, подписан с валидни квалифицирани електронни подписи на издателите на акта, в рамките на законоустановените срокове, в предвидената от закона форма и съдържащ изискуемите реквизити по чл. 120, ал. 2 ДОПК. При издаването на ревизионния акт съдът по същество на спора е констатирал, че, приходните органи не са допуснали съществено процесуално нарушение. Съдът е изложил мотиви в обжалваното решение, че са налице всички предпоставки на чл. 19 ДОПК за ангажиране отговорността на управителя на дружеството за процесния период. За несъмнено е прието от съда, че е доказано наличие на първата предпоставка, а именно, че С. В. има качеството на управител, съгласно вписванията в Търговския регистър през проверявания период на „СИГМАТРОН“ ЕООД, явяващо се задължено лице по смисъла на чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК, към момента на който са установени публичните задължения за дружеството. Относно втората предпоставка, визирана в чл. 19, ал. 2 ДОПК, съдът е посочил, че С. В., в качеството си на управител на дружеството е разпределил в негова полза дивиденти в размер на 159 840 лв. през 2017г. и 49 750 лв. през 2019 г. Първоинстанционният съд е кредитирал за правилни изводите на приходните органи, че макар и след разпределяне на дивидентите по счетоводните данни на дружеството, последното да е разполагало с парични средства, потвърдено и от изготвената по делото съдебно-счетоводната експертиза. Съдът е приел констатираното от приходните органи, че като управител на главния длъжник ревизираното физическо лице не е посочило къде се съхраняват същите, налични ли са, както и защо с тях не се погасяват публичните задължения на дружеството. В допълнение, съдът по същество на спора е възприел доводите на органите по приходите, че след като през проверявания период, ревизираното лице е захранвало личните си банкови сметки, то паричните средства са с източник изплатен дивидент от „СИГМАТРОН“ ЕООД. Посочените действия съдът е приел, че са недобросъвестни. В обжалваното решение съдът е изложил мотиви, че е налице е причинно-следствена връзка между съвкупните действия на управителя на дружеството, а именно разпределение на печалбата, захранване на личните си банкови сметки, непогасяването на публичните задължения с наличните парични средства на дружеството в брой, в случай, че са налични такива, и невъзможност за погасяване на публичните задължения на „СИГМАТРОН“ ЕООД, т.е. поведението на управителя на дружеството е единствена причина за несъбираемостта на публичните задължения. С тези мотиви, административният съд е приел, че РА е законосъобразен и е отхвърлена жалбата на С. В.. Обжалваното решение е неправилно постановено. Отговорността по чл. 19 ДОПК е субсидиарна по смисъла на чл. 20 ДОПК, тъй като се ангажира отговорност на трето лице за задължения за данъци и/или осигурителни вноски на юридически лица и това е видно, както от самата правна норма, така и от приетото в ТР № 5/29.03.2021г. по тълк. дело № 7/2019 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд. По чл. 19, ал. 1 ДОПК предпоставките за ангажиране на отговорността за задълженията на „СИГМАТРОН“ ЕООД, на което С. В. е управител през проверявания период са: укриване на факти и обстоятелства, които по закон управителят е бил длъжен да декларира пред орган по приходите или публичния изпълнител, вследствие на което не са могли да бъдат събрани задълженията на дружеството за данъци и./или осигурителни вноски. В този случай управителят отговаря в размер на непогасеното задължение на дружеството, но приходните органи не са установили наличие на предпоставките на тази отговорност по ал. 1 на чл. 19 ДОПК.. За ангажиране отговорността на управителя на дружеството по реда на чл. 19, ал. 2 ДОПК, какъвто е касационния жалбоподател, предпоставките са: 1. Задълженото лице да е управител или член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК; 2. Задължено лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК; 3. Недобросъвестно извършено действие и/или бездействие на субекта по т. 1, посочена по-горе; 4. Причинно-следствена връзка между недобросъвестното действие и невъзможността да се съберат публичните задължения за данъци и/или осигурителни вноски на задълженото лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК. Отговорността на физическото лице е до размера на намаленото имущество на дружеството, вследствие на недобросъвестното действие на субекта (управител) по чл. 19 ДОПК. Субсидиарността на тази отговорност означава да е налице връзка между третото лице – субект на посочената отговорност и юридическото лице, носител на задължения за данъци и/или осигурително вноски. Освен това посочената отговорност изисква първо да се погасят процесните задължения от самото юридическо лице - главен длъжник и ако това не е възможно, тогава да се пристъпи към търсене на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК. В процесния случай в РА е прието от приходните органи, че са налице предпоставките по чл. 19, ал. 2 ДОПК, като задължение на приходните органи е да докажат всички елементи на фактическия състав на посочената разпоредба, за да се реализира отговорността на управителя на дружеството. По делото е безспорно установено, че С. В. е управител на „СИГМАТРОН“ ЕООД от 2008 г. и до настоящия момент, т.е. и през проверявания период, съгласно вписаните в Търговския регистър обстоятелства по партидата на дружеството. През 2017 г. и 2019 г. управителят и едноличен собственик на капитала на дружеството е разпределил дивидент, което обстоятелство се признава и от касационния жалбоподател, като не е спорно и че управляваното от С. В. дружество има непогасени публични задължения. Неправилни са изводите на съда за недобросъвестно поведение от страна на управителя на дружеството, тъй като това не е доказано. Обстоятелството, че С. В. си е разпределил дивиденти, не е причина за непогасяване на задълженията на юридическото лице, при наличие на парични средства в брой, които са достатъчни за погасяване на задълженията и това е факт, който е доказан от счетоводните записвания на дружеството и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, неоспорена от страните по делото. Доводите на приходните органи, които са кредитирани като правилни и от административния съд, че захранването на личните банкови сметки от страна на С. В. през проверявания период, е с източник разпределение на печалба, не е подкрепен с каквито и да доказателства. Тежестта на доказване е на приходните органи, поради което същите представляват според настоящия съдебен състав само предположения, което не може да мотивира предпоставките за реализиране отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК. Що се касае до публичните задължения на дружеството - главен длъжник, по делото не са представени доказателства, че задълженията са несъбираеми, а напротив – налице е висящо изпълнително производство срещу „СИГМАТРОН“ ЕООД, като във всеки един момент публичният изпълнител може да предприеме действия за принудително събиране на вземането, вкл. и срещу наличните парични средства в брой, собственост на дружеството. В тази връзка, правилно е възражението на касационния жалбоподател, че не са изчерпани всички способи за принудително събиране на задълженията на дружеството. Затова и необоснован се явява и извода на първоинстанционния съд за наличие на причинно-следствена връзка между поведението на управителя на дружеството и невъзможността за събиране на публичните задължения на юридическото лице. При така установеното, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд счита, че касационната жалба е основателна, а обжалваното решение е неправилно постановено и като такова на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал.1 АПК следва да се постанови друго решение по съществото на спора, като се отмени изцяло процесния РА. Предвид изхода на делото и направеното своевременно искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, на С. В. следва да се присъдят такива в общ размер на 5 723,68. евро, от които за първоинстанционното производство 25,56 евро – държавна такса; 204,52 евро – депозит за вещо лице и 2 658,72 евро - адвокатско възнаграждение, а за касационното производство 234, 88 евро – държавна такса, както и 2 600 евро адвокатско възнаграждение предвид направеното искане с молба от адв. К. Москов от 28.09.2026 г. В съдебно заседание ответникът чрез процесуалния си представител направи бланкетно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, но не изложи мотиви съгласно изискването на разпоредбата на чл. 161 ДОПК, поради което същото не следва да се взема предвид. Водим от горното Върховният административен съд, Първо отделение