Решение № 16286 от 6.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4106/2013 г.

Решение № 16286 от 6.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4106/2013 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 68, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) Образувано е по касационна жалба на Атанас Йорданов Енгьозов от гр. София срещу решение № 7036 от 17.12.2012 г. по адм. дело № 2953/2012 г. по описа на Административен съд - София - град (АССГ). Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на ново решение по съществото на спора, както и за присъждане на направените разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът - "България Ер" АД, гр. София, чрез процесуалния му представител юрк. Янева, оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение Ответникът - Комисията за защита от дискриминация (КЗД/Комисията), не изпраща представител и не изразява становище по жалбата. Ответниците - Иво Симеонов Захариев, Елка Стефанова Русева и Искра Страхилова Велинова, поддържат касационната жалба и считат, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение АССГ е отменил решение № 33/2.02.2012 г. по преписка № 255/2010 г. на КЗД, с което е установено, че "България Ер" АД в качеството му на работодател е допуснал по отношение на Атанас Йорданов Енгьозов, Иво Симеонов Захариев, Елка Стефанова Русева и Искра Страхилова Велинова дискриминация по признак "възраст", за което на дружеството са дадени предписания по чл. 47, т. 4 ЗЗДискр. и е наложена на основание чл. 80, ал. 2, вр. ал. 1 ЗЗДискр. "имуществена санкция" в размер на 1 500 лв. За да постанови този резултат съдът е приел, че решението на КЗД е незаконосъобразно, поради противоречие с материалноправните норми и целта на закона. Счел е, че от събраните по делото доказателства не се установява по отношение на Атанас Йорданов Енгьозов, Иво Симеонов Захариев, Елка Стефанова Русева и Искра Страхилова Велинова да е извършена дискриминация по признак "възраст" при упражняване правото на труд, изразяваща се в неосигуряване на еднакви условия на труд и възможности за обучение и квалификация чрез лишаването им от обучение за придобиване на летателна правоспособност на самолет тип "Еърбъс А 319/320". Решаващият съд е приел, че не е налице неизпълнение на задълженията на дружеството - работодател по чл. 15, ал. 1 ЗЗДискр. От данните по административната преписка, съдът е навел извод, че решението на работодателя относно преминаването на обучение за процесния тип самолети за стюардите - инструктори и старши стюардеси, не е обусловено от защитен от закона признак. Приел е, че задължението на работодателя да извършва обучение и повишаване на професионалната квалификация на служителите, не следва да се абсолютизира. Съдът не е възприел тезата на КЗД, че работодателят е предпочитал по-младите стюарди и стюардеси, като се е позовал на липса на доказателства за такова предпочитание. Посочил е, че разпоредбите на ЗЗДискр. нямат за цел да се вмени задължение на работодателите да осигурят обучение, квалификация и преквалификация на всички свои служители за осъществяване на еднаква по своя род дейност. Счел е, че липсва нарушение на ЗЗДискр. след като са налице обективни фактори, като конкретната производствена необходимост от човешки ресурси със съответната квалификация, на базата на икономически критерии в условията на пазарна конкурентност в областта на гражданската авиация и позициите на търговското дружество в тази област. Решението е валидно, допустимо и правилно. АССГ е установил точно и съобразно доказателствата фактическата обстановка по спора, която се възприема изцяло от касационната инстанция. В съответствие с фактическите обстоятелства и релевантната правна уредба първоинстанционният съд е направил обоснован извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Настоящият съдебен състав намира, че преценката на първоинстанционния съд за липса на упражнена спрямо Атанас Йорданов Енгьозов, Иво Симеонов Захариев, Елка Стефанова Русева и Искра Страхилова Велинова дискриминация от "България Ер" АД е правилна. Установените фактически обстоятелства не дават основание да се приеме, че касаторът и ответниците Иво Симеонов Захариев, Елка Стефанова Русева и Искра Страхилова Велинова са третирани по-неблагоприятно въз основа на някой от защитените от закона признаци или, че не са им осигурени равни условия на труд, обучение и квалификация в сравнение с останалите служители от кабинния състав на авиокомпанията. Обстоятелството, че посочените лица не са била включена в обучителен курс за летателна правоспособност за самолет тип "Еърбъс А 319/320", не означава автоматично, че те са били дискриминирани по признак "възраст". "България Ер" АД е започнало да оперира с нов тип самолети - "Еърбъс", като през релевантния период авиокомпанията е изпълнявала полети и със самолети тип "Боинг", за които са били обучени касатора и ответниците Иво Симеонов Захариев, Елка Стефанова Русева и Искра Страхилова Велинова. От данните за стюардите/стюардесите, преминали курс на обучение за процесния тип самолет през 2008 г., 2009 г. и 2010 г. е видно, че са обучавани и младши, и старши стюарди/стюардеси, включително такива над 35 и над 40-годишна възраст, в която категория са попадали касаторът и ответниците. Първоинстанционият съда обосновано е приел, че работодателят не е нарушил разпоредбите на чл. 13, ал. 1 и на чл. 15, ал. 1 ЗЗДискр., т. к. посочените антидискриминационни норми не изискват от него да квалифицира всички служители от кабинния състав за работа на всички видове самолети, с които дружеството извършва търговска дейност. Правилна е преценката на първоинстанционния съд, че действията му по обучение на служители не сочи на предпочитане на по-младите стюардеси в ущърб на по-възрастните. От доказателствата по делото не може да се направи извод за решение на работодателя, основано единствено на възрастта и евентуално на атрактивен външен вид на стюардите и стюардесите, т. к. тези обстоятелства не са определящи за изпълнението на работата и на трудовите им задължения. Съотношението на младшите и на старшите стюарди при проведените обучения за "Еърбъс" и при поддържането на персонала произтича от установената организация на работата, състава на екипажите, определящ в голяма степен заетостта на младшите и на старшите стюарди, обема на полетите и като цяло от производствената необходимост на авиокомпанията. Поведението на работодателя по отношение на подбора и квалифицирането на човешки ресурси има икономическа и търговска обосновка и не е обусловено от защитен от закона признак. Поради това законосъобразно АССГ е приел за необосновани и в противоречие с материалите по преписката изводите на Комисията за неизпълнение на изискванията на чл. 15, ал. 1 ЗЗдискр. и за нарушение на забраната по чл. 4 с. з. по отношение на касатора. От изложеното следва, че доказателствата по делото в тяхната съвкупност водят на извод за липса действия, основани на признак "възраст". Не е налице причинно-следствена връзка между поведението на работодателя и сочените от касатора обстоятелства. При това положение, като е приел, че отсъства нарушение на чл. 4 и чл. 15, ал. 1 ЗЗДискр., АССГ е приложил правилно материалния закон. Ето защо настоящата инстанция намира, че не са налице визираните в касационната жалба отменителни основания, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,