Решение № 12895 от 1.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5773/2015 г.

Решение № 12895 от 1.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5773/2015 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Петко Анастасов Абаджиев срещу решение № 254 от 15.05.2015 г., постановено от Административен съд София-град, второ административно отделение, 35 състав по адм. д. № 1395/2010 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъде отменен оспорения административен акт. Ответникът - областен управител на област София, представляван в производството от юрк. Златанова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Заинтересованата страна Никола Серафимов Логофетов, представляван в производството от адв. Бамбалска, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Останалите заинтересовани страни не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на заповед № РД-15-007 от 20.01.2010 г. на областния управител на област София, с която на основание § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ е одобрен план на новообразуваните имоти на местностите "Ласка", "Бранишки лозя", "Могилата", "Нерезене", "Братковица", "Цигански дол" и "Червена река" в землището на кв. Курило и с. Кътина, район "Нови Искър", Столична община. Заповедта е обжалвана по отношение на отреждането, предвидено за имот с идентификатор 41010.4479.45 в м. "Могилата", землището на с. Кътина. Съдът е потвърдил оспорената заповед като законосъобразен административен акт. За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че жалбоподателят не е представил доказателства, които да установят, че той е от кръга на лицата, на които с плана на новообразуваните имоти се отрежда имот, за който те са установили право на собственост. По отношение на твърдението, че той е ползвател, чието право на ползване е трансформирано в право на собственост, съдът е преценил, че в производството не са представени такива доказателства. На първо място жалбоподателят не е доказал, че му е предоставена право на ползване по ПМС № 11/1982 г. От друга страна по делото са представени влезли в сила съдебни решения, с които е признато, че собственици на имота са наследниците на Здравко Попов Ангелков, чието право на собственост е възстановено с влезли в сила решения на ПК, сега ОСЗ Нови Искър. При преценка на представените писмени доказателства, съдът е стигнал до правен извод, че отразяването на собственика на имота в разписния лист, неразделна част от ПНИ е законосъобразно. По тези доводи е отхвърлил като неоснователна подадената жалба. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, които да съставляват основания за отмяна. Съгласно § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ помощен план и план на новообразуваните имоти се изработват за земите, предоставени на граждани въз основа на актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съгласно ал. 4 на същия текст, редът за тяхното изработване, приемане и съобщаване се определя с Правилника за прилагане на закона. В чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ още веднъж е подчертано, че с плана на новообразуваните имоти се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Следователно с посочените планове се устройват териториите, върху които правото на ползване е трансформирано в право на собственост по реда на § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. След отреждането за ползвателите, чието право на ползване е трансформирано в право на собственост на съответни имоти, с оглед изискванията на § 4з, ал. 2 от ЗСПЗЗ разликата над 600 кв. м. и над 1000 кв. м. до фактически ползваната земя се възстановява на собствениците за образуване на нови имоти с размери не по-малки от 250 кв. м. С ПНИ се отреждат имоти и за трета категория лица - тези, които се легитимират за собственици с надлежен документ за собственост. Данните за собствеността на новообразуваните имоти се записват в регистъра на имотите, който е неразделна част от плана на новообразуваните имоти и съдържат данни индивидуализиращи собственика на имота. Обоснован е правния извод на решаващият съд, че оспорващата страна не е доказала да е собственик на имот, чието право на ползване да е трансформирано в право на собственост. На първо място жалбоподателят не е доказал, да му е предоставено право на ползване на имота по реда и на основание актовете, посочени в § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Неоснователни са твърденията, че правото му на ползване (което не е установено в производство) е трансформирано в право на собственост по реда на приложимата редакция на § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. По делото е представен оценителен протокол № 3 от 3.05.1992 г., с който е определена оценка имот от 600 кв. м. и е определена прогресивна такса по § 4а, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съгласно приложимата редакция на § 5, ал. 4, обн. в ДВ бр. 34/1992 г. въз основа на оценителния протокол до 31.12.1992 г. гражданите, на които е предоставено право на ползване заплащат цената на земята по депозитна извънбюджетна сметка на общината. В случая няма данни жалбоподателят да е заплатил цената на земята, така както е определена с оценителния протокол от 3.05.1992 г. в определения преклузивен срок. В последствие, при действие на друга редакция на § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ е изготвен нов оценителен протокол с дата 3.05.1993 г., с който освен оценка на земята, е направена оценка и на построената сграда и така определената оценка е внесена по сметка на общината. Към този момент редакцията на законовата норма § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, предвижда, че правото на ползване се трансформира в право на собственост, ако определената оценка на земята е заплатена на собственика. В случая няма данни цената определена с втория оценителен протокол да е заплатена на собственика, поради което не е осъществен фактическия състав за трансформиране на право на ползване в право на собственост. С оглед на тези доказателства, настоящият състав прецени като законосъобразен и обоснован правния извод на решаващият съд за липса на доказателства, които да удостоверят по надлежен начин правата на оспорващата страна, като лице имащо право на отреждане на имот с одобрения план на новообразуваните имоти. На следващо място обосновано съдът е приел, че в хода на производството са представени влезли в сила съдебни решения, с които е разрешен спора за материално право между оспорващия и наследниците на собственика с възстановено право на собственост, който е отразен в регистъра. В приключило исково производство по чл. 108 от ЗС, със сила на пресъдено нещо между тези страни, е установено, че собственици на имота са наследниците на Здравко Попов Ангелков. Решението, постановено в исковото производство, е влязло в сила на 2.01.2008 г., а оспорената заповед е издадена на 20.01.2010 г., поради което законосъобразно в регистъра на собствениците, който е неразделна част от заповедта, за процедирания имот са вписани лицата, чието право на собственост е съдебно установено. С оглед на тези доводи настоящият състав счете, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати релевираните нарушения, поради което решението следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото касационният жалбоподател, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, дължи разноски по делото, направени от ответника областен управител на област София. В производството по делото ответникът е представляван от юрк. Златанова, която е направила искане за присъждане на разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв - минималния размер, предвиден в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приложима на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК. В този размер следва да бъде уважено искането за присъждане на разноски по делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение