Решение № 1351 от 6.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7096/2014 г.

Решение № 1351 от 6.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7096/2014 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Тодор Димитров Павлов, жив. в гр. София, срещу решение № 2401/10.04.2014 г. по адм. дело № 11492/2013 г. /относно номера на делото е постановено решение за поправка на очевидна фактическа грешка/ на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 03-15/31.07.2013 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет /председателя на ДАБ - МС/. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно, като навежда доводи за необоснованост. Сочи се, че съдът не е отговорил на спорния според него въпрос дали при издаване на оспорения акт на основание чл. 12 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ органът по назначаването следва да посочи фактически основания за издаването на заповедта. Иска се отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество. Ответникът по касационна жалба - председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлено оспорването по жалба на Павлов срещу заповед № 03-15/31.07.2013 г. на председателя на ДАБ - МС с която на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение без предизвестие. Съдът е приел, че обжалваната заповед е постановена в изискуемата форма, от компетентен орган и при спазване на законоустановените правила в производството по нейното издаване, при правилно приложение на материалноправните разпоредби - чл. 12, ал. 1 и 2 от ЗДСл, тъй като служебното му правотношение е прекратено без предизвестие от ответника, в рамките на изпитателния срок по чл. 12, ал. 1 от ЗДСл - а именно след два месеца и 27 дни държавна служба в ДАБ. Решението е правилно, а оплакванията на касатора - неоснователни. Касаторът не оспорва мотивите на съда относно преценката за правилното приложение на материалния закон при издаване на оспорения акт, но излага доводи, че липсва причина за прекратяване на служебното му правоотношение. В настоящия случай административният акт е издаден с правно основание чл. 12 от ЗДсл, който съдържа изрична уредба по отношение на задължителните реквизити на издадените административни актове с правно основание разпоредби на ЗДСл. По силата на чл. 108 от ЗДСл служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването с административен акт, който се издава в писмена форма и трябва да съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. Така формулираната разпоредба на специалния закон дерогира приложението на общата норма на чл. 59 АПК относно задължителното съдържание на индивидуалния административен акт. Следователно органът по назначаването не дължи посочване на фактическите основания за издаване на заповедта с правно основание чл. 12, ал. 1 от ЗДСл. Оспореният пред първата инстанция акт отговаря на изискването на ЗДСл за задължителните за този вид административни атове реквизити. Достигайки до същите изводи, първоинстанционният съд постановил правилно и законосъобразно съдебно решение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение