Решение № 15909 от 29.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13406/2013 г.

Решение № 15909 от 29.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13406/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Министерски съвет срещу решение № 9832 от 1.07.2013 г. по адм. д. № 2939/2013 г. на Върховния административен съд, Второ отделение, с което е отменено постановление № 353 на Министерския съвет на Република България от 27.12.2012 г. за приемане на методики за остойностяване и за заплащане на медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от Закона за здравното осигуряване. Сочат се касационни основания по чл. 209, т. 3 за неправилност на решението и необоснованост. Излагат се доводи, че неправилно съдът е приел, че Националната здравноосигурителна каса е съставител на проекта за нормативен акт. Проектът за постановление се изготвя от Министерството на здравеопазването, тъй като единствено министъра на здравеопазването може да го внесе за разглеждане и приемане на заседание на Министерския съвет. Счита се, че съдът неправилно е приел наличието на съществено процедурно нарушение, като самостоятелно основание за отмяна на акта. Касационна жалба е подадена от министъра на здравеопазването. Излагат се доводи, че съдът не е анализирал процедурите по разработването на проекта на методики и по изготвяне и внасяне на проекта на постановление в МС. Не е взел предвид, че процедурата по чл. 55е от ЗЗО е комплексна и включва два големи етапа - разработване на проекта до одобряване на окончателното му съдържание от Надзорния съвет на НЗОК и провеждане на процедура по внасяне на проекта за приемането му като акт на МС. Представя като доказателство доклад към проекта на постановление, разпечатан от интернет страницата на Министерството на здравеопазването, така както е публикуван в хода на общественото обсъждане в секция "нормативни актове", подсекция "проекти на нормативни актове". Националната здравноосигурителна каса е подала касационна жалба срещу решението. Излага доводи, че неправилно съдът е приел, че не е спазена разпоредба на чл. 26, ал. 2 от ЗНА, след като НЗОК не е публикувала проекта на интернет страницата си разработения проект за методики, ведно с мотивите и доклада, че съставител на проекта за нормативн акт е НЗОК и че тази институци има задължение да го публикува. Претендира разноски за двете инстанции, представя списък на разноските. Процесуалният представител на Българския лекарски съюз изразява становище за неоснователност на жалбите. Прокурорът дава мотивирано заключение за основателност на подадените жалби. Върховният административен съд, Петчленен състав - Втора колегия, намира жалбите за процесуално допустими, подадени от страни участвали в съдебното производство, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество са основателни. За да отмени оспорения акт, съдът е приел за недоказано точното спазване на изискванията на чл. 26, ал. 2 и чл. 28, ал. 2 ЗНА, както и на специалната процедура за приемане на подзаконовия нормативен акт по чл. 55, ал. 2, т. 2 ЗЗО. Изложил е мотиви, че точното изпълнение на процедурата по отношение на методиките по чл. 55, ал. 2, т. 2 ЗЗО изисква разработване на проект от НЗОК, вземане на становища по него на министрите на здравеопазването и финансите, одобряване от надзорния съвет на НЗОК, публикуване на страницата на НЗОК заедно с мотиви, съответно доклад, внасяне от управителя на НЗОК чрез (а не от) министъра на здравеопазването за приемане от МС. Приел е, че в случая тази процедура не е спазена, тъй като разработеният от НЗОК проект, заедно с мотивите му, не са публикувани на тяхната интернет страница, с което са нарушени принципите за обоснованост, откритост, достъпност, публичност и прозрачност при разработването на проект за нормативен акт. Нормата на чл. 26, ал. 2 ЗНА има императивен характер и нарушаването й съставлява тежък порок, който представлява самостоятелно основание за отмяна изцяло на издадения подзаконов нормативен акт. За неоснователни са приети възраженията, че публикуването на проекта на страницата на МЗ представлява изпълнение на задължението по чл. 26, ал. 2 ЗНА. Това е задължение е на съставителя на проекта и се извършва самостоятелно от него чрез публикуване проекта на неговата страница, като не може да бъде изпълнено от друг орган, който в случая има само съгласувателни функции. Счетено е, че не е необходимо да бъдат обсъждани изложените от жалбоподателя други доводи досежно законосъобразността на обжалвания подзаконов нормативен акт. Решението е неправилно. Оспореният акт е отменен на основание съществено нарушение на процедурата по приемането предвидена в чл. 55, ал. 2, т. 2 ЗЗО и поради допуснато нарушение на императивните изисквания на чл. 26 и чл. 28 от ЗНА. Предмет на съдебен контрол е ПМС № 353 от 27.12.2012 г. за приемане на методики за остойностяване и за заплащане на медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 ЗЗО. Постановлението е подзаконов нормативен акт по смисъла на чл. 6, т. 2 от ЗНА, а това означава, че процедурните правила, въведени с чл. 26 и чл. 28 от ЗНА, регламентиращи изработването на проекти на нормативни актове, са относими към постановлението, а не към приетите с него методики. Изискванията за изготвянето им са определени в чл. 55е от специалния ЗЗО, поради което при преценката за законосъобразност следва да бъдат съобразени тези изисквания. В тази връзка, неправилно тричленният състав е приложил критериите по чл. 26 и чл. 28 от ЗНА по отношение на методиките, а не на акта, с който те са приети. Задължение на Националната здравноосигурителна каса е да изготви проект на методиките, които са приложени към постановлението, а съгласно чл. 27 от ЗНА министърът е вносител на проект на нормативен акт. На второ място, в съдебното решение изрично е посочено, че проект на постановлението е публикуван на сайта на МЗ на 12.12.2012 г., заедно с доклад, но е прието, че неговото съдържание не се доказват от приложената по делото разпечатка от Интернет-страницата на министерството. При положение, че е приел, че представеното доказателство не доказва в достатъчна стпен твърдяните факти, по силата на служебното начало - чл. 9, ал. 3 и 4 и чл. 171, ал. 4 от АПК, съдът е могъл да укаже на страната да представи допълнителни доказателства. Следва да се има предвид, че другите страни по делото не са оспорили доказателствената стойност на представеното доказателство - разпечатка от интернет страницата на МЗ. Пред тричленния състав е представено заверено копие от интернет страницата на МЗ, на която е публикуван проект на постановлението, съдържащ като отделни файлове методики за остойностяване, доклад и проект на постановлението. В касационното производство е представен доклад, разпечатан от интернет страницата на Министерството на здравеопазването, които също не е оспорен от насрещната страна. При това положение, след като представеното доказателство съдържа необходимите данни, да се установи, че е извършено публикуване на проекта на интернет страницата на МЗ, не е налице нарушение на изискванията на чл. 26, ал. 2 и чл. 28 от ЗНА, както е приел тричленния състав. Налице са касационни основания за отмяна на решението - нарушение на материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът е отменил нормативният акт поради нарушение на процедурата по неговото приемане и не е разгледал доводите за незаконосъобразност на оспорения подзаконов нормативен акт поради противоречие със закона и НРД-2012 г., с оглед на което делото следва да се върне за ново разглеждане на друг тричленен състав на съда. Разноски не следва да се присъждат, тъй като съгласно чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото, съдът се произнася и по разноските за водене на делото във Върховния административен съд. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ, Върховният административен съд, Петчленен състав - Втора колегия