Решение № 5627 от 30.5.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началник отдел Оперативни дейности Велико Търново, в главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, чрез гл. юрк. И. Карауланова - Тенджеркова против решение 227/05.07.2022 г. на Административен съд Велико Търново, постановено по адм. дело 433/2022 г., с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка 11012/11.02.2021 г. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния и процесуалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита за безспорно установено извършеното от дружеството нарушение на разпоредбите на ЗДДС и Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на министъра на финансите и оспорва изводите на първоинстанционния съд, че заповедта за налагане на принудителната административна мярка не е мотивирана по отношение на определения срок за запечатване на търговския обект. Излага съображения, че в конкретния случай са констатирани и други утежняващи обстоятелства, които са взети предвид при определяне продължителността на мярката Искането е за отмяна на решението. Претендира присъждане на направените по делото разноски, в това число заплатена държавна такса за касационното производство и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Представя списък по чл. 80 ГПК. Ответникът Илюзия - 1 ЕООД, чрез адв. Г. Григоров изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на решението. Представя решение 108/11.07.2022 г. на Административен съд Велико Търново постановено по КАНД 10120/2022 г. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е била заповед за налагане на принудителна административна мярка 11012/11.02.2021 г. на началник отдел Оперативни дейности Велико Търново, в главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която е наложено запечатване на търговски обект павилион за бързо хранене, находящ се в гр. Горна Оряховица, ул. Янко Боянов 6 за срок от 14 дни за нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС - неспазване на реда и начина за регистриране на продажбите в търговските обекти, чрез издаване на фискална касова бележка за извършена продажба на 10 броя кюфтета и 2 броя кебапчета на обща стойност 14.00 лева и е забранен достъпа до обекта за срок от 14 дни. Делото се гледа за втори път от касационната инстанция. С решение 5435/07.06.2022 г., постановено по адм. дело 8691/2021 г. по описа на Върховния административен съд, осмо отделение е отменено предходно решение 228/14.07.2021 г. на Административен съд Велико Търново по адм. дело 89/2021 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд за излагане на самостоятелни фактически и правни изводи относно законосъобразността на оспорената заповед за налагане на принудителната административна мярка в аспекта на спазване изискването за мотивираност на тази категория актове по чл. 59, ал. 2 АПК, на принципа на съразмерност и целта на закона при определяне на срока, за който същата е предприета. При извършената проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт съдът е приел, че е издаден от компетентен орган, в писмена форма, но определеният от органа по приходите срок на мярката не е мотивиран и не е съразмерен на тежестта на извършеното нарушение. Посочил е, че мотивите за определяне на 14 дневния срок за запечатване на търговския обект са бланкетни, стандартни и общи и в тях липсва индивидуализация във връзка със спецификите на конкретния случай. Макар и в съображенията на органа по приходите относно продължителността на мярката да са посочени стойността на неотчетената продажба (14 лева) и размерът на положителна разлика в касовата наличност (2.90 лева), съдът е приел, че липсва анализ как тези стойности се отнасят към реализирания през деня оборот и спрямо дневните обороти от предходните дни. Не е установено какъв е капацитета на обекта, клиентопотока и посещаемостта в обекта, както и други факти, относими към конкретното нарушение и търговеца. Според съда работното време и вида на търговския обект павилион за бързо хранене в гр. Горна Оряховица, ул. "Янко Боянов" 6 не обосновават заключението на органа по приходите относно търговски потенциал на обекта. Липсва описание на организацията на отчетността в търговския обект, за да се приеме, че констатациите за това са критерий за индивидуализиране на мерките за административна принуда. Не е направен анализ и съпоставка към релевантни за спора факти и обстоятелства, имащи значение за определяне тежестта на нарушението и оттам за определяне продължителността на срока. Липсата на конкретни мотиви, обосноваващи прилагането на срок на мярката от 14 дни, според съда, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и основание за отмяна на оспорената заповед. Допуснатото нарушение води и до невъзможност да бъде направена проверка от съда за съответствие на индивидуалния административен акт с целта на закона съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 5 АПК. От липсата на констатации за извършено друго административно нарушение и такива за настъпили определени вредни последици от нарушението, както и предвид липсата на данни за наличието на публични задължения, съдът е приел, че определеният 14-дневен срок е несъразмерен. С тези съображения е обоснован краен извод за незаконосъобразност на оспорената заповед и е постановена нейната отмяна. Решението е правилно постановено. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС, в приложимата по време редакция от ДВ бр. 104/2020, г. в сила от 12.12.2020 г., принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118 от същия закон. В чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагането на посочената принудителна мярка, се забранява и достъпът до обекта. В конкретния случай принудителната административна мярка е приложена по отношение на Илюзия - 1 ЕООД като задължено лице по чл. 3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., което не е изпълнило задължението си по чл. 118 ,ал. 1 ЗДДС за издаване на фискална касова бележка от работещото в търговския обект фискално устройство за контролна покупка на 10 броя кюфтета и 2 броя кебапчета на стойност 14.00 лева, осъществена на 05.02.2021 г. Спорът в настоящото касационно производство е относно мотивирането на определената от органа по приходите продължителност на мярката от 14 дни. При новото разглеждане на делото, първоинстанционният съд е спазил указанията на горната инстанция съгласно чл. 224 АПК и е извършил проверка за спазване на изискването по чл. 59, ал.2 АПК при издаване на заповедта за налагане на принудителната административна мярка. Настоящият касационен състав споделя изводите му за липса на конкретни мотиви относно определения 14 - дневен срок за запечатване на търговския обект и забрана достъпа до него. Продължителността на мярката следва да е съобразена с тежестта на конкретното нарушение, както и с целите по чл. 22 ЗАНН. В оспорената заповед срокът от 14-дни е определен въз основа на бланкетни съображения. Липсват конкретни данни за търговската дейност в обекта и факти, индивидуализиращи констатираното нарушение и дейността на дружеството, както основателно е посочил и първоинстанционният съд. Преценката на органа по приходите за тежестта на нарушението, целта, за която мярката се налага и принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 2 АПК следва да се основава на конкретни факти и обстоятелства от дейността на задълженото лице и да е подкрепена с доказателства. Правилно първоинстанционният съд е преценил, че е допуснато нарушение на изискванията на чл. 186, ал. 3 ЗДДС, което засяга надлежното упражняване на оперативната самостоятелност по чл. 169 АПК, съответствието на наложената принудителна административна мярка с целите по чл. 22 ЗАНН и принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК и обосновава незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че в конкретния случай са установени други утежняващи обстоятелства, които са взети предвид при определяне срока за запечатване на търговския обект, а именно: местонахождението на обекта, разлика между отчетената и фактическата касова наличност, съставляваща нарушение на чл. 33 от наредба Н-18/13.12.2006 г., наличието на работещо и функциониращо в обекта фискално устройство и обстоятелството, че търговецът не е издал необходимият документ за продажбата. Тези обстоятелства са обсъдени при постановяване на обжалваното съдебно решение. Правилно съдът е приел, че изложените мотиви са изцяло бланкетни. При определяне на срока извършеното нарушение не е съпоставено с конкретни факти от търговската дейност на задълженото лице оборот от дейността, капацитет на обекта, клиентопоток. Във връзка с доводите за нарушение на чл. 33 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., за което се твърди, че е взето предвид като утежняващо обстоятелство при определяне продължителността на мярката, следва да се посочи, че в съставения при проверката протокол сер. АА 0067417/05.02.2021 г. липсват констатации за разлика в касовата наличност. От приложения в преписката опис на паричните средства в обекта на 05.02.2021 г. се установява разлика между отчетената и фактическата касова наличност в размер на 2.90 лева, но тази разлика не кореспондира със стойността на контролната покупка и при липсата на други конкретни факти от дейността на дружеството, сама по себе си не може да служи като мотиви за определяне на срока за запечатване на обекта. Допълнителен аргумент за незаконосъобразност на оспорената принудителна административна мярка е и представеното по реда на чл. 219, ал.1 АПК решение 108/11.07.2022 г. на Административен съд Велико Търново, постановено по КАНД 10120/2022 г. На основание чл. 223 АПК във връзка с чл. 63в ЗАНН, решението на административния съд в производството по ЗАНН, е окончателно. От съдържанието на това решение е видно, че е потвърдена отмяната на наказателното постановление за наложената на Илюзия-1 ЕООД имуществена санкция в размер на 700 лева за същото административно нарушение, за което е приложена и оспорената принудителна административна мярка, като е прието че не е доказано извършването на продажба на стоки, за която да е възниквало задължение за издаване на документ по чл. 118, ал.1 ЗДДС. С оглед на изложеното, настоящият касационен състав намира, че обжалваното съдебно решение, с което оспореният индивидуален административен акт е отменен, е правилно постановено и следва да се остави в сила. С оглед изхода от спора и липсата на претенция по разноските от ответника по касация, разноски не следва да се присъждат. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,