Решение № 135 от 9.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1074/2016 г.

Решение № 135 от 9.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1074/2016 г., VI о., докладчик съдията Любомир Гайдов Производство по реда на чл. 208-228 от АПК. Образувано е по касационна жалба на С. И. С. от гр. С. срещу решение № 7323 от 26.11.2015 г. по адм. д. № 9392/2015 г. на Административен съд С. град, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 2153-21-32/14.08.2015 г., на заместващ директора на ТП на НОИ С. град, с което е оставена без уважение жалбата й с вх. № 1012-21-101 от 03.08.2015 г. срещу разпореждане № 5508196812 от 24.07.2015 г. на длъжностно лице по "Пенсионно осигуряване" към ТП на НОИ С. град. В жалбата се релевират оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли да се отмени същото и потвърденото с него разпореждане на пенсионния орган, като се постанови, че С. ще придобие право на лична пенсия за осигурителен стаж възраст на 20.06.2016 г. с навършване на 60 години и 10 месеца, съобразно действащата разпоредба на чл. 68, ал. 1 от КСО, от който момент касаторката следва да получава пенсията си, отпусната по § 5, ал. 2 от ПЗР на КСО (отм.), в пълен размер. Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ - С. град, редовно уведомен, не се представлява и не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура счита жалбата за неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно и не страда от твърдяните от касатора пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В мотивите на съдебното решение са изложени подробни съображения за отсъствие на законовите предпоставки за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката от претендираната дата 20.06.2016 г. в пълен размер, с оглед на което обосновано е приет за законосъобразен отказът от изменението на пенсията й. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С оспореното в настоящото касационно производство решение АССГ е оставил без уважение жалбата на С. С. срещу решението на директора на ТП на НОИ и потвърденото с него разпореждане на пенсионния орган, с което на основание чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО е разпореден отказ от изменение на личната пенсия й за осигурителен стаж и възраст. Не се спори по делото, че С. С. се е пенсионирала по реда на § 5 от ПЗР на КСО - пенсионна преписка по заявление № МП-109117/21.12.2012 г. като учител с 39 години учителски стаж и на възраст 57 години и 4 месеца, т. е. 36 месеца /3 години/ до навършване на изискуемата възраст по чл. 68, ал. 1 от КСО. С разпореждане № 5508196812 от 17.01.2013 г. пенсията е отпусната по § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО считано от 20.12.2012 г. в минимален размер (145.00 лв.) поради навършване на изискуемата възраст на 19.08.2017 г., като до определяне на средномесечния осигурителен доход за страната се определя действителния размер на пенсията и разликата се изплаща от датата на отпускането. С разпореждане № 5508196812 от 05.03.2013 г. пенсията е определена в действителен размер от 355.32 лв., който е намален за 55 месеца до навършване на изискуемата възраст по чл. 68, ал. 1 от КСО, с 0.2% - 11% от 355.32 лв. на 316.23 лв., като е определено че от 19.08.2017 г. (датата на навършване на възрастта по чл. 68, ал. 1 от КСО) лицето ще получава пълния размер на пенсията - 355.32 лв. Последвали са разпореждания от 01.04.2013 г., 02.01.2014 г., 23.01.2014 г., 01.07.2014 г. и 03.02.2015 г. за изменение на пенсията поради осъвременяване и преизчисляването й. По заявление вх. № МП-10237 от 21.01.2015 г. пенсията е изменена с разпореждане от 03.02.2015 г. по чл. 21, ал. 1 от НПС за допълнително представен осигурителен стаж, придобит при пенсионирането, като в него, както и в останалите разпореждания приложени в пенсионната преписка на С. е посочена датата, от която тя ще получава пълния размер - 19.08.2017 г. С жалба вх. ...-267/18.03.2015 г. С. е оспорила определения с разпореждане № 5508196812 от 03.02.2015 г. срок от 55 месеца, след който ще получава пълния размер на пенсията си, като поддържа, че този момент е следвало да настъпи от 19.12.2015 г. (когато е навършила 60 г. и 4 месеца и са изтекли 36 месеца или 3 години от датата на пенсионирането й), а не на 19.08.2017 г., или 55 месеца от тази дата. Във връзка с жалбата е попълнена декларация от С., че е уведомено за допусната грешка в разпореждането и че е съгласна да изчака оправянето й в двумесечен срок. С разпореждане № 5508196812 от 24.07.2015 г. е постановен отказ на пенсионния орган от изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на лицето, тъй като органът след проверка е установил, че определената дата 19.08.2017 г., във втори абзац поради техническа грешка посочена като 19.06.2017 г., е била правилно определена и след нея пенсията ще бъде изплащана в пълен размер. С. е подала жалба с вх. № 1012-21-101/03.08.2015 г. (л. 10-11 по адм. д. № 9392/2015 г.) до директора на ТП на НОИ С. град, който с решение № 2153-21-32/14.08.2015 г. е оставил без уважение нейната жалба с вх. № 1012-21-101/03.08.2015 г. срещу разпореждане вх. № 5508196812/24.07.2014 г., което решение е потвърдено от АССГ. Разпоредбата на § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО, по която е отпусната първоначално пенсията за осигурителен стаж и възраст, в редакцията й към 20.12.2012 г. датата, от която се отпуска пенсията на С. - _ (Изм. - ДВ, бр. 67 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.), директно препраща към чл. 68, ал. 1 от КСО, като предвижда, че до 31 декември 2020 г. включително учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и за възраст 3 години по-рано от възрастта по чл. 68, ал. 1 и учителски осигурителен стаж, както следва: 1. до 31 декември 2011 г. - 25 години за жените и 30 години за мъжете: 2. от 31 декември 2011 г. осигурителният стаж по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с 4 месеца до достигане на 28 години за жените и 33 години за мъжете. Според ал. 2 от същата редакция на § 5 ПЗР КСО, на лицата по ал. 1 се изплаща срочна пенсия за ранно пенсиониране от Учителския пенсионен фонд в размер, определен по реда на чл. 70 и намален с 0,2 на сто за всеки месец, недостигащ на лицето до навършване на възрастта му по чл. 68, ал. 1. Настоящият касационен състав споделя становището на първоинстанционния съд за законосъобразност на мотивите на пенсионния орган в разпореждането за отказ от изменение на пенсията, потвърдени и с процесното решение на директора на ТП на НОИ. Пенсията на С. е отпусната по § 5, ал. 1 ПЗР на КСО с разпореждане на пенсионния орган от 17.01.2013 г., считано от 20.12.2012 г. и съгласно действащата към момента на отпускането й разпоредба на чл. 68, ал. 1 КСО е определена датата 19.08.2017 г. за дата на навършване на възрастта по чл. 68, ал. 1 от КСО - тогава 62 г., от която пенсията ще се изплаща в пълен размер. Според тази разпоредба, в редакцията й към датата на пенсиониране на лицето - 20.12.2012 г., право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на 60-годишна възраст от жените и 63-годишна възраст от мъжете и осигурителен стаж 34 години за жените и 37 години за мъжете. От 31 декември 2011 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с 4 месеца за жените и мъжете до достигане на 63-годишна възраст за жените и 65-годишна възраст за мъжете. Поради предвиденото в чл. 68, ал. 1 от КСО, постепенно увеличаване на възрастта за пенсиониране за жените, към 20.12.2012 г. съгласно действащата тогава редакция на чл. 68, ал. 1 КСО, възрастта е била 60 години и 4 месеца, и С., бидейки на възраст 57 г. и 4 м. и необходимия учителски стаж по § 5, ал. 1 ПЗР КСО, е имала право на ранно пенсиониране от 20.12.2012 г., като а основание § 5, ал. ПЗР КСО й е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер. За да започне да получава пенсията си в пълен размер, съгласно действащата към 20.12.2012 г. редакция на § 5, ал. 2 от ПЗР на КСО, С. е трябвало да достигне възрастта по чл. 68, ал. 1 от КСО, която съгласно текста на чл. 68, ал. 1 от КСО (и в редакцията му към 20.12.2012 г.) не е фиксирана, а е предвидено по закон да нараства с по 4 месеца всяка нова календарна година, считано от 31.12.2011 г. З. С. моментът, когато тя ще достигне възрастта необходима с пенсиониране по чл. 68, ал. 1 от КСО, отчитайки прогресивното нарастване през годините, заложено в тази разпоредба, е 19.08.2017 г., когато тя ще достигне възрастта 62 години, съответна на възрастта за пенсиониране на жените по чл. 68, ал. 1 от КСО за 2017 г. Предвид горното касационният състав намира, че пенсионният орган е определил правилно датата 19.08.2017 г., от която следва да се изплаща пенсията на С. в пълен размер, съобразявайки действащите към момента на пенсионирането й разпоредби на § 5, ал. 1 ПЗР КСО вр. с чл. 68, ал. 1 от КСО. В чл. 19, ал. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж в приложимата й редакция (Изм. и доп. - ДВ, бр. 25 от 2004 г., в сила от 02.08.2003 г., изм. - ДВ, бр. 24 от 2005 г., в сила от 01.01.2005 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 17 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2011 г., в сила от 01.01.2011 г.), също е предвидено, че на лицата, придобили право на пенсия по условията на § 5, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на КСО се изплаща срочна пенсия за ранно пенсиониране в намален размер от Учителския пенсионен фонд до навършване на възрастта по чл. 68, ал. 1 КСО. След навършване на тази възраст пенсията им за осигурителен стаж и възраст се изплаща в пълен размер от фонд "Пенсии". Настоящият касационен състав намира, че със създаване на две отделни алинеи на § 5 от ПЗР на КСО (отм.) - ал. 1 и ал. 2, законодателят съзнателно е разграничил двата момента - 1) моментът, от който за учителите възниква правото на ранно пенсиониране, определен съгласно § 5, ал. 1 от КСО в действащата му за 2012 г. редакция като моментът, в който учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и за възраст - 3 години по-рано от възрастта по чл. 68, ал. 1 КСО и 2) моментът, от който възниква за вече придобилите правото на пенсиониране учители правото да получат пенсията си в пълен размер - и това за лицето е съгласно § 5, ал. 2 ПЗР КСО в редакцията към 2012 г. - моментът на навършване на възрастта му по чл. 68, ал. 1. В чл. 68, ал. 1 КСО е предвидено постепенното нарастване на тази възраст, което законодателят несъмнено е съобразил, препращайки директно към тази разпоредба в § 5, ал. 1 и 2 ПЗР КСО. Препращане има и в алинея 2 на § 5 от ПЗР КСО, досежно начина на определяне на срочната пенсия за ранно пенсиониране от Учителския пенсионен фонд - в размер, определен по реда на чл. 70 и намален с 0,2 на сто за всеки месец, недостигащ на лицето до навършване на възрастта по чл. 68, ал. 1 от КСО. В разпоредбата на § 5, ал. 2 ПЗР КСО законодателят не посочена изрично, че тази възраст е възрастта по чл. 68, ал. 1 КСО към годината на придобиване на правото на ранно пенсиониране. Липсата на такова уточнение в разпоредбата, не означава обаче, че волята на законодателя може автоматично да се допълва чрез тълкуване в този смисъл и по такъв начин, макар и той да изглежда логичен. Такова допълване чрез тълкуване на разпоредбата на § 5, ал. 1 и 2 ПЗР КСО (отм.) вр. чл. 68, ал. 1 КСО не е допустимо, въпреки получилото се на практика удължаване на периода, през който касаторката ще получава намален размер на пенсията си - 55 месеца, вместо 36 месеца или три години, какъвто период би съвпаднал със срока на придобиване на правото на ранно пенсиониране на учителите съобразно § 5 (отм.) на ПЗР КСО - 3-години преди навършване възрастта по чл. 68, ал. 1 КСО. В същия дух е и цитираната в касационната жалба разпоредба на § 47, ал. 3 от ПЗР на ЗИД КСО, която макар и неприложима в процесния случай, тъй като е приета след издаването на процесното разпореждане на пенсионния орган, гласи, че пенсиите на учителите, отпуснати по § 5, ал. 2 от ПЗР с начална дата до 31 декември 2015 г., се изплащат в намален размер до навършване от лицето на възрастта за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1. Решението на АССГ е валидно, допустимо и правилно, постановено в съответствие с материалния закон и процесуалните правила. Не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Така мотивиран, Върховен административен съд, шесто отделение