Решение № 6097 от 27.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9616/2014. г.

Решение № 6097 от 27.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9616/2014. г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от "Толини - Варна" ЕООД със седалище гр. Варна, ЕИК 201549527 срещу решение № 3751 от 6.06.2014 г., постановено по адм. дело № 3782 от 2014 г. по описа на Административен съд - София град, 37-ми състав. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Редовно призован за съдебно заседание, касаторът не се представлява и не депозира писмени бележки по същество. Ответникът, регионалният инспектор в Главна дирекция "Инспекторат за опазване на културното наследство" при Министерство на културата, редовно призован, не се явява, не се представлява, не депозира писмен отговор на касационната жалба или писмено становище по същество. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение АССГ в производство по чл. 192, ал. 2 от Закона за културното наследство /ЗКН/ е отхвърлил като неоснователна жалбата на "Толини - Варна" ЕООД срещу разпореждане от 12.06.2013 г. за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ на основание чл. 192, ал. 1, т. 2, б. "а" и б. "б" от ЗКН на регионалния инспектор в РИ - Варна към ГД "ИОКН" Кирчо Апостолов, с което е разпоредено да се спрат строителните дейности на многофамилна жилищна сграда, находяща се в УПИ VII-121, кв. 104 по плана на Седми микрорайон, ул. "Д-р Людвик Заменхоф", гр. Варна, попадаща в обхвата на охранителната зона на групова недвижима културна ценност - архитектурно-исторически резерват "Одесос", гр. Варна с особен режим на застрояване. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че разпореждането подлежи на оспорване по АПК, издадено е от компетентен по закон административен орган, при спазване на изискванията за форма и реквизити и съдържа необходимите фактически и правни основания за издаването му. При постановяването му са спазени всички изисквания на административнопроизводствените правила, както и разпоредбите на материалния закон. Съдът е приел за безспорно установен между страните факта, че намиращата се в строеж многофамилна сграда е разположена в Архитектурно-археологически резерват "Одесос" - гр. Варна, обявен за такъв с Разпореждане № 776 на Бюрото на МС на НРБ от 1974 г., който съгласно разпоредбата на чл. 48, ал. 1, т. "д" от сега действащия Закон за културното наследство /ЗКН/ съставлява групова недвижима културна ценност. АССГ е заключил, че в случая правилно е наложена конкретната ПАМ, изрично предвидена като вид и основание в ЗКН - спиране изпълнението на строителните работи по изграждането на жилищната сграда, доколкото при извършване на строителството и в противоречие с изискванията на т. 7 от разрешението за строеж, на 8.04.2013 г. са извършени изкопни работи без надзора на археолог, при които са повредени антични гробове и находките в тях. Отделно от това съдът е приел, че проектната документация по разрешението за строеж е подлежала на предварително съгласуване с Министерство на културата, както изисква разпоредбата на чл. 84, ал. 1 и ал. 2 от ЗКН във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 3 от ЗКН, което не е сторено. Именно с цел преустановяване на горните нарушения на ЗКН по чл. 161, ал. 2 от ЗКН и отстраняване вредните последици от тях предвид отпочване на СМР без необходимата съгласувателна документация по чл. 84, ал. 1 и ал. 2 от същия специален закон, административният съд е заключил, че обосновано, при спазване на процедурата за това и в съответствие с материалния закон административният орган правилно е приложил процесната ПАМ. Съдът е отхвърлил като неоснователни всички развити от "Толини - Варна" ЕООД доводи за незаконосъобразност на наложената с разпореждането ПАМ, а именно: противоречие на ПАМ с влязлото в сила и съставляващо стабилен административен акт разрешение за строеж по ЗУТ, незаконосъобразност на ПАМ поради обстоятелството, че съгласуването на проектната документация по чл. 84 от ЗКН се изисквало само при неодобрени проекти, но не и при вече одобрени такива, както и поради наличието на вече сключен договор за наблюдение на СМР от археолог. Решението на АССГ е правилно. Обосновано съдът е приел, че постановеното разпореждане за налагане на ПАМ е законосъобразно. Същото е издадено от компетентен по смисъла на чл. 192 от ЗКН административен орган - регионален инспектор към ГД "Инспекторат за опазване на културното наследство" при Министерство на културата - надлежно оправомощен, при съблюдаване на изискванията за писмена форма, съдържа изискуемите реквизити по чл. 59 от АПК /в т.ч. подробни фактически и правни основания/ и при издаването му са спазени процесуалните изисквания на ЗКН - разпореждането се предхожда от надлежни проверки /сигнал до РИМ - Варна от 12.04.2013 г. и Констативен протокол от 22.04.2013 г./. Неоснователни са развитите от касатора доводи за постановяване на административния акт от некомпетентен орган, доколкото заповедта за оправомощаване на регионален инспектор Кирчо Апостолов била издадена от министър Вежди Рашидов, а не от действащия към датата на атакуваното разпореждане министър Петър Стоянович. Заповедта за оправомощаване на длъжностно лице в структурата на Министерство на културата, подписана от министъра на културата към датата на постановяването й без посочен в нея краен срок, е действаща до постановяване на друга заповед с ново съдържание, независимо от това кое физическо лице впоследствие е определено за министър. Правилно АССГ е приел, че атакуваното разпореждане не страда и от пороците по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК - същото е постановено в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Именно в съгласие с материалния закон и за постигане целите на специалния ЗКН е наложена адекватната, предвидена в закона и приложима в случая ПАМ - спиране на строителните дейности по подробно индивидуализираната в административния акт многофамилна жилищна сграда и даване на срок, в който проектната документация по строителството й да бъде представена в Министерство на културата за съгласуване с оглед императивната норма на чл. 84, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 83, т. 3 от ЗКН. АССГ е стигнал до законосъобразния извод, че касаторът в качеството си на възложител на строежа е допуснал нарушения на материалния закон - инвестиционните му проекти в част " архитектура" и " конструктивна" не са предварително съгласувани с компетентните органи при Министерство на културата, каквото е изискването на относимата към "Архитектурно- археологически резерват "Одесос" - Варна разпоредба на чл. 83, т. 3 от ЗКН. Отделно от това не е спазено и изискването на т. 7 от Разрешение за строеж № 2/21.01.2013 г., приповтарящо законовата норма на чл. 161, ал. 2 от ЗКН - в процеса на строителните работи да се провежда наблюдение от археолози. Правилно АССГ е приел за неоснователен довода, че условието на т. 7 от Разрешението за строеж е било изпълнено, предвид представения още пред първоинстанционния съд Договор за предварително археологическо проучване от 12.04.2013 г. Видно от доказателствата по делото, този договор е сключен след като на 6-7.04.2013 г. са извършени без необходимото съгласуване и археологично наблюдение изкопните работи, довели до увреждане на археологическите находки. Не могат да бъдат споделени и развитите в касационната жалба доводи за неправилност на съдебното решение, поради това че АССГ неправилно бил заключил, че изискванията на чл. 84, ал. 1 и ал. 2 от ЗКН във вр. с чл. 83, т. 3 от ЗКН били приложими и в случая - т.е. за вече приети проектни документации, по които вече е издадено разрешение за строеж, а не само за новоизготвяни проекти, както твърди касаторът. Правилно в тази връзка АССГ е приел, че разпоредбите на ЗКН, повеляващи предварително съгласуване на инвестиционните проекти, са специални по отношение изискванията на ЗУТ, поради което наличието на влязло в сила разрешение за строеж като стабилен административен акт не дерогира изискването за съгласуване на проектите от органите на Министерство на културата преди издаването му по смисъла на ЗКН. С оглед гореизложеното касационната жалба се явява неоснователна, а постановеното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение