Решение № 4218 от 31.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15940/2008 г.

Решение № 4218 от 31.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15940/2008 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Център за отдих и обучение (ЦОО) гр. София против Решение № 879/28.10.2008 г., постановено по адм. дело № 3556/2008 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 251/10.04.2008 г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП). Твърди се, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което оспорения административен акт бъде отменен. Ответникът - Председателя на Комисията за защита на потребителите, редовно призован, не се явява и представлява и не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства и обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Център за отдих и обучение срещу Заповед № 251/10.04.2008 г. на Председателя на КЗП. За да постанови този резултат съдът е приел, че са налице законовите предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 64б, ал. 3, т. 1 от Закона за туризма (ЗТ). Крайният извод на съда е, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и е съобразена с целта на закона. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са правилни. С оспореният административен акт председателят на Комисията за защита на потребителите е наложил принудителна административна мярка (ПАМ) - временно затваряне на туристически обект, средство за подслон, находящо се в с. Ковачевци, обл. Перник, стопанисвано от Център за отдих и обучение, на основание чл. 64б, ал. 2, т. 3, б. "б" от ЗТ. Разпоредбата на цитирания текст гласи, че председателят на Комисията за защита на потребителите в резултат на контрола по ал. 1 налага принудителна административна мярка временно затваряне на туристически обект по чл. 3, ал. 3, т. 1, 2, 3, 4 и 10 в случаите на предоставяне на туристически услуги в некатегоризиран туристически обект по чл. 3, ал. 3, т. 1, 2, 3 и 10 или в обект, на който не е издадено временно удостоверение за открита процедура за категоризиране. По делото е установено и страните не спорят, че туристическия обект - средство за подслон по чл. 3, ал. 3, т. 1 от ЗТ не е категоризиран и за него не е издадено и временно удостоверение за открита процедура по категоризиране. Съгласно разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от ЗТ, на категоризиране по този закон подлежат туристическите обекти по чл. 3, ал. 3, т. 1, 2, 3, 5, 6 и 10 независимо от формата на собственост и начина на стопанисване. В чл. 46, т. 2 от ЗТ е предвидено, че лицето, предоставящо туристически услуги в туристически обекти по чл. 3, ал. 3, т. 1, 2, 3 и 10 е длъжно да предоставя туристически услуги в категоризиран туристически обект или в обект, на който е издадено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране. Изложеното налага извода, че туристическият обект, средство за подслон, находящ се в с. Ковачевци, обл. Перник, стопанисван от Център за отдих и обучение подлежи на задължително категоризиране по силата на чл. 3, ал. 3, т. 1 от ЗТ. Въпреки това, към момента на издаване на заповедта на председателя на КЗП, той не е бил категоризиран, като липсват данни и към момента да е в процес на категоризация. При правилно установената фактическа обстановка, правните изводи на Административен съд София-град са обосновани и законосъобразни. С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че не са налице изложените в жалбата отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд София-град съответства на закона и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение