Решение № 266 от 29.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1299/2006 г.

Решение № 266 от 29.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1299/2006 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова Производството е по реда на § 2, ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на Н. В. Д. против решение № 374 от 30.03.2007 г., постановено по гр. д. № 2* по описа за 2006 г. на Варненски окръжен съд, гражданско отделение, с което е отменено решение от 11.10.2006 г. по гр. д. № 2474/2004 г. на Варненски районен съд, ХХХIII състав за допускане на делба на павилиони № 7* и № 10 със складови помещения и павилион № 11 със санитарен възел, находящи се в гр. В., в търговски комплекс район "В" - II микрорайон и е постановено друго за отхвърляне в тази част на предявения от Н. В. Д. против И. С. Й. иск за делба. В жалбата са изложени твърдения, които по същество се свеждат до довод за допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като съдът е формирал извод, че липсва придобиване на собствеността на основание, което е изследвал служебно, без да е твърдяно от страните, както и за необоснованост на фактическите изводи и за неправилно приложение на материалния закон. Касаторът иска да се отмени атакуваното решение и делото да се върне за ново разглеждане от въззивния съд. Ответникът по касационната жалба И. С. Й. не е изразил становище по същата. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК (отм.), намира следното: Страните са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен с развод с влязло в сила съдебно решение. Ищцата Н. Д. е поискала делба на процесните павилиони с твърдението, че същите са придобити по време на брака чрез договор за изработка и монтаж. Възражението на ответника И е било, че макар и придобити по време на брака, павилионите са закупени от него в качеството му на едноличен търговец. Варненският окръжен съд е приел, че според експертното заключение на в. л. Д. П. /прието в с. з. на 4.10.2005 г./ павилионите представляват недвижими вещи по смисъла на чл. 110, ал. 1 от ЗС, а представените по делото договори са за изработка и монтаж на павилиони, които се монтират върху общинска земя, а не договори за покупко-продажба, които на основание чл. 18 от ЗЗД, за да са действителни следва да се извършат с нотариален акт. Това е обосновало извода за невалидност на придобивното основание, на което страните твърдят, че са станали приобретатели на павилионите, а съответно същите не са придобити нито в СИО, нито индивидуално от И. Й. и не е налице съсобственост. Посочените изводи на въззивния съд са необосновани и резултат от съществено нарушение на съдопроизводствените правила. На първо място съдът е излязъл извън рамките на спорните между страните обстоятелства - по делото не е имало спор относно статута на процесните павилиони като временни обекти, монтирани на общински терен, а и вещото лице Д. П. е дало заключение, че павилионите не могат да бъдат отделени от земята без да се наруши тяхната цялост, т. е. не могат да бъдат преместени, но могат да бъдат демонтирани. При доказателствата, че се касае до сглобяеми обекти, то необоснован се явява извода на въззивният съд, че павилионите са недвижими вещи по смисъла на чл. 110, ал. 1 от ЗС и за придобиването им е необходимо сключване на договор в нотариална форма. Допуснатото съществено процесуално нарушение и липсата на съображения относно спорните между страните обстоятелства - с какви средства са придобити павилионите и дали същите са част от предприятието на едноличния търговец на ответника по делото, се явяват основание за отмяна на решението в атакуваната му част и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. По изложените съображения и на основание чл. 218ж от ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение