Решение № 11942 от 5.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8032/2023 г.

Образувано е по касационна жалба на Р. Янчина от гр.Кърджали, чрез адв. Янчина срещу Решение 216 от 16.06.2023 г., постановено по адм. дело 136/2023 г. по описа на Административен съд Кърджали. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, нарушения на съществени процесуални правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени Решение 2153-08-82 от 02.03.2023г. на Ръководител ТП на НОИ Кърджали, с което е отхвърлена жалбата и срещу разпореждане 10 по прот. N01486 от 02.12.2022г. на Ръководител на ПО при същото поделение на НОИ. Ответникът Ръководител ТП на НОИ Кърджали оспорва касационната жалба, намира атакуваното съдебно решение за правилно. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за законосъобразност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна. За да отхвърли жалбата срещу оспореното решение, издадено от Ръководител ТП на НОИ Кърджали, първостепенният съд е приел, че органът правилно е приел, че не са налице предпоставките по чл.69в ал.3 КСО за отпускане на месечна добавка от Учителския пенсионен фонд(УПФ) към отпуснатата по общия ред на чл.68 ал.1-2 КСО пенсия на Янчина. Настоящият касационен състав намира този извод за правилен, но не по изложените в обжалваното решение мотиви. Фактическата обстановка е правилно установена, а и няма спор за нея между страните. Спорът е правен и се концентрира само върху приложението на хипотезата на чл.69в ал.3, изр. първо КСО. Настоящият състав на касационната инстанция намира, че в случая от значение са следните обстоятелства. На първо място е безспорно, че осигуреното лице е придобило право на пенсия в общата хипотеза на чл.68 ал.1-2 КСО на дата 22.08.2021г., като към този момент или преди това същата не е удовлетворявала кумулативните предпоставки по чл.69в ал.1, т.1 КСО за придобиване право на пенсия като учител. Това е така, тъй като Янчина е имала достигната възраст по чл.69в ал.1,т.1 КСО още към датата на влизане в сила на нормата(01.01.2016г.), но не е имала изискуемия се специален (учителски) стаж от 25г. и 8 месеца(този стаж тя би достигнала едва на дата 29.07.2022г.). Не е спорно също така, че през целия период и до прекратяване на осигуряването, респ. подаване молба за пенсиониране, лицето е работило на учителска длъжност. Молбата за пенсиониране е входирана от Янчина на дата 04.08.2022г., като с нея е поискано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в общата хипотеза на закона, поради което с разпореждането на пенсионния орган от 30.08.2022г. първоначално е отпусната такава в минимален размер, а с това от 02.12.2022г. е изменено предходното, като е определена пенсията в окончателния и размер, но с него не е отпусната добавка от УПФ по чл.69в ал.3 КСО. При това положение следва да се посочи в по-общ план, че новелата на чл.69в ал.3 КСО изисква кумулативното наличие на следните предпоставки: лицата, които искат да се възползват от нея да заемат учителска длъжност и да се придобили придобили право на пенсия при условията на ал. 1(т.е. за пенсиониране като учители), но да се пенсионират при условията на чл. 68, ал. 1 и 2, КСО, т.е. по общия ред. Тази норма обаче не се прилага изолирано, а във връзка с цялостната философия и правна логика на този институт. Видно е в тази връзка от разпоредбата на чл.69в ал.2 КСО, че пенсионирането на учителите е уредена правна възможност за тях за едно по-ранно пенсиониране, като на лицата се отпуска пенсия за осигурителен стаж и възраст, която обаче е определена като срочна пенсия за ранно пенсиониране от Учителския пенсионен фонд. От анализа на това правило се обосновава и извода, че се касае за хипотеза, при която законодателят е създал възможност учителите да се пенсионират по-рано(като възраст) от останалите лица, респ. от достигане на възрастта за придобиване право на пенсия по чл.68 ал.1 КСО(in fine на същото правило). Или самото съществуване на определеното от законодателя срочно ранно пенсиониране е достигането на възрастта, респ. и необходимия осигурителен стаж, за пенсиониране по общия ред на лицето. Т.е. това право ще е винаги на негово разположение(в патримониума му), но срочно до пораждане на това по чл.68 ал.1-2 КСО. След като в настоящия случай на 22.08.2021г. Янчина безспорно е придобила право за пенсиониране по общия ред, респ. в никой момент преди това за ранно пенсиониране като учител по чл.69в ал.1,т.1 КСО, фактът, че на дата 29.07.2022г. тя формално ще придобие и 25 г. и 8 специален (учителски) стаж, няма да породи за нея възникване от този момент и на право на ранно пенсиониране като учител, тъй като срокът за неговото съществуване е принципно определен от законодателя до придобиване правото на пенсиониране по чл.68 ал.1-2 КСО. От своя страна съществуването на добавката от УПФ по чл.69в ал.3 КСО, извън възникнало право на пенсиониране по ал.1 е невъзможно, тъй като ясно в закона е посочено, че такава се следва само на учителите, които са придобили право на пенсия при условията на ал. 1(т.е. на ранно пенсиониране). В случая Янчина няма как да придобие токова право след дата 22.08.2021г., независимо, че формално е изпълнила и изискването на закона за минимален размер на учителския стаж(в този смисъл е и Решение 334 от 09.01.2019 г. на ВАС по адм. д. 218/2018 г., VI о.). Използваните в нормата на чл.69в ал.3, изр. първо КСО два различни отправни момента(по отношение правото по чл.69в ал.1 се визира момента на придобиването/възникването му(са придобили), а досежно правото по чл.68 ал.1-2 КСО се визира момента на неговото упражняване се пенсионират) не създава друго убеждение, като се държи сметка за съдържанието и същността на това право, вкл. и с оглед вече посоченото в ал.2 на чл.69в КСО. При това положение изводите на първоинстанционния съд в тази насока не могат да бъдат споделени. Не е налице и соченото с касационната жалба несъобразяване с изводите в Решение 3340 от 12.03.2021 г. на ВАС по адм. д. 13615/2020 г., VI о., тъй като в посочения казус лицето е придобило право на пенсия по чл.68 ал.1-2 КСО на дата 05.12.2019г., а такова по чл.69в ал.1 КСО на дата на 12.09.2018г. Т.е. точно обратното на положението по настоящия случай. С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно като краен резултат, поради което следва да се остави в сила. По разноските. С оглед изхода, разноски са дължат на НОИ, за която страна се констатираха те да са в размер на общо 50 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.78 ал. 8 ГПК във вр. с чл.37 ал.1 ЗПП и чл.25а ал.3 от Наредбата за правната помощ за осъществена защита от юрисконсулт, изразила се само в депозиране на становище, без явяване в съдебно заседание. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,