Решение № 6165 от 22.6.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР/Комисията) срещу решение 5749 от 13.10.2021 г., постановено по адм. д. 7441/2020 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ), с което е отменено Решение Ц-28 от 01.07.2020 г. на Комисията, в частта по т. 8, с която по отношение на Топлофикация - Разград АД се утвърждават пределни цени на топлинната енергия и преференциални цени и премии за електрическата енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, при прилагане на метода на ценово регулиране норма на възвръщаемост на капитала за ценови период от 01.07.2020 г. до 30.06.2021 г., преписката е върната на КЕВР за ново произнасяне в едномесечен срок, считано от влизане на решението в сила, съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона и КЕВР е осъдена да заплати на дружеството разноски в първоинстанционното производство. Изложени са доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че съдът подходил формално, без изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за правилното решаване на делото. Съдът неправилно е приел за основателни възраженията на дружеството относно намаляване на нормата на възвръщаемост на привлечения капитал, разходите за амортизации, разходите за ремонти, разходи за заплати и възнаграждения, разходи за осигуровки и социални разходи, разходи за материали за текущо поддържане, количества продадена електрическа енергия за периода и корекцията на условно-постоянните разходи, свързани с природния газ. Топлофикация - Разград АД не е обосновала и не е доказала пред КЕВР необходимостта и икономическата целесъобразност на заявените ценообразуващи елементи. Съдът не е съобразил нормативните изисквания и правила за определяне на нормата на възвръщаемост на привлечения капитал (НВпк), както и с изискването за равнопоставеност на дружествата от сектора и едногодишния период на ценообразуване по метода норма на възвръщаемост на капитала. Съдът не е отчел, че прилагането на линеен метод на амортизация не е достатъчно, за да се приеме, че заявителят е спазил всички изисквания относно прогнозиране на разходите. Сочи за необоснован извода на АССГ, че намалението на разходите за ремонт е довело до ограничаване на възможностите за осигуряване на необходимия финансов и организационен ресурс за дейността на предприятието. Твърди се, че не е налице материалноправна разпоредба, която да изисква разходите за заплати и възнаграждения да се определят на база средна заплата в сектора, предвид което КЕВР не е нарушила правилата за образуване и утвърждаване на цените. Неправилно съдът приема за основателно възражението на дружеството по отношение разходите за текущо поддържане. Сочи се, че първоинстаниионният съд неправилно е приел за основателно и възражението на жалбоподателя относно количествата продадена електрическа енергия за периода 01.07.2020 г. - 30.06.2021 г. Развива съображения, че Топлофикация - Разград АД не е обосновала и не е доказала пред КЕВР необходимостта и икономическата целесъобразност на заявените ценообразуващи елементи. Именно по отношение на елементите с прогнозен характер АССГ неправилно и в нарушение на закона е приел, че същите непременно трябва да съвпадат с исканията на дружеството, дори когато тези искания са в директно нарушение на правилата за образуване и регулиране на цените. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата на дружеството. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Топлофикация - Разград АД, чрез процесуален представител, счита касационната жалба за неоснователна. Претендира разноски по представен списък. Ответникът Фонд "Сигурност на електроенергийната система", не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение, по жалба на Топлофикация - Разград АД е отменено Решение Ц-28/01.07.2020 г. на КЕВР, с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 и т. 8б, чл. 30, ал. 1, т. 3 и т. 4, чл. 33, чл. 33а, чл. 36а, ал. 2 от Закона за енергетиката, чл. 2, т. 1 и т. 2, чл. 3, ал. 2, т. 1, чл. 32, ал. 1 и чл. 37 от Наредба 5 от 23.01.2014 г. за регулиране на цените на топлинната енергия, чл. 2, ал. 2, т. 1, чл. 3, ал. 2, т. 1, чл. 24, чл. 49, ал. 1 и чл. 56 от Наредба 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия и Указанията за образуване на цените на топлинната енергия и на електрическата енергия от комбинирано производство при регулиране чрез метода норма на възвръщаемост на капитала, приети с решение по протокол 116 от 26.06.2018 г., по т. 1 на КЕВР, считано от 01.07.2020 г., утвърждава пределни цени на топлинната енергия и определя преференциални цени и премии за електрическата енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, при прилагане на метода на ценово регулиране норма на възвръщаемост на капитала, в частта по т. 8 по отношение на Топлофикация - Разград АД и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, при спазване на указанията по приложението на закона, дадени в мотивите на решението, както и са присъдени направените по делото разноски. За да уважи жалбата на дружеството съдът е приел, че административният акт е постановен от компетентен орган, в установената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон при определяне на ценообразуващите елементи: нормата на възвращаемост на привлечения капитал, разходите за амортизации и за ремонти, разходите за заплати и възнаграждения, разходите за осигуровки и социалните разходи и разходите за материали за текущо поддържане. По делото пред първоинстанционния съд е изслушана съдебна комплексна технико-икономическа експертиза (СКТИЕ), изготвена от вещи лица икономист и инженер, оспорена от КЕВР по съображения, подробно изложени в депозираното по делото становище. Същата е приета от съда като изготвена въз основа на приобщения доказателствен материал, допълнителните разяснения и поясненията, направени от вещите лица в открито съдебно заседание. По отношение нормата на възвръщаемост на привлечения капитал, съдът е приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 31, т. 4 от ЗЕ - цените трябва да осигуряват икономически обоснована норма на възвръщаемост на капитала. Установил е, че КЕВР е утвърдила норма на възвращаемост на капитала на база статистически данни на БНБ към 31.12.2019 г. Приел е, че не е икономически обосновано статистическите данни за лихвените нива към края на 2019 г. да се прилагат към кредити, привличани от топлофикационното дружество в предходен регулаторен период при положение, че дружеството няма нито задължението, нито възможността да предоговаря или рефинансира кредитите си ежегодно. В тази връзка е приел, че директното прилагане на пазарната лихва към края на последната календарна година без анализ и прилагане на корекции е необосновано от икономическа гледна точка. На следващо място АССГ е установил, че при определяне на утвърдената средно претеглена норма на възвръщаемост на капитала, КЕВР е приложила т. 41 от Указания-НВ, 2018, като е взела предвид норма на възвръщаемост на привлечения капитал от 3,24% по официални данни на БНБ за кредити за нефинансови предприятия, за периода към края на предходната 2019 г. Според цитираната т. 41, КЕВР определя пределна пазарна цена на привлечения капитал, на основата на статистически данни за пазарните й величини и/или официално публикувана прогнозна информация. Съдът е установил още, че в т. 41 на Указанията не е посочено към кой момент следва да се вземат статистическите данни за пазарната цена на привлечения капитал, но КЕВР необосновано е приел статистическите данни към края на предходната година, без да обсъди дали са актуални към датата на постановяване на оспореното решение, още по-малко какви са прогнозните стойности през целия ценови период. Съдът е приел, че непризнаването на договорената цена на привлечения капитал води до невъзстановяване на разходите за лихви на съответното дружество в пълен размер от относимата за тях норма на възвръщаемост на привлечения капитал, която разлика трябва да се покрие от възвръщаемостта на собствения капитал Съдът е приел относно разходите за амортизации в преноса, че Комисията ги е намалила незаконосъобразно от 109 хил. лв. на 49 хил. лв. или с 60 хил. лв., в нарушение на чл.31, т.2, б.г от ЗЕ, чл.9, ал.6 от НРЦТЕ. Посочено е, че прогнозната сума за разходи за амортизации в заявлението на Топлофикация - Разград АД е съобразена изцяло със счетоводната политика на дружеството и тяхното признаване от данъчна гледна точка. Амортизациите са изчислени на база определените срокове на амортизиране и текущите отчетни разходи, като определеният от Комисията срок от 35 години противоречи на счетоводната политика и не отразява полезния срок на живот на различните съоръжения. Приел е, че липсват данни как КЕВР е достигнала до приетия полезен живот на активите от 35 години, при положение че за предходни регулаторни периоди този срок е бил определен от Комисията на 25 години. Изложено е заключението по СКТИЕ, според което не е икономически обоснован подхода на органа за приемане на осреднен полезен живот на всички активи в производството, съответно и на преноса, без преценка на активите по групи и съобразяване на техния технически и икономически полезен живот. По отношение на разходите за ремонти Комисията е извършила корекция в посока намаление от 175 хил. лв. на 75 хил. лв. или със 100 хил. лв., до нивото на отчетената стойност през 2019 г., завишена допълнително с 50% поради липса на финансови и организационни възможности на дружеството за извършване на ремонтни дейности значително над отчетената стойност през 2019 г. и в съответствие с т. 1.2 от общия подход. Съдът е обосновал извод, че КЕВР не излага мотиви относно така осъществената корекция. Приел е, че непризнаването на разходите за ремонти в заявения размер води до значително влошаване на финансовото състояние на дружеството, тъй като същото е длъжно с цел спазване на лицензионните си задължения да финансира изпълнението на аварийни ремонти, за които няма възвръщаемост. Съдът е изложил, че непълното възстановяване на разходи се отразява в намаление на утвърдената възвръщаемост, тъй като частта от разходи, които енергийното предприятие следва да извърши за осъществяване на лицензионната дейност, но не са признати от КЕВР и включени в утвърдените цени, се покриват за сметка на възвръщаемостта на капитала, което е в противоречие на предвидения в чл. 31, т. 2 от ЗЕ принцип на регулиране, според който цените на енергийните предприятия следва да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността им, в т.ч. и разходите за ремонти. Съдът е приел относно разходите за заплати и възнаграждения и съобразно приетото в изслушаната по делото СКТИЕ, че заявеният размер не е приет изцяло от КЕВР, а в рамките на установеното в т. нар. общ подход увеличение от 8,9%, във връзка с увеличението на минималната работна заплата в страната от 01.01.2020 г., като по този начин дружеството е поставено в неравностойно положение. Направил е извод, че еднаквото третиране изисква не прилагането на един и същ процент увеличение спрямо всички топлофикационни дружества, а общ принцип за изравняване на заплатите до средните за сектора, което означава различен процент, в зависимост от спецификите на всяко дружество. Приложен е общият подход - допуснато е единствено увеличение с 8,9% на отчетените разходи за базисната година, колкото е увеличението на минималната работна заплата. Приел е, че дружество е заявило увеличение в по-голям размер на разходите за заплати и възнаграждения и свързаните с тях осигурителни вноски, обосновано с необходимостта от привличане и поддържане на високо квалифициран персонал в предприятието. На следващо място съдът е намерил за необосновано и намалението на разходите за осигурителни вноски, които са коригирани от 111 хил. лева на 109 хил. лева, или с 2 хил. лева, в съответствие с т. 1.3 от общия подход. По отношение на намалените от КЕВР разходи за материали за текущо поддържане с 56 хил. лв., съдът е изложил, че непризнаването на присъщи разходи за текущо обслужване на ключово съоръжение водят до намаляване цените на топлинната и електрическа енергия и съответно до невъзможност дружеството да отдели финансов ресурс за извършването им или с цел обезпечаване на лицензионните си задължения да финансира въпросните технически обслужвания като същите няма да бъдат възвърнати през определените от Комисията цени. Посочено е, че разходите за материали са икономически обосновани, когато са присъщо-необходими и са подробно аргументирани по видове и стойности. С тези мотиви административният съд е приел, че утвърдените с Решение Ц-28 от 01.07.2020 г. на КЕВР пределни цени на топлинната енергия и определените преференциални цени и премии за електрическата енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, при прилагане на метода на ценово регулиране норма на възвръщаемост на капитала, в частта по т. 8 по отношение на Топлофикация - Разград АД, са формирани при противоречие с материалния закон. Решението е правилно. Производството пред КЕВР е образувано по заявление от Топлофикация - Разград АД до КЕВР за утвърждаване на цени на електрическа и топлинна енергия. Дружеството е предложило за утвърждаване следните цени на енергия, без ДДС: 1. Преференциална цена на електрическата енергия - 174,52 лв./MWh; 2. Еднокомпонентна цена на топлинната енергия с топлоносител гореща вода - 102,50 лв./MWh, като цените на енергията са изчислени с цена на природен газ 410, 00 лв./knm3 при калоричност 8 174 ккал/ knm3. По отношение на справка 1 Разходи са извършени следните корекции: -разходите за амортизации в преноса на топлинна енергия са намалени с 60 хил. лв. от 109 хил. лв. на 49 хил. лв.; -разходите за ремонт са намалени с 100 хил. лв. от 175 хил. лв. на 75 хил. лв., до нивото на отчетената стойност през 2019 г., завишена допълнително с 50% поради липса на финансови и организационни възможности на дружеството за извършване на ремонтни дейности значителна над отчетената стойност през 2019 г. и в съответствие с т. 1.2 от общия подход; -разходите за заплати и възнаграждения са коригирани от 544 хил. лв. на 486 хил. лв. или са намалени с 58 хил. лв. до нивото но отчетената стойност през 2019 г. и в съответствие с т. 1.3 от общия подход; -разходите за осигурителни вноски и социални разходи са намалени с 11 хил. лв. от 111 хил. лв. на 100 хил. лв.; -разходите за материали за текущо потребление са намалени с 56 хил. лв. от 116 хил. лв. на 60 хил. лв.; -допълнително добавената разходна позиция други е коригирана от 54 хил. лв. на 0 хил. лв., като неприсъщи за лицензионната дейност; По отношение на справка 2 Рeгулаторна база на активите: необходимият оборотен капитал е изчислен като 1/8 от утвърдените годишни оперативни разходи без разходи за амортизации. По отношение на справка 3 Норма на възвръщаемост на капитала: нормата на възвръщаемост на привлечения капитал е коригирана от 4,84% на 3,24%, в съответствие с т. 41 от Указания НВ и т. 3 от общия подход. Определени са и прогнозни цени на природния газ, както и цена за достъп и пренос през газопреносната, съответно газоразпределителната мрежа. След публикуване на доклада Топлофикация - Разград АД представя възражението си по доклада и извършените с него корекции в ценообразуващите елементи. След проведено на 09.06.2020 г. открито заседание за обществено обсъждане КЕВР е приела Решение Ц-28 от 01.07.2020 г., като в частта му по т. 8, e приела следните цени за Топлофикация - Разград АД: 1.Преференциална цена на електрическа енергия без ДДС - 190,10 лв./MWh, в т.ч: .Индивидуални разходи за единица енергия - 190,10 лв./MWh;. Премия по чл. 33а от ЗЕ - 100,67 лв./MWh. 2.Еднокомпонентна цена на топлинната енергия с топлоносител гореща вода - 85,73 лв./MWh; 3.Ценообразуващи елементи по т. 1 и т. 2: ·Необходими годишни приходи 5 007 хил. лв., в т. ч: ·Разходи 4 748 хил. лв., от които условно-постоянни 1 457 хил. лв. и променливи 3 291 хил. лв.; ·Регулаторна база на активите 4 873 хил. лв.; ·Норма на възвръщаемост - 5,32%; -Електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство 15 237 MWh; -Топлинна енергия с топлоносител гореща вода 24 620 MWh; Решението на КЕВР по т. 8 е оспорено от дружеството пред АССГ по реда на чл. 13, ал. 9 от ЗЕ. В развилото се производство съдът е приел съдържащите се в административната преписка доказателства, както и е допуснал и приел комплексна съдебна технико-икономическа експертиза. Въз основа на установената от събраните по делото доказателства фактическа обстановка при постановяване на обжалваното решение съдът е направил и своите правни изводи относно приложимите материалноправни разпоредби при определяне на цените на електрическа и топлинна енергия на жалбоподателя по обявения от административния орган метод на регулиране "норма на възвръщаемост на капитала", като е изследвал ценообразуващите елементи, за които КЕВР е извършила корекции по заявлението и възраженията на дружеството. По отделните компоненти на цените: Доводът на касатора, че съдът неправилно е приел за основателно възражението на жалбоподателя по отношение на нормата на възвръщаемост на привлечения капитал не се споделя от настоящата инстанция. Съгласно чл. 31, т. 4 от ЗЕ цените на енергийните предприятия трябва да осигуряват икономически обоснована норма на възвръщаемост на капитала. Видно от Справка 3 НВпк е коригирана, заявена е 4,84%, а е одобрена 3, 24%. Така заявената НВпк се формира от заеми от 2009 г. и 2019 г. С обжалвания административен акт КЕВР е утвърдила НВпк на база на статистически данни на БНБ към 31.12.2019 г. Нормата на възвръщаемост на собствения капитал е намалена на 5% за всички дружества при отчитане на изискванията на чл. 23, т. 4 от ЗЕ, както и специфичните условия на работа на топлофикационните дружества и ценовата еластичност на търсенето на предлаганите услуги. Съдът правилно е приел, че не е икономически обосновано статистическите данни за лихвените нива към края на 2019 г. да се прилагат към кредити, привлечени от топлофикационното дружество в предходен регулаторен период при положение, че дружеството няма нито задължението, нито възможността да предоговаря или рефинансира кредитите си ежегодно. Одобрената от КЕВР НВпк може да се приеме за икономически обоснована за кредити, получени през периода, за който се отнася, но не се отчитат влияния като такси за разглеждане и управление на кредита и други, каквито са налице при банковите заеми. Директното прилагане на пазарната лихва към края на последната календарна година, без анализ и прилагане на корекции, е необосновано от икономическа гледна точка. При определяне на утвърдената среднопретеглена норма на възвръщаемост, КЕВР е приложила т. 41 от Указания-НВ/2018, като е взела предвид норма на възвръщаемост на привлечения капитал от 3, 24% по официални данни на БНБ за кредити за нефинансови предприятия, за периода към края на предходната 2019 г. Съгласно посочената т. 41, КЕВР определя пределна пазарна цена на привлечения капитал, на основата на статистически данни за пазарните й величини и/или официално публикувана прогнозна информация. В тази връзка настоящата касационна инстанция счита, че в т. 41 на Указанията не е посочено към кой момент следва да се вземат статистическите данни за пазарната цена на привлечения капитал. КЕВР необосновано е приела статистическите данни към края на предходната година, без да обсъди дали са актуални към датата на постановяване на оспореното решение, още по-малко какви са прогнозните стойности през целия ценови период. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че включването в цените на норма на възвръщаемост на привлечения капитал под приложимия среднопретеглен за жалбоподателя размер по силата на действащи и обвързващи го договори за кредит би довело до намаляване на неговата възвращаемост, като разликата се покрива за негова сметка. Доводът на касатора, че съдът неправилно е приел за основателно възражението на жалбоподателя по отношение на разходите за амортизации в преноса на топлинна енергия не се споделя от настоящата инстанция. При изпълнение на правомощията си по ценово регулиране КЕВР е задължена да осигурява баланс между интересите на енергийните дружества и клиентите. Разходите за амортизации следва да се извършват на база отчетната стойност на относимите активи към преноса, съответно производството, като срокът за амортизиране да се определя по групи активи, съобразно полезния им живот по групи, какъвто подход се използва в данъчното законодателство. Намалението на разходите за амортизация на активите за обновяване на материалните производствени мощности е принципно технически и икономически необосновано поради физическото остаряване на оборудването и поради бързото развитие на техниката изискващо непрекъснато обновяване на производственото оборудване, с оглед постигане на оптимални икономически резултати. В допълнение, намаляването на разходите за обновяване на топлопреносната структура принципно е технически необосновано, тъй като е налице постоянна нужда от поддръжката и подмяната с оглед техническото състояние и необходимост от преоразмеряване спрямо изменените топлинни товари. Административния съд правилно е отбелязал, че подходът за осредняване, използван от КЕВР не отразява коректно полезния живот на активите в производството и в преноса, и определените разходи за амортизации в резултат на него не възстановяват икономически обоснованите разходи за амортизации на дружествата. Икономически обоснованият начин за преценка и изчисляване разходите за амортизации е с определяне на полезен живот по групи активи - еднакъв за всички дружества с цел да бъдат равнопоставени и при съобразяване на техническия и икономическия полезен живот на конкретните активи. КЕВР е приела осреднен полезен живот на всички активи в производството, съответно в преноса, което би могло да доведе до ощетяване на някои енергийни предприятия, поради разлики в отчетната стойност на активите от различните групи, чиито полезен живот е различен. Регулаторният орган сам посочва, че техническите и експлоатационните характеристики на енергийните обекти за производство и за пренос на топлинна енергия на всички регулирани дружества са му служебно известни и поради това е извършена обобщена оценка на техния полезен живот, като е прието за целесъобразно за регулаторни цели да се приемат единни амортизационни квоти за активите за производство и за пренос на топлинна енергия. Настоящата касационна инстанция намира един такъв подход за неправилен, доколкото следва да се отчита индивидуалните особености и технически характеристики на активите на всеки от заявителите, в противен случай би се обезсмислила необходимостта от индивидуална заявка и обосновка на исканите изменения от дружествата. Като не е сторил това, административният орган е постановил акта си при нарушение на материалния закон, чрез несъразмерно упражняване на принципът на оперативна самостоятелност залегнал в чл. 6 от АПК. Неоснователен е доводът на касатора, че съдът неправилно е приел за основателно възражението на жалбоподателя по отношение на разходите за ремонт. КЕВР е намалила разхода до нивото на отчетените през 2019 г. без подробен анализ на заявените за необходими от дружеството такива, съобразно характеристиката на използваните от него съоръжения и необходимостта от такива в конкретния период за всяко от тях. Правилно и обосновано, съдът от първата инстанция е констатирал, че липсват анализ и мотиви за извършеното намаление. Настоящата инстанция намира, че е възможно непризнаването на разходите за ремонти в заявения размер да доведе до непълно възстановяване на разходите за ремонти, в случай че бъдат извършени, или ще доведе до неизвършване на всички планирани ремонтни дейности. Непълното възстановяване на разходи се отразява в намаление на утвърдената възвръщаемост, тъй като частта от разходи, които енергийното предприятие следва да извърши за осъществяване на лицензионната дейност, но не са признати от КЕВР и включени в утвърдените цени, се покриват за сметка на възвръщаемостта на капитала. Трябва да се има предвид, че непризнаването на присъщо необходими разходи и невключването им в цените във всеки случай се отразява в непълно възстановяване на икономически обосновани разходи. Това рефлектира в намаление на утвърдената възвръщаемост, което е в противоречие на предвидения в чл. 31, т. 2 ЗЕ принцип на регулиране, според който цените на енергийните предприятия следва да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността им, в т.ч. и разходите за ремонти. В тази връзка, разходите за ремонти са явяват технически необходими и обосновани с цел гарантиране на нормалната експлоатация на енергийните съоръжения. Неоснователен е доводът на касатора, че съдът неправилно е приел възражението на жалбоподателя по отношение на разходите за заплати и възнаграждения, съответно и свързаните с тях разходи за осигуровки и социални разходи. По отношение на този ценообразуващ елемент съдът е формирал законосъобразен правен извод, основан на данните по делото и комплексната техникоикономическа експертиза. Във връзка с разходите за заплати и възнаграждения, заявени от Топлофикация - Разград АД е установено, че корекцията в заявените от дружеството разходи е в намаление с 58 хил. лв. за заплати и възнаграждения и с 11 хил. лв. за свързаните с тях осигуровки. Допуснатото от КЕВР увеличение на разходите за възнаграждения и заплати е в размера на 8,9%, във връзка с увеличението на минималната работна заплата в страната от 01.01.2020 г. В обосновката си за исканото увеличение на разходите за заплати и възнаграждения Топлофикация - Разград АД е посочила, че целта е да се навакса изоставането на възнагражденията, които са съществено под средния размер на заплатите в отрасъл Енергетика. Видно от СКТИЕ се установява, че КЕВР не е предоставила данни и не е извършила сравнителен анализ по отношение на заплащането в различните дружества. В случая КЕВР е намалила заявените разходи в нарушение на приложимите чл. 8, ал. 4 от Наредба 5 от 23.01.2014 г., съответно чл. 11, ал. 4 от Наредба 1 от 14.03.2017 г. и Глава втора, раздел 1 от Указанията, в които е предвидено КЕВР да утвърждава прогнозен размер на разходите след преценка за икономическата им обоснованост, въз основа на представени от дружествата обосновки и доказателства и на база сравнителен анализ, което в случая не е сторено. В никакъв случай сравнителният анализ не може да се идентифицира с възприетия от регулатора общ подход за оценяване в сектора. Ограничението от КЕВР на допуснатото увеличение до 8,9% не отчита състоянието на пазара на труда в различните региони на страната и няма да позволи повишаване на конкурентоспособността на дружеството в региона при наемане на персонал. Така приложен общият процент на увеличение нарушава принципа за равенство, обективиран в чл. 8, ал. 2 от АПК, който е доразвит в специалната уредба на чл. 23, т. 5 от ЗЕ - При изпълнение на регулаторните си правомощия Комисията се ръководи от принципа за осигуряване на равнопоставеност между отделните категории енергийни предприятия и между видовете клиенти. Напълно логични и обосновани са възраженията на ответника за състоянието на пазара на труда в сектора. Те не са били оборени от касатора в хода на административното и съдебно производство. Предвиденото увеличаване няма да преодолее съществуващото изоставане на средната работна заплата в дружеството в сравнение със средната месечна заплата на наетите лица по трудово и служебно правоотношение през 2019 г. в отрасъл Енергетика". В случая при прилагане на общия подход е нарушен принципът на чл. 23, т. 5 от ЗЕ и по отношение на процесното дружество не е отчетено значителното изоставане от средната заплата за отрасъла. В тази връзка настоящата инстанция счита, че в тази си част решението на КЕВР е постановено в нарушение на чл. 23, т. 5 от ЗЕ, след като регулаторът не осигурява равнопоставеност между енергийните предприятия и не отчита спецификата на конкретното дружество Топлофикация - Разград АД. Еднаквото третиране изисква не прилагане на един и същ процент увеличение спрямо всички дружества от сектор Топлоенергетика, а изравняване на заплатите до средната за сектора, което означава различен процент в зависимост от спецификите на всяко дружество. Неоснователен е и доводът на касатора, че съдът неправилно е приел за основателно възражението на жалбоподателя по отношение на разходите за материали за текущо поддържане, намалени от регулатора с 56 хил. лв. Видно и от заключението на СКТИЕ от направената корекция не става ясно кои разходи за материали за текущо поддържане са коригирани и защо. Топлофикация - Разград АД е описала, че увеличението спрямо отчетената стойност се дължи на промяна в броя и стойността на планираните технически обслужвания на Инсталацията за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, произведена и доставена от GEJеnbaсher. Непризнаването на присъщи разходи за текущо обслужване на ключово съоръжение водят до намаляване цените на топлинната и електрическа енергия и съответно до невъзможност дружеството да отдели финансов ресурс за извършването им или с цел обезпечаване на лицензионните си задължения да финансира въпросните технически обслужвания като същите няма да бъдат възвърнати през определените от Комисията цени. Разходите за материали са икономически обосновани, когато са присъщо-необходими и са подробно аргументирани по видове и стойности. В справките към заявлението за утвърждаване на цени Топлофикация - Разград АД е посочило количество продадена електрическа енергия за периода 01.07.2020 г. - 30.06.2021 г. в размер на 15 000 MWh. В решението на КЕВР, без да е посочен аргумент, количеството е коригирано на 15 237 MWh, т.е. налице е увеличение с 237 MWh. Същевременно направеното увеличение по никакъв начин не води до увеличение на планирания разход за природен газ и съответно на размера на променливите разходи, които се изчисляват за производството на планираното количество от 16 500 MWh. Коригираната стойност представлява намаление на необходимите приходи с приблизително 45 хил. лева, за което намаление не е изложен конкретен анализ на увеличението на количествата електрическа енергия за продажба, като по повод неприемане на възражението на дружеството е посочено, че са коригирани собствените нужди от електрическа енергия, в съответствие с постигнатата стойност през базисната година. Комисията не е изложила собствени мотиви, поради което е достигнала и до незаконосъобразен извод. По отношение разликата между разходите за природен газ, които се изчисляват на база планираните и заявени от Топлофикация - Разград АД количества гориво природен газ и одобрената от КЕВР цена на природния газ, и утвърдените и включени в цените разходи за гориво - природен газ, поради намалението на количеството природен газ за парната и водогрейната част на централата, също липсват мотиви от страна на Комисията. Извършената от КЕВР корекция в увеличение на продаденото количество електрическа енергия се отразява в намаление на продажната цена на електрическата енергия в изчислителния модел, тъй като относимите необходими приходи се разпределят върху по-голямо количество за продажба. Неоснователни са и възраженията в касационната жалба за допуснато при постановяване на оспореното съдебно решение нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил всички представени доказателства по делото, като е обосновал собствени правни изводи, основани както на изводите на комплексната съдебна технико-икономическа експертиза, така и на останалите доказателства по делото, преценени в тяхната съвкупност. Съдът е изпълнил процесуалното си задължение за проверка законосъобразността на административния акт на всички основания по чл. 146 от АПК, изяснил е релевантните за спора фактически обстоятелства. Предвид на изложеното настоящият съдебен състав приема, че не са налице касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, които да обуславят отмяна на решението, поради което същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, искането за присъждане на разноски, направено от процесуалния представител на касатора като неоснователно следва да се остави без уважение. Ответникът претендира такива, поради което съдът следва да му присъди сумата от 500 лева. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение