Решение № 13614 от 16.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7966/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал.7 вр. чл. 129, ал. 7 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция Обжалване и данъчно -осигурителна практика (ОДОП) София при ЦУ на НАП против Решение 2711/23.04.2024 г. на Административен съд София град (АССГ), постановено по адм. д. 11658/2023 г., с което е отменен Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) П-29002923130789-004-001/28.07.2023 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП ГДО, в оспорената му част, потвърдена с Решение 1468/13.10.2023 г. на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП. За съвместно разглеждане е приета и частната жалба на ХЕФТИ МЕТАЛС ЕООД против Определение 8879/17.06.2024 г. на АССГ по адм. д. 11658/2023 г., с което е отхвърлено искането му за изменение на решението по делото в частта му за разноските. С доводи за наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и трето АПК касаторът претендира отмяна на решението на административния съд и присъждане на разноски (юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция в размер на 3 005 лв. и държавна такса 235.45 лв.). В открито съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юрк. Михайлова. Страната представя списък на разноските по чл. 80 ГПК. Ответникът по касационната жалба ХЕФТИ МЕТАЛС ЕООД, ЕИК 202211464 със седалище и адрес на управление: гр. София, [жк], [улица] оспорва същата като неоснователна чрез пълномощника си адв. Терзиева. Иска да бъде оставено в сила оспореното първоинстанционно решение. Представителят на Върховната прокуратура дава подробно мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС) в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването, против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е АПВ П-29002923130789-004-001/28.07.2023 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП ГДО, в оспорената му част, потвърдена с Решение 1468/13.10.2023 г. на директора на Дирекция ОДОП София, относно отказано възстановяване на сума в размер на 29 731.48 лв., установена като надвнесен ДДС за данъчния период (д. п.) м. януари 2014 г. с Ревизионен акт (РА) Р-22002215007949-091-001/11.07.2016 г. заедно с лихва в размер на 7 015.90 лв. за периода 17.03.2014 г. до датата на РА 11.07.2016 г. (размерът на лихвата и периодът, за който се претендира, са посочени в искането по чл. 129, ал. 1 ДОПК с вх. 26.Х-7884/05.07.2023 г.). АССГ приема, че АПВ е издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма и има изискуемото от същия съдържание. Приема, че при издаването му са спазени административнопроизводствените правила. За да отмени акта като материално незаконосъобразен, съдът е изложил мотиви за това, че искането на дружеството по чл. 129, ал. 1 ДОПК по съществото си представлява заявление за корекция на грешка по чл. 126, ал. 3, т. 2 ЗДДС, свързана с неправомерно начислен ДДС в размер на 29 731.48 лв. за д. п. м. януари 2014 г. Върнал е преписката на компетентния орган по приходите с указания за извършване на проверка и ново произнасяне по искането с вх. 26.Х-7884/05.07.2023 г. Решението на АССГ е правилно като краен резултат, но по мотиви, различни от изложените него. Тъй като по фактите не е налице спор между страните и тъй като в касационната жалба не се твърдят съществени процесуални нарушения като касационно основание, с оглед предмета на касационната проверка, очертан в чл. 218 АПК, не се налага отмяна на оспорения съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. С РА Р-22002215007949-091-001/11.07.2016 г. за д. п. м. януари 2014 г. е установен надвнесен ДДС в размер на 29 731.48 лв. Според мотивите на акта ДДС в посочения размер е неправомерно начислен от ревизираното дружество ХЕФТИ МЕТАЛС ЕООД с протоколи по чл. 117 ЗДДС, тъй като дублира отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от НАДИН ЕАД с влязъл в сила РА 2171306302/18.10.2013 г. РА Р-22002215007949-091-001/11.07.2016 г. е оспорен пред АССГ в частите му, потвърдени от решаващия орган при обжалването му по административен ред, а именно: 1. установено задължение за корпоративен данък за 2013 г. в размер на 38 420.26 лв. и лихва 8 905.85 лв.; 2. отказано право на приспадане на ДДС в размер на 1 794 по фактури, издадени от БИЛДИНГ КОНСТРУКШЪН БГ ЕООД и лихва 393.23 лв.; 3. отказано право на приспадане на ДДС в размер на 967 126.20 лв. по издадени протоколи по чл. 117 ЗДДС; 4. в частта от РА, в която не са определени лихви върху ДДС за възстановяване в размер на 29 731.48 лв., неправомерно начислен в д. п. м. януари 2014 г. Това е видно от Решение 2739/21.04.2022 г. на АССГ по дело 11534/2018 г., постановено по оспорването на РА от дружеството, а също така и от Решение 6396/14.06.2023 г. на ВАС по адм. д. 9551/2022 г. В оспорените му части РА е потвърден с посоченото решение на АССГ и е отхвърлена жалбата на ХЕФТИ МЕТАЛС ЕООД против тях. По касационната жалба на ХЕФТИ МЕТАЛС ЕООД против Решение 2739/21.04.2022 г. на АССГ по дело 11534/2018 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу РА, е образувано адм. д. 9551/2022 г. по описа на ВАС. С Решение 6396/14.06.2023 г. на ВАС по това дело е отменено решението на АССГ в оспорената му част и е обявена нищожността на РА Р-22002215007949-091-001/11.07.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 1936/31.10.2016 г. на директора на Дирекция ОДОП София, в горепосочената му част, според диспозитива на решението. Изводът, който се налага, е че РА Р-22002215007949-091-001/11.07.2016 г. не е оспорен от ХЕФТИ МЕТАЛС ЕООД в частта му, в която за д. п. м. януари 2014 г. е установен надвнесен ДДС в размер на 29 731.48 лв., нито по административен ред, нито по съдебен ред, и това е така, защото в тази част актът не установява задължения за данъци на ревизираното дружество. Поради изложеното неправилно издателят на АПВ и първостепенният съд приемат, че с решението на ВАС е прогласен за нищожен РА и в посочената част. Видно от мотивите на Решение 2739/21.04.2022 г. на АССГ по дело 11534/2018 г., във връзка с искането на ХЕФТИ МЕТАЛС ЕООД за възстановяване на ДДС в размер на 29 731.48 лв. заедно с лихвите решаващият орган е указал със своето Решение 1936/31.10.2016 г. на приходните органи, че следва да възложат извършване на проверка и да издадат АПВ, като бъде определен размер на лихвите, дължими на ревизираното лице на основание чл. 92, ал. 10 ЗДДС. С оглед на това АССГ е обосновал извод, че не е налице мълчаливо потвърждаване на РА от решаващия орган в частта му, в която не са определени лихви върху подлежащата на възстановяване сума в размер на 29 731.48 лв., за да се приеме, че съдът дължи произнасяне на основание чл. 156, ал. 4 ДОПК. С Решение 1936/31.10.2016 г. директорът на Дирекция ОДОП София е указал на компетентния приходен орган да издаде АПВ по реда на чл. 128 и следващи ДОПК, т. е. по инициатива на орган по приходите съгласно чл. 129, ал. 1 ДОПК, за възстановяването на подлежащата на възстановяване сума в размер на 29 731.48 лв. съгласно влезлия в сила РА заедно с лихвите за периода, посочен в чл. 92, ал. 10 ЗДДС, т. е. от датата, на която е следвало да бъде възстановен по този закон. Според чл. 92, ал. 1, т. 4 ЗДДС данъкът се възстановява в 30-дневен срок от подаването на последната справка декларация. В случая обаче ДДС е установен като надвнесен с РА, влязъл в сила като необжалван, с който е признато, че ДДС е недължимо платен. Доколкото данъкът не е установен, събран или наложен от органите по приходите, включително по писмено указание или становище, същият подлежи на възстановяване по реда на чл. 129, ал. 2, т. 2 ДОПК след извършване на проверка в хипотезата на чл. 129, ал. 5, т. 2 ДОПК с лихвата по ал. 6, предл. второ. По така изложените съображения настоящата касационна инстанция преценява като правилно решението на АССГ, с което е отменен АПВ в оспорената му част и преписката е върната на компетентния приходен орган с указания за извършване на проверка, но с уточнението, че проверката трябва да установи размера на лихвата, с която следва да се възстанови на дружеството подлежащия на възстановяване ДДС в размер на 29 731.48 лв. Частната жалба на ХЕФТИ МЕТАЛС ЕООД против Определение 8879/17.06.2024 г. на АССГ по адм. д. 11658/2023 г. е допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 230 АПК против определение, подлежащо на оспорване съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК. С молба от 21.05.2024 г. в срока по чл. 248, ал. 1, предл. първо ГПК ХЕФТИ МЕТАЛС ЕООД е поискало изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските. В молбата си твърди, че е направило и доказало разноски в общ размер 4 141 лв., така както са посочени в списъка на разноските по чл. 80 ГПК държавна такса в размер на 50 лв., депозит за вещо лице 491 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 3 600 лв. Размерът на адвокатското възнаграждение е договорен в договора за правна защита и съдействие, удостоверяващ заплащането му, и е в минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба 1/2004 г. С оглед възражението на противната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът е присъдил с решението си разноски за същото в размер на 3 005 лв. с мотиви, че същото е прекомерно и не съответства на фактическата и правна сложност на делото и броя на проведените съдебни заседания. Приел е, че след като ответникът претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 005 лв., то същото следва да бъде съобразено при определяне размера на адвокатското възнаграждение. С оспореното определение АССГ е отхвърлил искането на страната за изменение на решението по делото в частта му за разноските. Посочил е, че при намаляването на размера на адвокатското възнаграждение е съобразил Решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело С-438/2022 г. Според чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Според т. 60 от Решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело С-438/2022 г. цената на услуга, която е определена в споразумение или решение, прието от всички участници на пазара, не може да се счита за реална пазарна цена. Напротив, съгласуването на цените на услугите от всички участници на пазара, което представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, е пречка именно за прилагането на реални пазарни цени. Споразуменията или решенията, които са забранени в съответствие с чл. 101 ДФЕС, са нищожни според § 2 на чл. 101 и тази нищожност е задължителна за съда (т. 57 и т. 58). С оглед цитираното решение на СЕС съдът може да присъди и по нисък размер на адвокатското възнаграждение от определения в Наредба 1/2004 г. минимален размер, ако договореното и заплатено такова не отговаря на фактическата и правна сложност на делото и на обема на предоставената от адвоката правна защита. Следва обаче да се посочи, че и двете страни по делото претендират съответно размер на адвокатското възнаграждение и размер на юрисконсултското възнаграждение така, както е определен в Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения с оглед материалния интерес. При изчисляването на материалния интерес обаче ответникът и касационен жалбоподател взема предвид само главницата, а дружеството включва в него и лихвите. В тази връзка неправилно АССГ приема, че на дружеството следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размера на претендираното юрисконсултско възнаграждение без да обоснове по друг начин този размер. Обемът на правомощията, които страната предоставя на адвоката, свързани с осъществяването на цялостна защита против издадения АПВ, в т. ч. и при обжалване на първоинстанционното решение, налагат извод, че адвокатското възнаграждение не е прекомерно с оглед предоставената правна помощ. Освен изготвянето на жалбата до съда, пълномощникът е присъствал във всички съдебни заседания, изготвил е писмено становище по доказателствата, представени от противната страна, формулирал е задачите на поисканата от него експертиза, изготвил е и писмена защита. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за намаляване на заплатеното от страната адвокатско възнаграждение. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение