Решение № 7893 от 21.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 219/2016 г.

Решение № 7893 от 21.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 219/2016 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, подадена чрез своя процесуален представител юрк. Петрова, против решение № 6960 от 12.11.2015 г. постановено от Административен съд С. - град, Т. отделение, 45 състав, по адм. д. № 5264/2015 г., с което е отменено по жалбата на "ЧЕЗ Р. Б." АД точка 2 от Решение № Ж-75 от 26.09.2014 г. на ДКЕВР, с която се дават указания на жалбоподателя да прехвърли на В. Н. И. съществувала преди 11.04.2005 г. на негово име в качеството на законен собственик на обекта партида. С жалбата и в съдебно заседание се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решенето. Касационният жалбоподател твърди, че неправилно съдът е приел, че в процесното Решение № Ж-75 от 26.09.2014 г. на ДКЕВР административният орган не е изяснила фактите и обстоятелствата от значение за спора. На следващо място в жалбата се акцентира върху факта, че към датата на преустановяване на достъпа - 11.04.2005 г. "ЧЕЗ Р. Б." АД е осъществявало дейностите по разпределение на електрическа енергия и снабдяване с електрическа енергия, поради което и това дружество следва да прехвърли на В. Н. И. съществувала преди 11.04.2005 г. на негово име партида. Касационният жалбоподател моли Върховния административен съд да отмени обжалваното съдебно решение, като незаконосъобразно и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "ЧЕЗ Р. Б. АД, гр. С., чрез своя процесуален представител юрк. Василева оспорва касационната жалба като моли последната да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено обжалваното съдебно решение, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна - В. Н. И. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на КЕВР за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 6960 от 12.11.2015 г. постановено от Административен съд С. - град, Т. отделение, 45 състав, по адм. д. № 5264/2015 г. е отменено по жалбата на "ЧЕЗ Р. Б." АД точка 2 от Решение № Ж-75 от 26.09.2014 г. на ДКЕВР, с която се дават указания на жалбоподателя да прехвърли на В. Н. И. съществувала преди 11.04.2005 г. на негово име, в качеството на законен собственик на обекта, партида. За да достигне до този резултат Административен съд С. - град е приел, че Оспореният индивидуален административен акт - Решение № Ж-75 от 26.09.2014 г. на ДКЕВР, е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма, но при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и на материалноправните разпоредби. По - конкретно първоинстанционният съд е приел, че с т. 2 на обжалвания административен акт са дадени задължителни указания на "ЧЕЗ Р. Б." АД да прехвърли на В. Н. И. съществувала преди 11.04.2005 г. на негово име, в качеството на законен собственик на обекта, партида, които указания обаче са насочени към субект, който не би могъл да ги изпълни предвид съществуващите лицензии и Общи условия съответно на "ЧЕЗ Р. Б." АД и "Ч. Е. Б." АД. Настоящият съдебен състав намира така постановеното решение на Административен съд С. - град за валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Правилни и обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че предвид липсата на легална дефиниция на понятието прехвърляне на партида, в диспозитива на оспореният административен акт се вменява задължение за възстановяване на снабдяването с ел. енергия на процесния имот, което е в компетентността на "Ч. Е. Б." АД, съгласно издадената на това дружество лицензия. Неоснователни са релевираните от касационния жалбоподател възражения, че към датата на преустановяване на достъпа - 11.04.2005 г. "ЧЕЗ Р. Б." АД е осъществявало както дейностите по разпределение на електрическа енергия, така и дейностите по снабдяване с електрическа енергия, поради което и това дружество следва да прехвърли на В. Н. И. съществувала преди 11.04.2005 г. на негово име партидата. Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Това означава, че след като към 26.09.2014 г. в правния мир съществуват две отделни дружества с различен предмет на дейност - съответно разпределение на ел. енергия и снабдяване с ел. енергия, КЕВР е следвало да съобрази това обстоятелство и указанията в т. 2 на решението да насочи към дружеството, което е компетентно съгласно действащия закон да ги изпълни - "Ч. Е. Б." АД. Предвид на изложените обстоятелства и правни изводи настоящият съдебен състав приема, че административният съд е извършил прецизна проверка в съответствие с чл. 168, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 146 от АПК на оспорения индивидуален административен акт, поради което е постановил правилно, валидно и допустимо решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК е основателно искането на ответника за присъждане на направените в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение. Касационният жалбоподател следва да заплати разноски в размера, предвиден в разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в редакцията след изменението на кодекса, обнародвано в Д. вестник бр. 8/2017 г., във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв. Предвид действителната фактическа и правна сложност на спора, за производството по настоящото дело в полза на "ЧЕЗ Р. Б." АД, гр. С. следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,