Решение № 513 от 11.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10669/2011 г.

Решение № 513 от 11.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10669/2011 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Севил Реджеб Сабахтин от гр. Хасково, чрез процесуалния си представител адвокат Венелин Челебиев, против решение № 418 от 12.07.2011 г., постановено по административно дело № 452 от 2011 г. по описа на Административния съд - Хасково, с което е отхвърлено оспорването на касаторката срещу решение № Ж-32-8 от 16.05.2011 г. на директора на РУСО - Хасково и потвърденото с него разпореждане № 26 от 15.04.2010 г. на ръководителя на контрола на разходите на ДОО при същото РУСО за възстановяване на недобросъвестно полученото парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 КСО, за периода 01.04. - 31.12.2009 г., в размер на 2160,00 лв. главница и 261,29 лева лихва до 15.04.2010 г., и жалбоподателката е осъдена да заплати на РУСО - Хасково разноски по делото в размер на 150 лева. Искането е за отмяна на обжалвания съдебен акт като неправилен поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - директорът на Районното управление "Социално осигуряване" (РУСО) - Хасково, не ангажира становище по касационната жалба. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 АПК представител на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност касационното оспорване. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Административния съд - Хасково, по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 118 от КСО, е оспореното от касационната жалбоподателка решение № Ж-32-8 от 16.05.2011 г. на директора на РУСО - Хасково, с което е отхвърлена жалбата й против разпореждане № 26 от 15.04.2010 г. на ръководителя на контрола на разходите на ДОО при същото РУСО. С последното на основание чл. 114, ал. 3 КСО е разпоредено касаторката да възстанови недобросъвестно полученото за периода 01.04. - 31.12.2009 г. парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 КСО, в размер на 2160,00 лв. главница и 261,29 лева дължима лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на разпореждането поради настаняване на детето в детско заведение. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че атакувания административен акт е законосъобразен като постановен в съответствие с чл. 53, ал. 4 от КСО, според който, ако детето е настанено в детско заведение, майката няма право на отпуск и на парично обезщетение за отглеждане на малко дете и е отхвърлил жалбата на Севил Реджеб Сабахтин срещу атакуваното решение на директора на РУСО - Хасково. От фактическа страна е установено, че във връзка с прилагане на разпоредбите на чл. 53, ал. 4 КСО, с писмо изх. № К-2304/18.03.2010 г. на директора на ТП на НОИ - Хасково е изискана информация за настанените деца до 2-годишна възраст в Обединените детски заведения на територията на Община - Хасково. С писмо изх. № 33-02-6/30.03.2010 г. Община - Хасково е предоставила списък на деца до 2 г. възраст, посещавали ОДЗ № 22 "Звънче", от който е видно, че детето Кайра Себахтин Себахтин е било настанено в посоченото детско заведение от 01.04.2009 г. (датата на постъпване в ОДЗ), като към момента на изготвяне на справката детето продължава да посещава детското заведение. Приложени са и справка за изплатените суми и справка за задълженията на Севил Реджеб Сабахтин към ДОО за посочения период. Със заповед № 766/17.05.2010 г. директорът на РУСО - гр. Хасково е наредил да се извърши проверка по разходите на Държавното обществено осигуряване в "Лачев" ЕООД, гр. Хасково. От данните по делото съдът е установил безспорно, че Севил Реджеб Сабахтин е работила по трудов договор в "Лачев" ЕООД - гр. Хасково и е получавала парично обезщетение за отглеждане на дете по чл. 53, ал. 1 от КСО в платен отпуск, разрешен от работодателя й на основание чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ). В заявлението-декларация за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете на основание чл. 53 от КСО, представено на 23.03.2009 г. в РУСО - Хасково, касаторката е декларирала, че детето й Кайра Себахтин Себахтин не е настанено в детско заведение и е заявила, че при настъпване на промяна в декларираните обстоятелства в тридневен срок ще уведоми писмено предприятието. При направена от контролните органи на РУСО - Хасково проверка по чл. 107 от КСО, било установено, че детето Кайра Себахтин Себахтин е прието в ОДЗ № 22 "Звънче" - гр. Хасково на 01.04.2009 г. и в 3-дневния срок по чл. 14, ал. 1 от НИИПОПДОО и през целия периода, през който е получавано обезщетението, не е изписано от детското заведение, а касаторката Севил Сабахтин не е подала декларация за промяна на обстоятелствата, която осигурителят да представи в РУСО - Хасково. Това е дало основание за започване на административното производство по издаване на оспорените административни актове - разпореждане и решение. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е извел правилни правни изводи, които се възприемат изцяло от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за случая материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях. Административният съд правилно е определил съществото на съдебния спор, който се свежда до тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл. 53, ал. 4 КСО, според която парично обезщетение по ал. 1 не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение. Обосновано въз основа на събраните по делото доказателства е приел за установено, че дъщерята на касационната жалбоподателка, родена на 23.01.2008 г., за времето 01.04. - 31.12.2009 г., включително е била настанена в детско заведение, поради което не е било изпълнено едно от условията, предвидени в чл. 53, ал. 4 от КСО, Севил Сабахтин да получава парично обезщетение за отглеждане на малко дете и съответно законосъобразно е било наредено от административния орган възстановяването на полученото обезщетение за този период ведно със законната лихва. Административният съд - Хасково, е приложил правилно материалноправната разпоредба на чл. 53, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване, съгласно която паричното обезщетение по ал. 1, 2 и 3 не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение. За "настанени" в детските ясли се считат децата, които са приети от директора и са постъпили в детското заведение при спазване на реда по раздел III от Наредба № 6 от 27.02.1987 г. за организацията и дейността на детските ясли, в сила до 05.12.2008 г., а след тази дата - по чл. 19 - чл. 21 от Наредба № 26 от 18.11.2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях (обн., ДВ, бр. 103 от 02.12.2008 г.). В разглеждания случай е безспорно установено, че детето Кайра Себахтин Себахтин е прието в ОДЗ № 22 "Звънче" - гр. Хасково на 01.04.2009 г. Настаняването в детско заведение е юридически факт от хипотезиса на чл. 53, ал. 4 от КСО, изключващ правото на обезщетение по ал. 1 за времето на това настаняване. Неоснователното изплащане на парични обезщетения по чл. 53, ал. 2 от КСО е последица от недобросъвестното поведение на получилото ги лице, което в подадената молба-декларация е декларирало, че детето не е настанено в детско заведение. Невярното деклариране на известни на молителя обстоятелства е проява на недобросъвестност по смисъла на чл. 114, ал. 1 от КСО. Както правилно е посочил административният съд, паричното обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО се плаща на майката (или осиновителката) през време на нейния допълнителен платен отпуск за отглеждане на малко дете, а това е отпускът по чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), чието разрешаване и ползване са регламентирани с чл. 46 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Правото на този отпуск възниква при условие, че детето не е настанено в детско заведение (чл. 164, ал. 1 КТ), а според чл. 47, ал. 7, т. 2 от цитираната наредба отпускът по чл. 164 КТ се прекратява когато детето след разрешаването на отпуска бъде настанено в детско заведение. Това прекратяване на допълнителния платен отпуск за отглеждане на малко дете има за последица прекратяване и на паричното обезщетение, защото то е юридическият факт, пораждащ правото на обезщетение - чл. 164, ал. 3 КТ и чл. 53, ал. 1 КСО. Затова с чл. 53, ал. 4 КСО е прогласено правилото, че паричното обезщетение не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение Видно от съдържащата се в административната преписка декларация от 23.03.2009 г., Севил Сабахтин е декларирала изрично, че детето й не е настанено в детско заведение. Това по категоричен начин сочи на извод за нейната недобросъвестност в случая - при знание, че новото обстоятелство (настаняване на детето в детско заведение) изключва правото на обезщетение по чл. 54, ал. 1 КСО, същата е получила и разходвала, а не е върнала на РУСО като недължими направените по заявената от нея сметка парични преводи. Единствените касационни доводи, обуславящи, според касаторката, незаконосъобразност на оспорения административен акт, са основани на аргумента, че заявлението-декларация от 23.03.2009 г. не била подписана от нея. Тези доводи са неоснователни. Както правилно е отбелязал решаващият състав Сабахтин лично е получавала паричното обезщетение за отглеждане на дете, не е отказала получаването му въпреки че детето е било настанено в детско заведение и не е изпълнила задължението си да декларира промяната на обстоятелствата (настаняването на детето в детско заведение) пред осигурителя си в тридневния срок, което я прави недобросъвестно лице при получаване на обезщетението. Обстоятелството дали молбата-декларация, изходяща от касационната жалбоподателка и нейния работодател, е подписана лично от нея, е неотносимо към настоящия спор, тъй като не касае атакувания административен акт, а е предмет на друго - исково производство, в което би могла да се търси възстановената от касаторката по процесния акт сума. С оглед изложеното не се установяват наведените касационни основания и след като в хода на производството пред първоинстанционния съд е било безспорно установено, че дъщерята на касационната жалбоподателка е била записана за времето от 01.04.-31.12.2009 г. в ОДЗ № 22 "Звънче" - гр. Хасково, то в съответствие с приложимия материален закон решаващият състав на Административния съд - Хасково, е приел, че в случая е налице настаняване в детско заведение по смисъла на чл. 53, ал. 4 от КСО и липсват основания за изменение на размера на определените за възстановяване суми. Безспорният факт, че за времето, през което касационната жалбоподателка е получавала обезщетение за отглеждане на малко дете, същото е било записано в детско заведение, се явява пречка за изплащане на посоченото обезщетение съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 4 от КСО, което води до извода, че Севил Сабахтин е получавала обезщетението недобросъвестно, следователно административният орган законосъобразно е наредил възстановяване на полученото обезщетение за този период ведно с начислената лихва. Относно лихвите, дължими от касационната жалбоподателка върху подлежащата на възстановяване сума, следва да бъде посочено, че според § 21, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 60 от 05.08.2011 г.), ако задължението, в размер на установената главница, бъде изпълнено от жалбоподателката в 6-месечен срок от датата на това решение (т. е. от влизането в сила на разпореждане № 26 от 15.04.2010 г.) тя се освобождава по силата на посочения закон от задължението за лихви. Настоящият състав на Върховния административен съд - шесто отделение, споделя и останалите фактически и правни изводи, изложени от административния съд в мотивите към постановеното от него решение, поради което и с оглед изложените по-горе съображения счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,