Решение № 195 от 5.06.2009 г. на ВКС по н. д. № 169/2009 г.

Решение № 195 от 5.06.2009 г. на ВКС по н. д. № 169/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Фиданка Пенева Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия И, чрез неговия упълномощен з. - адвокат Ц. И. от Видинския АК, срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд по в.н.о.х.д. № 1196/2008 г., постановено на 16.02.2009 г., с което е изменена присъдата на Видинския окръжен съд № 47 от 15.10.2008 г. по н.о.х.д. № 216/2008 г. В жалбата се съдържат доводи само в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, за явна несправедливост на наказанието. В заседанието пред третата инстанция, подсъдимият И се явява лично и с адвокат Ц. И. от Видинския АК, който поддържа жалбата и иска намаляване на наказанието, с налагане на друг вид наказание - пробация, при приложение на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК. Подсъдимият прави същото искане в последната си дума. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на въззивното решение в сила. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Жалбата е частично основателна. С цитираната присъда, подсъдимият П е признат за виновен в това, че е причинил по непредпазливост смъртта на Н. Л., която настъпила на 19.03.2008 г., вследствие умишлено нанесена средна телесна повреда (пневматичен торакс), на 15.03.2008 г., като деянието е извършено в състояние на силно раздразнение, което е било предизвикано от пострадалата с противоправни действия спрямо бащата на подсъдимия, от което е могло да настъпят тежки последици за последния. За престъпление по чл. 124, ал. 2, пр. 2 вр. с ал. 1, пр. 2 НК, на основание чл. 54 НК, му е наложено наказание лишаване от свобода, в размер на 2 години, условно, с четиригодишен изпитателен срок. По по-тежкото обвинение за престъпление по чл. 124, ал. 1, т. 1 НК е признат за невиновен и оправдан. Въззивният съд, изменил тази присъда като намалил размера на изпитателния срок определен на основание чл. 66, ал. 1 НК, на три години. Настоящият състав намира, че съображенията изложени в жалбата на защитата свързани със социалния статус на подсъдимия - студент, който трябва да се грижи за своята и за издръжката на сестра си, както и всички обстоятелства отчетени от въззивния съд за намаляване на изпитателния срок на условното осъждане, следва да се отчетат и при определяне размера на наказанието лишаване от свобода. Така съвкупната оценка на обстоятелствата довели до намаляване размера на изпитателния срок, следва да се отчетат и при отмерване на наказанието. В случая, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, при максимално предвиден размер от три години, наложеното наказание от две години, (над средния размер), се явява явно несправедливо по критериите посочени в чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК. Ето защо, налице са условията за намаляване размера на наказанието лишаване от свобода, под средния размер на предвиденото, а именно - на една година. С оглед обстоятелството, че подсъдимият е студент, наказанието "пробация", дори и само с минимума от мерки - по т. 1 и 2 на чл. 42а НК, задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител, би се оказало практически по-тежко от условното лишаване от свобода, в намаления от настоящата инстанция размер. Освен това, по делото не са установени обстоятелства, който да са изключителни или многобройни смекчаващи отговорността на дееца. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 3 и чл. 348, ал. 1, т. 3 и ал. 5, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение