Решение № 8344 от 19.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2914/2014 г.

ВАСVII отделение19.06.2014 г.докладчик Лозан Панов

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Алфа Финанс Холдинг" АД, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Шейново" № 7, представлявано от Иво Прокопиев, срещу решение № 83-Е от 23.01.2014 г. на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор. ОСЪЖДА "Алфа Финанс Холдинг" АД, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Шейново" № 7, представлявано от Иво Прокопиев, да заплати на Комисията за финансов надзор, разноски по делото в размер на 300 (триста) лева за юрисконсултско възнаграждение. Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните пред петчленен състав на Върховния административен съд.

Мотиви

Решение № 8344 от 19.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2914/2014 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на "Алфа Финанс Холдинг" АД, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Шейново" № 7, представлявано от Иво Прокопиев, срещу решение № 83-Е от 23.01.2014 г. на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор (КФН), с което на основание чл. 15, ал. 1, т. 4 от Закона за Комисията за финансов надзор (ЗКФН), чл. 213, ал. 4 от Закона за публично предлагане на ценни книжа (ЗППЦК), чл. 212, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 100г, ал. 2, т. 3 ЗППЦК и на основание чл. 215 от ЗППЦК, дружеството е задължено в срок от 30 дни от получаване на решението да представи в КФН и на "Райфайзен (България)" ЕАД, изпълняваща задълженията на довереник на облигационерите, материалите по чл. 100а, ал. 2, изр. 2 от ЗППЦК, включващи най-малко две предложения на кандидатури за банка довереник, придружени от проекти на договори и съгласие на кандидатите за довереник на облигационерите, необходими за законосъобразно свикване на общо събрание на облигационерите по емисия облигации, ISIN BG2100010094, на което да бъдат предложени за одобрение банки, отговарящи на изискванията на чл. 100г, ал. 1 от ЗППЦК и за които не са налице пречките по чл. 100г, ал. 2 от ЗППЦК за изпълнение на функциите им. Ответната страна оспорва основателността на жалбата. Представя писмени бележки, претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Между страните не се спори, че с решение № 815-Е от 1.11.2013 г. на заместник-председателя на КФН спрямо "Алфа Финанс Холдинг" АД е приложена принудителна административна мярка на основание чл. 15, ал. 1, т. 4 ЗКФН, чл. 213, ал. 4 ЗППЦК, чл. 212, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 100г, ал. 2, т. 3 ЗППЦК. Дружеството - жалбоподател е задължено по т. 1, в качеството му на емитент на облигации с ISIN BG2100010094, в срок от 2 работни дни от получаване на решението, да предприеме всички необходими действия, в резултат на които да бъде прекратен сключеният на 11.05.2009 г. договор с банка довереник "Райфайзен (България)" ЕАД, а по т. 2 от същото решение е задължено в срок от 15 работни дни от получаване на решението да представи в КФН и на Райфайзенбанк България ЕАД, в качеството му на довереник на облигационерите, материалите по чл. 100а, ал. 2, изр. 2 от ЗППЦК, включващи най-малко две предложения на кандидатури за банка довереник, придружени от проекти на договори и съгласие на кандидатите за довереник на облигационерите, необходими за законосъобразно свикване на общо събрание на облигационерите по емисия облигации, ISIN BG2100010094, на което да бъдат предложени за одобрение банки, отговарящи на изискванията на чл. 100г, ал. 1 от ЗППЦК и за които не са налице пречките по чл. 100 г, ал. 2 от ЗППЦК за изпълнение на функциите им. Приложената с решение № 815-Е от 1.11.2013 г. принудителна административна мярка е обжалване от "Алфа Финанс Холдинг" АД пред Върховен административен съд. С решение № 1580 от 5.02.2014 г. по адм. д. № 15993/2013 г. на ВАС е отхвърлена жалбата срещу индивидуалния административен акт. Посоченият съдебен акт е оспорен пред петчленен състав на ВАС. След постановяването на решение № 815-Е от 1.11.2013 г. е изпълнено от страна "Алфа Финанс Холдинг" АД предписаното в т. 1, изречение второ от решението действие - оповестена е по реда на чл. 100т от ЗППЦК информацията относно прекратяване на договора с банката довереник "Райфайзенбанк (България)" ЕАД с описание на фактическата обстановка, поради която тази банка не може да продължи да изпълнява функцията на довереник, като за същото жалбоподателят е уведомил КФН по предвидения ред. Не се спори, че е свикано общо събрание на облигационерите на 15.11.2013 г. Видно от съдържанието на протокола от преведеното събрание на облигационерите, въпросът за замяна на банката довереник на облигационерите е обсъждан по точка "Разни", като облигационерите са били лишени от предварителна нормативно необходима информация относно предложените от емитента кандидатура за нова банка довереник. От съдържанието на протокола е установено, че едва на самото събрание на облигационерите са били представени оферти за поемане на функцията на банка-довереник от "Си Банк" ЕАД и "Инвест Банк" ЕАД, както и проектодоговори. Решение за замяна на банката довереник от страна на облигационерите не е прието, тъй като последните не са разполагали с изискуемата информация по чл. 100а, ал. 2, изр. 2 от ЗППЦК преди провеждане на събранието. Тъй като нарушението на ЗППЦК, въвеждащ забрана за банката довереник да бъде кредитор на емитента не е отстранено, срещу "Алфа Финанс Холдинг" АД е открито производство по прилагане на принудителна административна мярка, за което търговското дружество е уведомено с писмо изх . № РГ-05-1500-5 от 17.01.2014 г. на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност". С писмо, постъпило в КФН вх. № РГ-05-1500-5 от 20.01.2014 г. "Алфа Финанс Холдинг" АД е представило възражения, като е посочило, че не е налице нарушение за предоставяне на изискуемата информация съгласно чл. 100а, ал. 2 ЗППЦК и се поддържа, че неприемането на решение за смяна на банката довереник може да се дължи на съображения, които са индивидуални за всеки облигационер. Административният орган е приел за неоснователни направените възражения и с решение № 83-Е от 23.01.2014 г. на основание чл. 15, ал. 1, т. 4 от ЗКФН, чл. 213, ал. 4 от ЗППЦК, чл. 212, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 100г, ал. 2, т. 3 ЗППЦК и на основание чл. 215 от ЗППЦК, е задължил дружеството в срок от 30 дни от получаване решението да представи н КФН и на "Райфайзен (България)" ЕАД, изпълняваща задълженията на довереник на облигационерите, материалите по чл. 100а, ал. 2, изр. 2 от ЗППЦК, включващи най-малко две предложения на кандидатури за банка довереник, придружени от проекти на договори и съгласие на кандидатите за довереник на облигационерите, необходими за законосъобразно свикване на общо събрание на облигационерите по емисия облигации, ISIN BG2100010094, на което да бъдат предложени за одобрение банки, отговарящи на изискванията на чл. 100г, ал. 1 от ЗППЦК и за които не са налице пречките по чл. 100 г, ал. 2 от ЗППЦК за изпълнение на функциите им. По допустимостта на жалбата: Жалбата е подадена срещу обжалваем административен акт и от заинтересовано лице в предвидения, съгласно чл. 149, ал. 1 от АПК, 14-дневен преклузивен срок и е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. При служебно извършената проверка за законосъобразност на обжалваното решение, съдът приема, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма, при спазване на административно-процесуалните правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Не се спори, че целта на постановеното от КФН решение е да се преустанови съществуващо несъответствие по чл. 100г, ал. 2 от ЗППЦК, възникнало след сключване на договора с банка довереник "Райфайзенбанк (България)" ЕАД. Не са налице нарушения на административно-процесуалните правила. Обжалваната принудителна административна мярка е приложена при условията на чл. 212 от ЗППЦК, поради нарушение на императивна разпоредба на закона, което е налице към момента на постановяване на решението и би могло да доведе до застрашаване интересите на инвеститорите в емитираните от жалбоподателя дългови ценни книжа. Издаденият индивидуален административен акт съдържа подробни мотиви, наложили прилагането на принудителната мярка, както с оглед обхвата и целта на осъществявания държавен надзор в областта на търговията с финансови инструменти, бездействието на "Алфа финанс холдинг" АД в продължителен период от време, въпреки предприетите действия от страна на КФН и от самия довереник на облигационерите, така и предвид необходимостта от отстраняване на извършеното нарушение, заедно с опасността от застрашаване интересите на облигационерите на емитента. Нормата на чл. 100г, ал. 3, изр. 2 ЗППЦК въвежда задължение за емитента на облигации да прекрати договора с довереника на облигационерите не по-късно от 45 дни от възникване на несъответствието и да сключи нов договор по чл. 100а ЗППЦК с друго лице. С оглед обстоятелството, че разпоредбата на чл. 100г, ал. 2, т. 3 ЗППЦК е влязла в сила от 1.01.2013 г., съответно довереникът на облигационерите "Райфайзенбанк (България)" ЕАД е уведомил емитента за несъответствието с изискванията на закона още на 25.01.2013 г., емитентът "Алфа Финанс Холдинг" АД е следвало да предприеме действия, в резултат на които да бъде прекратен договорът с банката довереник "Райфайзенбанк (България)" ЕАД в законоустановения срок, за да е налице законосъобразно изпълнение на повелителната норма на чл. 100г, ал. 3, изр. 2 ЗППЦК. По повод на сключването на договор по чл. 100а ЗППЦК с друго лице, е приложима и нормата на алинея втора от посочената разпоредба, съгласно която общото събрание на облигационерите одобрява една от предложените от емитента най-малко две кандидатури за довереник, придружени с проекти на договори и съгласие на кандидатите на довереник. В случая, след като е отчетено неизпълнението на императивните разпоредби на ЗППЦК, което би довело до застрашаване на интересите на облигационерите, с Решение № 815-Е от 1.11.2013 г. на заместник-председателя на КФН спрямо "Алфа Финанс Холдинг" АД е приложена принудителна административна мярка на основание чл. 15, ал. 1, т. 4 ЗКФН, чл. 213, ал. 4 ЗППЦК, чл. 212, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 100г, ал. 2, т. 3 ЗППЦК. Целената от Решение № 815-Е от 1.11.2013 г. защита на правата и интересите на облигационерите не е постигната, тъй като търговецът не е изпълнил задължението си да предприеме необходимите действия за предоставяне на информация за кандидатурите на банките довереници, както в КФН, така и на облигационерите преди провеждане на самото общо събрание. Административният акт е съобразен с материалния закон. Разпоредбата на чл. 100г, ал. 3, вр. чл. 100а, ал. 2 ЗППЦК изрично предвижда задължение на емитента да предостави минимално определен обем от информация, способстващ за вземане на информирано решение от страна на облигационерите при взимане на информирано решение за избор на банка довереник на облигационерите. Безспорно е, че на събранието на облигационерите на 15.11.2013 г. са били представени всички облигационери, което им е позволявало процедурно да вземат решение по въпрос, който обаче не е бил надлежно включен в дневния ред общото събрание. От значение на законосъобразността на процесния административен акт е наличието на предходно Решение № 815-Е от 1.11.2013 г., с което на "Алфа Финанс Холдинг" АД е приложена принудителна административна мярка да представи в КФН и на "Райфайзенбанк (България)" ЕАД, изпълняваща задълженията на довереник на облигационерите, материалите по чл. 100а, ал. 2, изр. 2 от ЗППЦК, включващи определеното от закона съдържание. Предвид сериозността на избора и произтичащите от него последици за облигационерите, законосъобразна е намесата на КФН, осигуряваща необходимите предпоставки за осъществяване в максимална степен на защита на правата и законните интереси на облигационерите. Аргументите в жалбата, че изпълнението на предписаните задължения от КФН не зависи само от волята на емитента, който в случая е предприел редица активни действия за намиране на нова банка довереник, не могат да обосноват незаконосъобразност на оспорената принудителна административна мярка. От друга страна, такъв довод е неоснователен, предвид значителния период от време, в рамките на който емитентът е имал възможност да отстрани несъответствието с разпоредбата на чл. 100г, ал. 2, т. 3 ЗППЦК, което не е извършил. Задължение на емитента е да предостави минимално определен обем от информация, способстващ за вземане на информирано решение от страна на облигационерите. Негово задължение е и да извърши всички действия, свързани с воденето на преговори между емитента и банките с оглед осигуряване на кандидатури, които да бъдат представени на вниманието на общото събрание на облигационерите. Най-сетне, правилно е прието в оспорения административен акт, че целта на закона може да се постигне посредством прилагането на принудителна административна мярка. По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, счита обжалваното решение № 83-Е от 23.01.2014 г. на заместник-председателя на КФН за законосъобразно, като издадено от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му, в предвидената от закона форма и постановено при спазване на процесуалните правила и релевантните материалноправни норми и при липса на основания за отмяната му. Предвид изхода от спора и своевременно направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът счита, че с оглед нормата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. чл. 36 от Закона за адвокатурата, вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, такова следва да бъде присъдено в размер на 300 лева. Воден от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, предложение последно, Върховният административен съд, Седмо отделение,

Цитирани разпоредби

1