Решение № 1396 от 13.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4846/2007 г.

Решение № 1396 от 13.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4846/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК вр. с чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. А. Ж. Н. е подала касационна жалба срещу решение № 541 от 15.05.2007 г. по гр. д. № 1* от 2006 г. на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 1* от 18.05.2006 г. постановено по гр. д. № 58 от 2005 г. на Варненския районен съд, 20 състав и е отхвърлен положителния установителен иск за собственост на магазин, предявен от касаторката . В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност, поради необоснованост и противоречие с материалния закон. Ответниците Г. З. Т. и К. Д. Т. са оспорили жалбата като излагат съображения по оспорването на иска. Върховният касационен съд, състав на Четвърто г.о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното: Касационната жалба е допустима, защото е подадена от надлежна страна, срещу въззивно решение, което е неблагоприятно за нея, в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК, който е започнал да тече на 27.06.2007 г. (датата е удостоверена от адв. С върху списъка) и е изтекъл на 27.07.2007 г., а касационната жалба е подадена на същата дата с вх. № 3* и не е просрочена Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Варненския окръжен съд, споделяйки изводите на първостепенният съд е отхвърлил предявеният положителен установителен иск за собственост, който касаторката А. Ж. Н. е предявила на магазин /работилница за фина механика/, състоящ се от работилница, склад, баня, тоалетна и избено помещение, с площ от 71,15 кв. м., находящ се в партерния етаж на жилищната сграда на ул. ". № 62, гр. В., ведно с 24,90% ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, съставляващо им. пл. № 5 в кв.112А по плана на 7-ми п.р., гр. В.. Н. е искала да се признае за установено по отношение на Г. З. Т. и К. Д. Т., че е собственик на деривативно основание на магазина, тъй като го е придобила по договор за покупко-продажба, осъществен с н.а. № 1* т. ХIII, н.д. № 3* от 1996 г. Продавачите - съпрузи по този договор са се легитимирали като собственици също на деривативно основание с н.а. № 1* т. ХIII, н.д. № 393 от 1996 г. Те от своя страна са го получили по договор за покупко - продажба от сина си Ж. Г. Н., който го е придобил от "Е" ООД с нотариален акт № 1* т.LIII, н. д. № 1* от 1994 г. Ответниците са оспорили правото на собственост на касаторката защото са се снабдили с констативен нотариален акт за 1/3 идеална част от спорния имот . Този спор е обусловил и допустимостта на иска. Варненския окръжен съд е отхвърлил иска защото е намерил, че по делото не е установено предаването на имота от ГНС, гр. В., който е бил инвеститор на обекта на Промкомбинат "О" защото заповед за предаването му в оперативно управление на посоченото предприятие под № 122 от 13.01.1968 г. е неистинска - подписана от неуправомощено лице. Посочил е, че не е установено по какъв начин този магазин е получен от ДП"Е" както и как е предаден на "З", който от своя страна е праводател на фирма "Л", чийто правоприемник е продавача по сделката "ДФ" Е. универс" преобразуван като "Е" ООД. Тези аргументи са мотивирали Варненския окръжен съд да приеме, че праводателя на касаторката не е притежавал вещното право на собственост, тъй като такова не е съществувало в патримониума на неговия продавач. Основателен е направеният довод за необоснованост на решението и неправилно приложение на материалния закон. Правилен е извода, направен от Варненския окръжен съд, че ответниците Г. З. Т. и К. Д. Т. не са станали собственици на 1/3 идеална част от спорния имот, тъй като презумпцията на чл. 92 ЗС е оборена и магазина е бил придобит в собственост от държавата. Всичките аргументи, изложени в касираният съдебен акт се споделят и от настоящия състав, поради което не е необходимо да се преповтарят. В тази насока е и направената декларация от съсобствениците на дворното място и етажните собственици на четириетажната жилищна сграда, в договора за доброволна делба от 8.03.1969 г. Правилен е извода, че магазина е станал държавна собственост и независимо от това в чие оперативно управление е бил, собствеността не била променена. В тази насока констатациите в АДС № 9* от 18.01.1968 г. не са опровергани, т.е. установителното действие на акта относно това, че имота се намира в имуществената сфера на държавата не е оборено. Към датата на изграждането на магазина държавната собственост е единна и на отделните стопански субекти се е предоставяло само оперативното управление. Това, че заповед № 122 от 13.01.1968 г. на ИК на ОбНС, гр. В. не е подписана от председателя на Изпълнителния комитет на ОбНС, гр. В., а от лице, натоварено за това, не променя собствеността върху магазина, а само посочва, че упражняваното оперативно управление не е било предоставено по съответния ред. По делото е установено, че на 15.02.1975 г. с писмо магазина е предаден на ДП "Е". Съгласно § 7, ал. 2 от ПЗР на ЗМСМА при осъществяване на диференциацията между общинската и държавна собственост, собствеността върху обекта не е станала общинска, тъй като имота е имал стопански характер и се е ползвал от съответното държавно предприятие по предназначение. По делото е изслушана съдебно - счетоводна експертиза, представена от в.л. Стефан Т. Д., с която е установено, че спорния магазин е включен в дълготрайните активи на ДФ "Е", гр. В. и е вписан в сметка "203-сгради" с балансова стойност " 22 730 лева" . Това заключение е прието от страните без забележки и е кредитирано от съда. Следователно установено е по категоричен начин, че към датата на преобразуването на държавната фирма "Е" в еднолично държавно дружество с ограничена отговорност този имот е съществувал по баланса на преобразуваната държавна фирма. Съгласно чл. 1 от ПМС № 201 от 1993 г. именно включването в баланса установява, че държавата е предоставила това имущество за оперативно управление на този стопански субект. В случая презумпцията на чл. 1 от ПМС № 201 от 1993 г. не е оборена и следва да се приеме, че този магазин е бил предаден в собственост на ЕООД "Е"с акта за преобразуване . Със заповед № Р* от 8.03.1993 г. ДФ "Е" е преобразувана в ЕООД "Електон универс", като капитала на дружеството е формиран на база дълготрайните материални активи по отчетна стойност към 1.01.1992 г. / заключение на в.л. Данговски/, т.е. имота е бил предаден в капитала на новообразуваното дружество, което съгласно чл. 1, ал. 2 от цитираното постановление при случаите на образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество в капитала им се внася право на собственост или други вещни права върху земя и недвижими имоти, предоставени на дружествата с акта за образуване, т. е. ЕООД "Електон универс" е придобило и вещните права върху имота. Следователно продавача по н.а. № 1* т.LIII, н.д. № 1* от 1994 г. е бил собственик на магазина, поради което и последващите преобретители на същия са станали собственици, включително и касаторката. Постановеното решение е неправилно и тъй като при произнасянето му не са допуснати съществени процесуални нарушения, то настоящата инстанция следва да се произнесе по съществото на спора. Предявеният иск е основателен и следва да се уважи, като се признае, че Н. е станала собственик на магазина на деривативно основание. По тези съображения, ВКС, състав на Четвърто г.о.