Решение № 9426 от 14.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5358/2014 г.

Решение № 9426 от 14.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5358/2014 г., I о., докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Петя Белелиева, в качеството й на процесуален представител на "ВЕС-ТРАНС и СЪРВИС" ООД, срещу решение № 1112 от 25.02.2014 г. по адм. дело № 1729 по описа за 2013 г. на административния съд - София град. С него е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт № 2141202678 от 31.05.2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. София, потвърден с решение № 2780 от 26.11.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. София относно отказано право на данъчен кредит в размер на 9 628.80 лв., доначислен ДДС в размер на 18 239.99 лв., ведно с начислената лихва за забава в размер на 8 256.47 лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение в частта относно отказаното право на данъчен кредит в размер на 9 628.80 и начислената лихва за забава, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отмяна на ревизионния акт и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. София оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител юрисконсулт Георги Шинев. Претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура прокурор Емилия Маскръчка излага становище за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд - София град е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № 2141202678 от 31.05.2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. София, потвърден с решение № 2780 от 26.11.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. София относно отказано право на данъчен кредит в размер на 9 628.80 лв., доначислен ДДС в размер на 18 239.99 лв., ведно с начислената лихва за забава в размер на 8 256.47 лв. Той е издаден в резултат на осъществена ревизия на търговското дружество по прилагането на ЗДДС за общ ревизиран период от 1.01.2007 г. до 31.12.2010 г. С него на същото е отказано право на данъчен кредит в размер на 9 628.80 лв., на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС по фактури № 182/21.04.2009 г., № 208/30.07.2009 г. и № 245/30.11.2009 г., издадени от "Камекс-Ко Кирилов и с-ие" СД и неотразено кредитно известие № 2009001208/31.07.2009 г., издадено от него. В мотивите на съдебното решение подробно е обсъдена фактическата обстановка по спора. По повод на първата фактура от м. 04.2009 г. е отказано право на данъчен кредит в размер на 2 400.00 лв., е установено, че има за предмет "Ноу-хау" мазилки за стена "Рустико", за което е представен договор за отстъпване на ноу-хау. Посочено е, че производственият опит се състои в два документа, описани и представени в оргинал, на английски език, написани от Пол Лохман, представляващ лабораторни изследвания и крайни резултати за разработени методи за смесване на пясък, цимент, полимерни добавки и вар, и документ на английски език с рецептури от същото лице за различни видове мазилки и шпакловки за машинно и ръчно полагане. По повод на фактурата от м. 11.2009 г. е отказано право на данъчен кредит в размер на 2 514.40 лв., като тя има за предмет "основен ремонт на мотор и турбина на камион МАН". Според даденото обяснение ремонтът е се извършва на мястото, където се намират камионите на ревизираното лице - м. "Райовец", землище на с. Горни Лозен. В хода на ревизията не са ангажирани доказателства за вложени в ремонта резервни части и други материали, както и за наличие на техническо оборудване и квалифициран персонал за извършването на ремонт. Дадено е също обяснение, че ремонтът е осъществен през м. 07.2009 г., за което е издадена фактура № 208/30.07.2009 г., по която е ползвало данъчен кредит от 2 600.00 лв., но поради поради неправилно ремонтиране и дефектиране е издадено кредитното известие от 31.07.2009 г. от "Камекс-Ко Кирилов и с-ие" СД. Съставен е констативен протокол, извършен е нов ремонт и е бил монтиран нов турбокомпресор, като е приложена фактура № 7968 от 27.11.2009 г., издадена от "Колос МС" ООД. Преценката на съда е за законосъобразност на обжалвания ревизионен акт. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. По първото касационно възражение, че ревизионният акт е нищожен, понеже има издадени два АПВ № 906327 от 18.01.2010 г. и № 902261 от 25.05.2009 г., относими към същите данъчни периоди, то е неоснователно. Разпоредбата на чл. 129, ал. 3 от ДОПК е изменена и допълнена със ЗИДЗДДС (ДВ, бр. 108/2007 г.). Посочените АПВ са издадени и са влезли в сила като необжалвани, след изменението на цитираната норма, поради което няма пречка възлагането на ревизията да се осъществи по общия ред на чл. 112 и сл. от ДОПК, в който смисъл е и ТР № 1/25.06.2012 г. на ОСК на ВАС. Второто касационно възражение е относимо към неправилната преценка на доказателствата по делото още в ревизионното производство, понеже по делото е установено, че има издадена данъчна фактура от данъчнозадължено и регистрирано по реда на ЗДДС лице, осъществено е начисляване на данъка и е осъществено плащане по фактурите. Липсва според касатора логика да се откаже правото на данъчен кредит, понеже не са представени доказателства. Настоящият съдебен състав намира, че възражението е неоснователно. Съдът е изложил подробни и точни съображения, като е обсъдил предпоставките за приспадане на данъчен кредит съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗДДС и чл. 178 от директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност. За да се осъществи реално механизмът на облагане с ДДС се изисква доставките на стоки или на услуги да са действително, реално осъществено. Представянето само на договор, който установява фактическото снование и връзката между страните по доставките, не означава, че предметът на същия е реално осъществен чрез прехвърлянето на правото на собственост или престирането на услугата, както е в случая. Административният съд е изложил изключително точно и последователно съображенията си относно предмета "ноу-хау" на договора, значението на това понятие, липсата на легално определение, неговото тълкуване, респ. прилагането на същото на практика от получателя по доставката. Последният, т. е. ревизираният субект не е ангажирал никакви доказателства относно необходимостта и прилагането на същия този "научен опит". По повод на ремонта на камиона не се представени доказателства за техническа и кадрова обезпеченост, приемо-предавателен протокол или отчет за извършената работа, както и други писмени доказателства по повод сменени части от авариралото превозно средство. Точен е изводът на съда за неправилното отразяване на кредитното известие към фактура № 208/30.07.2009 г., като това е станало през м. 11.2009 г. и там е посочено с нулева стойност. Останалите касационни възражения са относно липсата на съобразяване на съда с национална съдебна практика и такава на СЕС и същите не следва да бъдат обсъждани. При този изход от делото съдебни разноски не се дължат. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение