Решение № 16067 от 20.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2984/2018 г.

Решение № 16067 от 20.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2984/2018 г., IV о., докладчик председателят Татяна Хинова Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" – гр. София (ДФЗ), чрез юрк. Недялкова, срещу решение № 165/25.01.2018 г., постановено по адм. дело № 2083/2017 г. от Административен съд - Пловдив. С касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението като постановено в противоречие с материалния закон – касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че правнорелевантен факт за законосъобразното изпълнение на поетия агроекологичен ангажимент, е фактът на съвпадането на заявените през годините площи с очертаните граници на същите при първоначалното заявяване, а не с кадастралните и фактическите граници. В случая, при заявяване на агроекологичния ангажимент през 2012 г. Т. е очертал площи, които не съвпадат с кадастралните граници на имотите. Тези площи са одобрени в този им вид от оторизиращия орган и задължение на заявителя е да ги спазва през целия петгодишен срок на агроекологичния ангажимент. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Прави се възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски. Ответникът – Д. Т., с адрес в [населено място], [община], чрез адв. Карадимов в писмен отговор оспорва подадената жалба като неоснователна. Иска обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно приложение на материалния закон, поради което не подлежи на касационна отмяна. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Т. против Уведомително писмо с Изх. № 01-6500/357 от 25.04.2017 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с което на оспорващия е отказана финансова помощ и е прекратен агроекологичен ангажимент по направление "Поддържане на местообитания на защитени видове в обработваеми земи, разположени в орнитологични важни места" (ВПС-4) по заявление за подпомагане с УИН 16.16.0616/68947 и Приложение за кандидатстване за агроекологични плащания за кампания 2016 г. Оспорващият е възразил, че изводите на административния орган са направени на база на административна проверка въз основа на автоматично географско сравнение на одобрените/референтните парцели по мярка 214 по направление "Поддържане на местообитания на защитени видове в обработваеми земи, разположени в орнитологични важни места" (ВПС-4), с тези, които са били заявени по направлението през текущата кампания в Интегралната система на администриране и контрол (ИСАК), като е възразил, че използваният програмен продукт не отчита реално обработвани земи, поради което и на база на неверните констатации на ИСАК са направени и неверни изводи. Т. е регистриран под уникален регистрационен номер (УРН) 237189 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). Същият е подал Заявление за регистрация 2012 от 06.04.2012 г. с УИН 16.25.0412/14678 за кампания 2012, с което са заявени различни схеми и мерки за подпомагане, между които и подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания", направление (подмярка) "Поддържане на местообитанията на защитени видове в обработваеми земи, разположени в орнитологични важни места" (ВПС-4). С писмо Изх. № 01-6500/357 от 20.01.2017 г. на зам. -изпълнителния директор на ДФЗ Т. е уведомен, че на основание чл. 26, ал. 1 от АПК, се открива производство по издаване на административен акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по АЕП, направление ВПС-4. Съгласно чл. 24, ал. 1 от Наредба № 11/06.04.2009 г., агроекологичните дейности, които се основават на площ, се извършват върху едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в петгодишен период от поемане на агроекологичното задължение. Съгласно чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11/06.04.2009 г., одобрената площ за извършване на агроекологични дейности или направления може да бъде намалена с не повече от 10 %, като всяка година поне 90 % от площта по съответното направление се припокрива географски с площта, за която има поет агроекологичен ангажимент. Извършените административни проверки, съгласно чл. 65, ал. 1 от Наредба № 11/06.04.2009 г., включващи автоматично географско сравнение на одобрените (референтните) парцели по направление ВПС-4 и тези, които са заявени по направлението през текущата кампания в ИСАК, показват, че процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените от Т. парцели за текущата кампания (2016 г.), спрямо одобрените (референтни) парцели за участие в направление ВПС-4 е 89, 08%, видно от Приложение 1 На Т. се предоставя възможност да представи възражение и писмени доказателства към него в 7-дневен срок. Според посоченото Приложение 1, референтните, общо 31, парцели са с обща площ от 700, 94 ха; заявените парцели в текущата кампания са с обща площ от 700, 39 ха; площта от пресичане (географско пресичане между одобрените площи и тези, заявени в текущата кампания) е в общ размер от 624, 4 ха; процент на припокриване на площта от пресичане на заявените през текущата кампания парцели, спрямо одобрените парцели за участие по направление ВПС-4, е 89, 08%, представляващ частното на общата площ пресичане и общата площ на референтните парцели, умножено по 100 (сто); когато парцел се пресича с повече от един от референтните парцели, площта му се отбелязва еднократно при първото срещане на пресичане на парцела, а при всички следващи пресичания, площта му се отбелязва с 0 (нула). След направено възражение от страна на Т. и приетото за установено в рамките на административните проверки, че процентът на географско припокриване на заявените за подпомагане през 2016 година парцели (обща площ от 700, 39 ха) спрямо референтните парцели (обща площ от 700, 94 ха) е 89, 08% (общо 624, 40 ха) или по малко от 90%, съгласно изискването на чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11/06.04.2009 г., е издаден оспореният административен акт. За да отмени уведомителното писмо съдът е приел от правна страна, че същото е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но са изложени доводи за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, приета без възражения от страните. Според заключението на експерта следва да се приеме за установено наличието на разлики в площите на референтните (одобрените) за подпомагане парцели по АЕП, подробно описани в таблицата към Уведомително писмо с Изх. № 01-6500/12965 от 04.12.2012 г. и площите на същите парцели, определени при извършените проверки през 2016 г. Пак според експерта, разликите в площите на референтните парцели са резултат от точността на измерванията (ортофотографските заснемания) на тези парцели, направени през 2006 г. и през 2013 г.; както и изработването на карта на възстановената собственост (КВС) през 2016 г., чиято точност е по-голяма в сравнение с използваните картни материали през 2012 г. След обстойно посочване на несъответствията съдът е приел, че като действителен общ размер на референтните парцели следва да се приеме площта, представляваща разликата между определените от ДФЗ" общи площи на референтните парцели (699, 21 ха / 700, 94 ха) и съдебно (експертно) установените площи, които не попадат в референтните парцели, от общо 9, 14 ха (0, 29 ха + 0, 12 ха + 0, 08 ха + 0, 04 ха + 0, 51 ха + 0, 12 ха + 0, 04 ха + 0, 02 ха + 0, 22 ха + 3, 57 ха + 0, 34 ха + 3, 79 ха). Разликите между посочените площи или действителният общ размер на референтните парцели е съответно- 690, 07 ха (699, 21 ха – 9, 14 ха) и/или 691, 80 ха (700, 94 ха – 9, 14 ха). Процентното отношение на географското припокриване на заявените за подпомагане парцели в кампания 2016 от общо 624, 40 ха спрямо действителната обща площ на референтните парцели (690, 07 ха / 691, 80 ха) е съответно 90, 4836% (624, 40 ха / 690, 07 ха 100) и/или 90, 2573% (624, 40 ха / 691, 80 ха 100). Също така, съдът е приел, че неправилното определяне на общата площ на референтните парцели през 2012 г. е резултат от грешка на органите на ДФЗ, която би могла да се избегне посредством извършването на проверка на място, съгласно чл. 65, ал. 1 от Наредба № 11/06.04.2009 г., доказателства за каквато извършена проверка на място обаче по делото не са ангажирани. По делото не са ангажирани и доказателства, въз основа на които да се приеме за установено, че жалбоподателят би могъл да открие грешката на служителите на ДФЗ, допусната при определяне на общата площ на референтните парцели. Съответно, налице е посочената по-горе хипотеза на чл. 77, § 2, б. "в" от Регламент № 1306/2013 г., изключваща възможността за налагане на санкция на жалбоподателя. Постановеното решение е правилно. Наведеният довод в касационната жалба, че фактическите основания за прекратяването на агроекологичен ангажимент се установяват от данните по преписката, е неоснователен. Той не намира опора в чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Изискването за мотивиране на прекратяване на агроекологичен ангажимент е именно посочване на фактическите основания, изяснени по реда на чл. 35 от АПК и съпоставянето им с правните такива, от които административният орган черпи правомощието си да издаде отказа. Предвид принципа на засилено служебно начало, прогласен с чл. 9 на АПК и съобразно ал. 2 на същата разпоредба административният орган събира всички необходими доказателства и когато няма искане от заинтересованите лица, поради което не се споделят доводите, че с удостоверяване с подпис от поелия ангажимента по отношение на констатациите на решаващия административен орган той е изпълнил задължението си за пълна и всеобхватна проверка относно фактите, предшестващи издаването на административния акт. В съдебно заседание на 08.01.2018 г. по делото на първоинстанционния съд вещото лице е посочило, че при изследване на ортофотографската карта е направено пространствено сравнение на процесните парцели, между очертаването им през 2012 г. и заявяването им през 2016 г. и са констатирани разлики, при направата на следващата ортофотокарта от 2013 г. и актуализиране на базата данни се пораждат процесните разминавания. Първото очертаване на картата на възстановената собственост е направено през 2012 г. и тогава карта на възстановената собственост не е съществувала като "подложка", каквато е използвана в реални граници през 2016 г., пораждаща несъответствията. Не се споделят доводите, че референтните парцели за 2015 г, като функция на идентичната референтна площ, подадена през 2012, обуславят законосъобразност на административния акт. Такава обусловеност не е нормативно установена нито в материалноправната уредба, нито в процесуалните разпоредби, предвиждащи изследване на материалната законосъобразност на административния акт към момента на издаването му. Извън горното, липсата на идентичност на заявените площи се дължи на поведението на административния орган – одобряването на подпомагането е реализирано по начин, различен от последващото одобряване за кампания 2016, макар и разминаването да се дължи на прецизиране на ортофотографската карта. Първоинстанционният съд правилно е отбелязал, че неправилното определяне на общата площ на референтните парцели през 2012 г. е резултат от грешка на органите на ДФЗ, която би могла да се избегне посредством извършването на проверка на място, съгласно чл. 65, ал. 1 от Наредба № 11/06.04.2009 г., доказателства за каквато извършена проверка на място обаче по делото не са ангажирани. Решението като правилно следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора няма възможност за присъждане на разноски в полза на касатора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение