Решение № 10420 от 16.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13657/2011 г.

Решение № 10420 от 16.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13657/2011 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 13, ал. 7 от Закона за енергетиката (ЗЕ). Образувано е по жалба, подадена от "Булгаргаз" ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Петър Парчевич" № 47, представлявано от изпълнителния директор Димитър Гогов, против решение № Ц-32 от 27.09.2011 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), в частта му по т. 1, с която е утвърдена, считано от 1.10.2011 г., пределна цена на природния газ при продажба от Обществения доставчик на крайните снабдители и на потребителите, присъединени към газопреносната мрежа, в посочения в решението размер и по т. 2, с която е утвърдена, считано от същата дата, пределна цена на природния газ при продажба от Обществения доставчик на потребителите, присъединени към мрежи ниско налягане, собственост на "Булгартрансгаз" ЕАД, в посочения размер. В жалбата, уточнена допълнително с молба от 2.12.2011 г., са развити доводи за материална незаконосъобразност на административния акт - отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК, като се иска отмяната му в обжалваните части, съответно преписката да се върне на регулаторния орган за ново произнасяне по същество. Съображения са развити и в писмени бележки от пълномощника на жалбоподателя юрисконсулт Анжела Славова, надлежно упълномощена. Ответната ДКЕВР, чрез процесуалните си представители юрисконсулт Тренева и юрисконсулт Кованджиев, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Подробни съображения са развити в писмена защита. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Сочи, че производството по издаване на оспорения акт е образувано по заявление на настоящия жалбоподател с представяне на необходимата по Наредбата за регулиране на цените на природния газ (НРЦПГ) информация и документи. Решението е взето след изпълнена процедура - приемане на доклад и провеждане на открито заседание с участие на представители на дружеството. Компетентният, съгласно чл. 21, ал. 1, т. 6, вр. с. чл. 31, ал. 1, т. 5а и т. 6а от ЗЕ, по материя, място и степен орган е постановил оспореното решение в изискуемата по чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК форма и съдържание, в състав и мнозинство, съгласно изискванията с чл. 13 от ЗЕ. Утвърдените с решението по т. 1 и т. 2, считано от 1.10.2011 г. пределни цени на природния газ са в съответствие с наличните данни и правилно приложени регламенти по ЗЕ и НРЦПГ и не противоречат на принципите по чл. 23 от ЗЕ. Жалбата следва да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, в настоящия състав на Четвърто отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване индивидуален административен акт и в рамките на преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Оспореното решение е издадено на основание чл. 21, т. 6, чл. 30, ал. 1, т. 5, т. 5а и 6а от ЗЕ и чл. 17 и 26 от Наредбата за регулиране цените на природния газ. От доказателствата по делото се установява, че административното производство е започнало по искане - заявление вх. № Е-15-20-20 от 9.09.2011 г., подадено от "Булгаргаз" ЕАД, в качеството му на обществен доставчик, с което същият е поискал от ДКЕВР да бъдат утвърдени цени на природния газ при продажба от Обществения доставчик на потребители, присъединени към газопреносната мрежа, за IV тримесечие на 2011 г., в съответствие с тримесечното изменение на условията на търговските договори, по които същият купува природен газ за вътрешния пазар. Не е спорно качеството на обществен доставчик - жалбоподателят извършва дейност по обществена доставка на природен газ на основание лицензия № Л-214-14/29.11.2006 г., копие от която е представено по делото. Заявлението е подадено в отговор на писмо на ДКЕВР - № Е-15-20-18 от 1.08.2011 г., с което от дружеството е изискана информация относно образуването на цената на входа на газопреносната мрежа за IV тримесечие на 2011 г. Към заявлението са приложени подробно описаните справки относно цените и количествата за внос и местен добив на природен газ за вътрешния пазар, за IV тримесечие на 2011, цени на алтернативни горива, за заявени и реализирани количества природен газ за периода юни - август 2011 г., прогнозни данни за м. септември 2011 г., за получени количества по направления за периода 1.06.2011 г. 1.09.2011 г. и прогнозни данни за м. септември, за измерени количества за дейността пренос по месеци за последния период, както и прогнозни данни за м. септември 2011 г., за количества и приходи от продажби по дейности, за капитал и капиталова структура, аналитична оборотна ведомост за количествата и стойността на природния газ, съхраняван в ПГХ "Чирен" от началото на годината до 1.09.2011 г., справка за заявени количества от потребителите за IV тримесечие, копия от фактури за закупените количества през предходното тримесечие, платежни нареждания за такси. С писмо изх. № Е-15-20-20/13.09.2011 г. ДКЕВР е изискала от "Булгаргаз" ЕАД допълнителни данни, които дружеството е предоставило. Със заявлението е поискано утвърждаване на цена в размер на 634.44 лв./1000 куб. м без ДДС, с включена надценка от 2 %, или увеличение спрямо действащата цена от 13.86 %. Със заповед № З-Е-133 от 12.09.2011 г. е назначена работна група, която е анализирала събраните данни, след което е изготвила доклад. Същият е разгледан на две поредни заседания на ДКЕВР, видно от протокол № 132 от 19.09.2011 г. и протокол № 136 от 27.09.2011 г., въз основа на които е издадено и оспореното решение. ДКЕВР е анализирала предоставените от "Булгаргаз" ЕАД и наличните данни за потреблението за предходни периоди и условията на реализация и е констатирала, че прогнозираните от дружеството количества природен газ за реализация са завишени. На основание чл. 17, ал. 6 от НРЦПГ и приетите от ДКЕВР Указания, приети с протоколно решение № 168/30.12.2009 г., изменени с протоколно решение № 124/30.08.2010 г., е изчислена надценка върху цената в размер на 7.16 лв./1000 куб. м, която представлява 1.2619 % от цената на вход на газопреносната мрежа за IV тримесечие на 2011 г. Към така определената цена в размер на 574.64 лв./1000 куб. м е добавено 19.73 лв./1000 куб. м (цена за пренос на природен газ през газопреносната мрежа). На база направените изчисления, цената на природния газ при продажба от Обществения доставчик на крайните снабдители и на потребителите, присъединени към газопреносната мрежа е определена в размер на 594.37 лв./1000 куб. м (без ДДС). В съответствие с разпоредбата на чл. 168 от АПК, съдът извърши контрол за законосъобразността на обжалваният административен акт съобразно изискванията по чл. 146 от АПК, при което установи следното: Съгласно чл. 21, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, ДКЕВР осъществява регулиране на цените в случаите, предвидени в закона. Природният газ е продукт, чийто цени подлежат на регулиране по реда на Наредбата за регулиране на цените на природния газ, издадена на основание чл. 36, ал. 3 от ЗЕ от МС по предложение на ДКЕВР. С изричната норма на чл. 3 от цитираната Наредба, в задължение на ДКЕВР е възложено текущо наблюдение върху дейността на енергийните предприятия и периодични регулаторни прегледи, а в чл. 29 от НРЦПГ е предвидено, че регулаторният орган издава решение за утвърждаване, определяне и/ли изменение на цени. Оспореното решение е постановено от компетентния административен орган, в съответствие с правомощията на ДКЕВР по чл. 21, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, във връзка с чл. 30, ал. 1, т. 5 и 5а от закона. Същото е издадено в предвидената форма, тъй като съдържа изброените в текста на чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити: наименование на органа, който го издава, наименование на акта, адресат, фактическите и правни основания за постановяване на решението, разпоредителна част, определяща правата и задълженията, начина и срока на изпълнение, срока и начина на обжалване и е подписано от председателя на колективния орган. Оспореният акт на регулаторния орган съдържа подробни мотиви, обосноваващи заключението на комисията. Посочени са правните и фактически основания, за издаване на решението, обсъдени са заявлението, възраженията и доклада на специалистите и са изложени съображения, обосноваващи изводите на комисията относно начина на определяне на цените за продажба на природен газ от обществения доставчик на крайните снабдители и на потребители. С оглед цитираната правна уредба, обжалваното решение е издадено от компетентен орган и липса основание по чл. 146, т. 1 от АПК за отмяната му. Не се констатират основания за отмяна и по чл. 146, т. 2, 3 и 5 от АПК. Спазени са административнопроизводствените правила по Глава трета от Наредбата относно реда за подаване на заявлението за изменение на регулираните цени, както и за разглеждането му. ДКЕВР е изискала допълнителни писмени доказателства към постъпилото заявление и с активното участие на заявителя искането е изяснено от фактическа страна. Решението е издадено в писмена форма, не противоречи на целта на закона и съдържа ясни мотиви за обосноваване на предприетия от регулаторният орган подход, които не противоречат на принципите по чл. 23, 24 и 31 от ЗЕ. Решението на регулаторния орган е постановено и в съответствие с материалноправните норми на Закона за енергетиката и Наредбата за регулиране цените на природния газ. По същество, жалбоподателят оспорва намаляването от регулаторния орган на заявеното от него потребление на природен газ за IV тримесечие на 2011 г. Изложено е, че доставените количества газ и тяхното заплащане са лимитирани с договорни условия и приложените от ДКЕВР изходни данни за изчисляване на цената са неизпълними. Твърди се, че ДКЕВР осъществява недопустима намеса в производствената и търговска дейност на "Булгаргаз". Тези възражения са неоснователни предвид факта, че се касае за прогнозни, а не за договорени и закупени количества природен газ. Установеното от комисията немотивирано завишаване на заявките за доставка е преценено в съвкупност с разликите в цените на доставка от външни доставчици и по този начин е обосновано намаляването на цената на природния газ на входа на газопреносната мрежа. От тук и с намаляването на прогнозното количество природен газ по договорите с най-високи цени се намаляват и разходите за закупуването му. Всъщност, оплакването на жалбоподателя се свежда до оспорване правото на ДКЕВР служебно да съблюдава спазването на принципите по чл. 23 от ЗЕ. Това оспорване е неоснователно, тъй като регулаторният орган разполага с оперативна самостоятелност да прецени как ще се отрази на интересите на енергийните предприятия и на крайните потребители предложената увеличена прогнозна цена и дали утвърждаването й няма да наруши изискването за баланс и равнопоставеност. Изложените в тази насока мотиви са обосновани и преценката на регулаторния орган не е опровергана от събраните по делото доказателства. Настоящият състав счита за неоснователни и възраженията за нарушение на чл. 17, ал. 9 от НРЦПГ и чл. 31, т. 5 от ЗЕ. ДКЕВР не е нарушила посочените разпоредби като не е възстановила недовзетия приход от предходни периоди. Това следва от разпоредбата на чл. 17, ал. 8 от НРЦПГ, съгласно която при утвърждаване на периодичните изменения цените по ал. 1 могат да бъдат коригирани от комисията въз основа на недовзет/надвзет приход, дължащ се на разлика между прогнозни и отчетени стойности на ценообразуващи елементи от предходен/предходни период/периоди. Цитираната разпоредба е диспозитивна, от което следва, че в рамките на оперативната самостоятелност на административния орган е възложена преценката дали да извърши корекция на цените въз основа на недовзетия/надвзетия приход. В случая становището на регулаторния орган е, че предвид гарантиране на баланса между интересите на енергийните предприятия и потребителите и между отделните категории енергийни предприятия, както и с оглед изменението на ценообразуващите елементи, които водят до значително увеличение на цената на природния газ на входа на газопреносната мрежа, включването на недовзет приход е нецелесъобразно. Поради всичко изложено съдът приема, че оспореното решение е постановено в съответствие с материалноправните разпоредби, а доводите на жалбоподателя в обратния смисъл са неоснователни. Възражението за несъответствие на обжалваното решение с целта на закона също е неоснователно. Утвърдените от ДКЕВР пределни цени за продажба на природен газ от обществения доставчик на крайните снабдители и на потребителите присъединени към газопреносната мрежа, както и на потребителите, присъединени към мрежи ниско налягане, са определени в съответствие с правомощията на комисията, в рамките на нормативно предоставената й оперативна самостоятелност и в изпълнение на изискванията за регулиране на дейностите при продажба на природен газ, при баланс между интересите на енергийните предприятия и потребителите и създаване на стимули за ефективна дейност. По този начин са осъществени и целите на ЗЕ, предвидени в чл. 2, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 7 - качествено и сигурно задоволяване на обществените потребности от природен газ; енергийна сигурност и развитие при ефективно използване на енергийните ресурси и развитие на инфраструктури за пренос на природен газ. Основният мотив за оспорване на решението на ДКЕВР е твърдението на жалбоподателя, че цените подлежащи на регулиране се образуват от енергийните предприятия и следва да бъдат утвърдени от ДКЕВР. Съгласно разпоредбите на чл. 30 и чл. 31 от ЗЕ цените подлежат на регулиране от ДКЕВР и при изпълнение на правомощията си Комисията се ръководи от принципите по чл. 23, чл. 24 и чл. 31 от ЗЕ. По този начин ДКЕВР осъществява своето основно правомощие, залегнало в чл. 10, ал. 1 от ЗЕ, а именно регулиране на дейностите в енергетиката. Предвид изложеното и при липса и на основание по чл. 146, т. 3 от АПК жалбата се явява неоснователна и Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК