Решение № 1377 от 26.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4924/2011 г.

Решение № 1377 от 26.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4924/2011 г., I о., докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на юрисконсулт Борислав Станков, в качеството му на процесуален представител на митница Столична, срещу решение № 462 от 4.02.2011 г. по адм. дело № 3959 по описа за 2010 г. на Административния съд - София град. С него по жалба на "ЕВРО ЕЙНДЖЪЛС корпорация" САЩ, чрез управителя й Боян Ангелов Цанев е отменено решение № 9600-0203 от 3.05.2010 г. на началника на митница Столична относно определени държавни вземания за мито, акциз, данък върху добавената стойност, както и лихва за забава. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради неговата необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора. Ответната страна по касационната жалба - "ЕВРО ЕЙНДЖЪЛС корпорация" САЩ оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния й представител адв. Георги Горанов. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд - София град е бил сезиран с жалба от "ЕВРО ЕЙНДЖЪЛС корпорация" САЩ, чрез управителя й Боян Ангелов Цанев, срещу решение № 9600-0203 от 3.05.2010 г. на началника на митница Столична. С него са определени задължения за публични държавни вземания за употребяван пътнически автомобил марка "Мерцедес", модел ML, 320 CDI, рама № 4JBB22E78A3779149, първа регистрация на 6.08.2008 г., работен обем 2987 ссм, мощност 160 кw/SAE за мито в размер на 5 356.91 лв., за акциз в размер на 9 142.40 лв., за данък върху добавената стойност в размер на 13 613.67 лв., както и лихва за забава от момента на възникване на задължението на 31.01.2009 г. до окончателното му погасяване. Актът е обжалван, като се твърди неговата незаконосъобразност, респективно се оспорват определените задължения по основание и размер, съответно и дължимостта им. Административният съд е изложил подробно фактическата страна, установена в административното производство, по която няма спор в съдебното производство пред него. Направил е извод за незаконосъобразност на обжалваното решение, като е приел, че то е постановено в нарушение на материалния закон. Административният орган е приел, че процесният автомобил е за лична употреба по смисъла на чл. 555, § 1, б. "б" на Регламент (ЕО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 г. за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на общността. Прието е също, че отговаря на условията на чл. 558, § 1, б. "а" от същия регламент за пълно освобождаване от вносни митни сборове на превозни средства и че предметът на вноса притежава митнически статут на необщностна стока по смисъла на чл. 4, § 8 от Регламент (ЕИО) № 2913/92. С преминаването през външната граница на Европейския съюз е учреден режим "временен внос с пълно освобождаване от митни сборове" (ВВПОМС). Срокът на действие на същия, съгласно чл. 562, б. "в", трето тире от Регламент (ЕО) № 2454/93, във връзка с чл. 141 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 и чл. 488д, т. 3 от ППЗМ е 6 месеца от учредяване на режима 30.07.2008 г., като изтича на 30.01.2009 г. От тази дата, на основание чл. 204, § 1, б. "а" от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на ЕС, чл. 19, ал. 2, т. 5 от ЗАДС, във връзка с чл. 54, ал. 1 от ЗДДС, възникват задълженията за мито, акциз и данък върху добавената стойност, както и лихва за забава. По размер те са определени съобразно митническата стойност, на основание чл. 29 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на ЕС, чл. 147 от Регламент (ЕО) № 2454/93 и чл. 35 от ЗМ, като тя представлява реално заплатената сума по фактура № 77864 от 7.03.2008 г. за закупуване на автомобила и транспортните разходи. За да се обоснове съдът е обсъдил дали актът е издаден от компетентен орган и дали са спазени административнопроизводствените правила при постановяването му, като е приел, че компетентността му е установена по делото, както и, че няма допуснати съществени нарушения на посочените правила. Според него актът съдържа фактическите и правните основания за издаването му. Съдът е обсъдил разпоредбите на чл. 141 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на ЕС относно случаите, сроковете и условията, при които може да се разреши режим на временен внос с пълно освобождаване от вносни митни сборове. Обсъдени са разпоредбите на чл. 232, § 1 и чл. 234, § 1 от Регламент (ЕО) № 2454/93 относно кога и как транспортните средства се смятат за декларирани за временен внос и относно кога стоките се смятат за представени пред митницата и кога декларацията е приета и стоката освободена. Обсъдени са и разпоредбите на чл. 718 и чл. 719 от цитирания регламент, в които са уредени понятията "търговско ползване" и "частно ползване". В първата част на касационната жалба са изложени подробни съображения на касатора относно правилното обсъждане и тълкуване на всички цитирани разпоредби от съда, съответно и относно преценката му за правилното им прилагане от него като административен орган. Така спорът се свежда до правилното прилагане на чл. 488д, т. 3 от ППЗМ, във връзка с чл. 143 от ЗМ, като национални правни разпоредби, както и общностните такива на чл. 562, б. "в" от Регламент (ЕО) № 2454/93, във връзка с чл. 141 от Регламент (ЕИО) № 2913/92. Това е и основното касационно възражение, като се застъпва становището, че съдът неправилно се позовава на чл. 488д, т. 3, б. "б" от ППЗМ, във връзка с чл. 143 от ЗМ, като национални правни разпоредби, както и общностните такива на чл. 562, б. "в", второ тире от Регламент (ЕО) № 2454/93, във връзка с чл. 141 от Регламент (ЕИО) № 2913/92. Касаторът не оспорва второто основание за отмяна на акта му, а именно, че процесният автомобил отговаря на определението за нов автомобил по чл. 4, т. 16 (отм.) от ЗАДС, а не както той е приел, което от своя страна рефлектира върху определения размер на задължението за акциз. По повод първия довод за неправилност на решението следва да се има предвид, че решаващият съд правилно е преценил, че с преминаване на процесния автомобил на територията на Р България е учреден режим "временен внос с пълно освобождаване от митни сборове" (ВВПОМС), както и че притежава статут на необщностна стока, съгласно чл. 234, § 1, във връзка с чл. 232, § 1, б. "б" от Регламент (ЕО) № 2454/93, във връзка с чл. 141 от Регламент (ЕИО) № 2913/92. В разпоредбата на чл. 562, б. "в" от Регламент (ЕО) № 2454/93 има определен общ срок от 6 месеца, в какъвто смисъл се тълкува развитата защитна теза на касатора и той е в хипотезата на "други случаи", тире трето от нея. Същият е уреден и в чл. 488д, т. 3, букви "а", "б" и "в" от ППЗМ. Той се преценява, но доколкото в останалите две хипотези има други уредени срокове при превозни средства, използвани за лични средства. След като от доказателствата по делото се установява, че се реализира състава по втората хипотеза, второ тире, съответно б. "б", няма пречка да се приеме, че срокът за приключване на режима "временен внос с пълно освобождаване от митни сборове" е този, визиран в нея, а не 6-месечен. Не може да се сподели довода, че е без значение обстоятелството, че процесният автомобил е внесен за "частно ползване" от лице, което изпълнява на територията на Р България задачи с точно определена продължителност, при което периодът на временния внос се определя в зависимост от периода, през който това лице престоява на митническата територия на Р България с цел изпълнение на възложените задачи. Фактически установеното в съдебното производство обосновава извод за наличието на тази хипотеза, като няма пречка да бъдат ангажирани доказателства за това едва в този етап на оспорването на акта и със събраните по делото доказателства, включително и частни документи, които не са били оспорени при отсъствието на други данни и отчитане на доказателствената им характеристика. Неотносим към спора е фактът, че е съставен акт за митническо нарушение по повод управление на моторното превозно средство от друго лице, което не е представило документи относно собствеността на същото. Неотносим е и фактът, че физическото лице, управител на дружеството, собственик на автомобила, не е знаела за учредения режим, обсъден по-горе. Възражението, че съдът е следвало да отмени частично обжалваното решение само в частта относно определения размер на задължението за акциз, не следва да бъде обсъждано с оглед изхода от спора, а именно установяване на правилността на обжалваното съдебно решение. При този изход от делото съдебни разноски не се дължат на касатора, като такива не са поискани от процесуалния представител на ответната страна. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение